Петър Гогата бе научен сътрудник в един от невзрачните и многобройни научни институти на БАН. Мъж на Христова възраст с атлетична - Джек Лондоновска, физика, той си бе заплюл да изкара живота си зад едно поизтъркано бюрце, находящо се в обширна стая на партера. На следващия етаж, точно над същата стая, сякаш, за да се поддържа облекчена телепатична връзка между двата етажа, бе разположен мъничкият, до скромност и дискретност, кабинет на директора - мушморок от Пазарджик, градът произвел видни политици, бизнесмени и международни мафиози, в такова изобилие, че ехото им отекваше чак в Манхатън, където учредиха цял квартал, известен още като българския. Оттам произхождаше и покойният вече министър на външните работи Стоян Канев /играещ ролята на свързочник между Москва и Вашингтон/, прославил родината чрез връзките си със страховития академик Евгений Примкаков, който колеше и бесеше в руското КГБ, а родните ни политици, включая премиер, президент и депутати, отиваха "доброволно" на поклонение пред него, сякаш в Мека, като Меката беше самата Камчия, където вождът отсядаше в закупената собственоръчно от него българска земя, и им раздаваше автографи по случай издадената поредна своя книжка.
Гогата беше доволен от живота. Той не искаше много - търсеше предимно спокойствие, а не пари и го беше извоювал със собствени сили, колкото и блатно да изглеждаше то в очите на околните. "Синодалните БАН-ски старци" бяха като 24-те стареца от Апокалипсиса на Йоан. Държаха БАН в състояние на вечност, сякаш е божият престол. Сиреч - истински древногръцки Олимп. Дори и министърът на финансиите Дрянков, колкото и да ги суровакаше с дряновата финансова сопа, всъщност, по стар новогодишен български обичай, само укрепи здравето им и може би създаде първите безсмъртни академични образци, при това без участието на стволови клетки.
Точно срещу бюрото на Гогата имаше друго бюро, значително по-лъскаво и внушаващо респект. Зад него се бе настанил научният секретар на инстиута - Умнеров, мъж приличащ по физика на истинско гватемалско Кълбо, търкулнало се от джунглите на Гватемала, през невидима червеева дупка, право в института. Всъщност гватемалското Кълбо бе около 30-годишно, категоризирано съобразно своето ЕГН. Не беше никак случайно, че точно тази част на гватемалската джунгла, от която произхождаше кълбото, бе вписана в кадастралните карти, като прилежаща пак на Пазарджик - родното място и на директора. Всички тези факти бяха собственоръчно удостоверени и надлежно документирани в лето господне /дата не се чете/ от Вальо Императора, пооплешивял висок мъж, с леко прегърбена фигура, на средна възраст, завършил някога /в дата не се чете/ математическия факултет с отличен успех и на когото, както се полага в такива случаи, беше закономерно отредена от мойрите тъжна и безперспективна участ. На Императора, по онова време безработен, му се налагаше да ползва често безплатни интернет услуги, та затова почти всекидневно контактуваше с Гогата и Кълбото, които донякъде се бяха привързали към него. Изучаваха се взаимно, сякаш бяха служители на ГРУ и КГБ, докато в един хубав ден Императора пристигна и не завари Гогата в кабинета. Умнеров му поясни, че се наложили спешни съкращения и една от жертвите е станал Гогата. Щеше да замени завинаги химикалката и листа, с кирка и лопата, постъпвайки в строителството. Язък за висшето и да живее капитан Питър Блъд, на Рафаел Сабатини, с неговата внезапна и абсурдна съдба!
