Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2019 10:45 - Кроулистът (15)
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 881 Коментари: 7 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато Алфонсо замлъкна, Мая и Диди бяха притихнали и гледаха уплашено. Сякаш разказаното ги беше споходило като страховито видение. Но това продължи съвсем за кратко. После главите им трепнаха, като по знак даден от невидим диригент. Първа се окопити Диди и попита:

Колко пъти си влизал в Залата на бъдещето? Ако разбира се искаш да споделиш с нас.

- Не е тайна - отговори Алфонсо. Не съм броил, но са много пъти. И всеки път съм научавал неща, които после се сбъдваха в живота ми. Срещах се с хора, с които се запознавах впоследствие. Попадах на жени, с които след това имах интимна връзка. Залата на бъдещето е мястото, където нещата се случват като предварителен сценарий, преди още да се случат в Реалността. Забеляза, че /за кой ли път/ очите на Мая излъчваха върховно недоверие, но нямаше как да бъде другояче, когато разказваше направо фантастични неща. Не биваше да злоупотребява с разказа си. Жените бяха на предела на възприятията си. Трябваше по един или друг начин да сложи край на на своето увлечение да споделя. Докато се чудеше как най-елегантно да приключи, Диди отново се вклини с въпрос:

Забрави да ни кажеш как точно изглежда Залата на бъдещето - припряно и насечено изговори тя.

Очевидно любопитството й бе стигнало своя апогей и тя искаше да измъкне като информация всичко, каквото може да бъде измъкнато. Алфонсо беше предвидил тази реакция. Налагаше се до известна степен да разочарова своите слушателки, които очевидно очакваха да чуят нещо свръхестествено.

- Залата на бъдещето за всеки човек поотделно изглежда различно - снишавайки гласа си произнесе той. На мен Тя винаги ми се явява като подземие. Но всеки път това подземие е различно. Именно в него ми се случваше за пръв път, каквото имаше да ми се случи в Реалността. В тази Зала съм виждал формули изписани по стените. Някои от тях бяха толкова сложни, че беше невъзможно да бъдат запомнени. Но други - по-прости, успявах да запаметя и после - в Реалността, проверката показваше, че са винаги верни. Виждал съм невероятни картини, каквито нито един художник не е в състояние да нарисува. Слушал съм рецитацията на непостижими по сила стихотворения. А веднъж чух музика - толкова неземна и красива, че в сравнение с нея най-великите земни композиции звучат като дрънчене на празни консервни кутии, търкаляни хаотично от силен вятър. В този миг очите на Алфонсо срещнаха очите на Диди. Те бяха разширени и излъчваха златиста светлина. Буквално преливаха в неговите флуиди. Кожата му настръхна, защото се беше осъществила странна физическа връзка между двамата. Връзка, за която Мая нищо не подозираше.

- Очаквал ли си предварително да видиш тези неща в Залата на бъдещето? - прозвуча гласът на Диди и го накара буквално да дерайлира от направеното наблюдение.

- Не, никога не съм имал такова конкретно очакване. Има едно безформено Очакване, което поражда абсолютно всичко. То предшества всяка конкретност и е чиста еманация. Като някакво поле или флуид, от което се обособяват пространство, време, материя. То съществува преди тях. То поражда и Залата на бъдещето. Това Очакване е свещеното протосъстояние. Ако успеем да се прелеем в Него, ние сме спасени. То е Смисълът, който всеки инстинктивно жадува да намери. Веднъж - в Залата на бъдещето, То ми се яви в едно стихотворение, записано на стената. Запомних го и после го нанесох в тефтерчето си. Същото тефтерче, от което започна да четеш ти, Мая:

 

Сливането


Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня...

Защото в сейфа на сърцето ти е шифъра,
чрез който бих могъл да оживея.
Ти си пазителят на Тайната на мислите,
очите ми се озаряват с Нея.

Да можех да те вдигна на крилата си
и като черен жерав, слял се с космоса,
да те отнасям в транс към необятното
зад Извора величествен на болката...

Да прелетим над Залата на бъдещето,
където всеки има своя статуя.
Над Стикс да прелетим, над мъртвите,
Харон от ладията си с гребла да ни помаха.

И да достигнем до свещеното Очакване,
което е началото на всичко.
Избегнали на времето разпятието,
да слеем в храма Му душите си.

 

/следва/

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eva666 - чудех се, до къде, ще я доведеш..
24.05.2019 16:10
тази Его маняшка -хистерична..изповед/онанизъм пред...Огледалото
добре, че няма кой да те чете, професооорее!!!

цитирай
2. missana - Най-интересното е, че точно този, който отрича в случая написаното,
24.05.2019 17:01
eva666 написа:
чудех се, до къде, ще я доведеш.. тази Его маняшка -хистерична..изповед/онанизъм пред...Огледалото
добре, че няма кой да те чете, професооорее!!!



го чете особено редовно. Така е в живота - има необясними противоречия. А моят девиз е - колкото по-малко читатели - толкова по-добре, защото това е знакът за високо качество. Най-четени са винаги жълтите вестници.

...И между другото - честит празник на писмеността!
цитирай
3. rosiela - Ти си ту в Залата на бъдещето, ту в настоящето.
24.05.2019 19:51
Интересно не само, магично е.
Не е за баби с изострени отрицателни сетива към истински невероятното и талантливото. Но ти си в Залата на бъдещето, я ще я има там, я ще е някъде извън залата.
цитирай
4. rosiela - Статуи ще имат
24.05.2019 19:52
само заслужилите. Четох няколко пъти с огромен интерес.
цитирай
5. missana - Благодаря ти, Роси!
24.05.2019 22:49
rosiela написа:
Ти си ту в Залата на бъдещето, ту в настоящето. Интересно не само, магично е.
Не е за баби с изострени отрицателни сетива към истински невероятното и талантливото. Но ти си в Залата на бъдещето, я ще я има там, я ще е някъде извън залата.


Трогнат съм от хубавия ти коментар. Явно дамата се дразни от моя разказ по непонятни за мен причини.
цитирай
6. missana - Абсолютно си права, Роси!
24.05.2019 22:50
rosiela написа:
Статуи ще имат само заслужилите. Четох няколко пъти с огромен интерес.


Залата на бъдещето е нещо много сериозно. Не може да бъде осквернявана!
цитирай
7. missana - ":-)))) щом, аз ти казвам, че е банално и досадно.. "
24.05.2019 22:55
Разбрах, че ти е банално и досадно, Юлия. Само ме учудва, защо си правиш труда да четеш и коментираш при това положение. Просто подминавай и това е. А изтрих коментара ти, защото плюеш по Роси, която дълбоко уважавам и това не мога да ти позволя. По мен ти разрешавам да плюеш колкото си искаш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5037412
Постинги: 2885
Коментари: 18674
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031