Умнеров беше започнал да човърка една своя теория, за която не му достигаха познанията, та Императора се оказа за него пратеник от най-високото Небе. Ползваше го безогледно срещу едничкия интернет, но за Вальо това бе просто "спасибо и на том". Озори се Вальо. Почувства се като Борсук, формулиращ знаменитата си хипотеза, но най-накрая Умнеровата статия беше успешно завършена. Нямаше как - посближиха се двамата доста. И в момент на искреност Умнеров сподели своята страшна тайна, сякаш че съдбата му е писана от Достоевски. Нямал диплома за висше. И както не е трудно да се досетим, оказва се, че е човек на директора. Жалко за Гогата. Така е, щом си софиянец с висше - спукано гърне си. Тази страшна тайна Умнеров сподели под клетва с Императора. Както се казва във филма "Някои го предпочитат горещо" - "никой не е съвършен". И Императора влезе в положението на Умнеров. В крайна сметка какво беше виновен човечецът, че нямал там някаква си диплома. И той душица носи. Дипломи под път и над път. Търкалят се по софийските улици и из полето, като вестниците около Сем Лаури от филма на Тери Гилиъм "Бразилия". И накрая кво - хартийки бол, а човек насреща няма - пълна инфлация. Та да спасим човека - той е главната ценност на обществото ни, пък при това е в случая и гватемалско Кълбо. Търкулне ли се - не знаеш къде ще стигне.
По това време Умнеров носеше скъсани калеври на краката си и на Императора му дожаля. Беше върла зима и той подари на закъсалия си приятел чифт сносни боти. Дори изпита радост от жеста - олекна му някак. А и Умнеров го погледна с онзи специфичен поглед - на благодарно куче, от който няма измъкване. И тъй тръгна тя. Само кръв не смесиха двамата, за да станат кръвни братя! Жалозлив си беше Вальо Императора. Все му беше мъчно за Умнеров. Виж за приятеля му Петър Гогата хич не му беше мъчно. Ами то - нормален, здрав мъж, все ще се справи някак. Виж гватемалското Кълбо, на какво ли можеше да разчита? Но не щеш ли реалността се оказа по-фантастична и от най-фантастичната измислица. В един мразовит февруарски ден Умнеров сподели с Императора, че заминава за тримесечно посещение в Грец - Франция, по покана на виден международен гуру, установил там своя ашрам. Речено - сторено. Императора от деликатност не попита, как тъй и на чии разноски отива бедният му приятел с едната Банска заплата за цели три месеца. Когато Умнеров се завърна, той пак "забрави" да го попита. Оказа се, че Кълбото е усвоило висшата йогийска терминология, но този път то взе спонтанно решение да усвои и православната. И хоп, започнаха се турове до Атон, при това по най-нетрадиционни траектории, по които въобще не допускаха в Атон. Оказа се, че за около година Умнеров се ошлайфа и в православието. Но чудесата тръгнаха оттук. Вероятно вдъхновено от Дух Светий, Кълбото сподели с Императора, че е решило най-сетне да се дипломира в известен университет. Та в тази връзка помоли Императора за помощ преди изпитите. Речено-сторено, но още след първите уроци Умнеров заяви, че е отчаян и не е в състояние да вземе тежкия изпит по Теория на числата. Помоли да спрат уроците, че от тях само се психирал. Изминаха още три месеца и Кълбото с тих, почти шепнещ, глас довери на Вальо, че е получил заветната диплома, а бе изминал само един семестър от следването. Сащисаният Император търкаше очите си и не можеше да повярва. Тогава Умнеров му открехна тайната. Бяха му издали фалшива диплома, но легализирана в главната книга чрез подписите на всички преподаватели. Дори добави: Мен самият ректор ме извика на среща, за да види заради кого рискува длъжността си. Както вече споменахме, дипломите са просто едни хартийки, но е хубаво все пак да ги имаш. Та как точно Кълбото се бе сдобило с диплома от реномирания университет - божа работа. Важното е, че приятелят си стъпи на краката. Изминаха още три месеца и Умнеров довери на Императора, че са го направили гост-изследовател на БНБ. А такива в родината били само трима. Тези гост-изследователи чертаеха стратегията на Националната банка за цяло десетилетие напред. Към Умнеров бе зачислен пенсиониран професор по финансова математика, за да не увисне стратегията. На Умнеров банката предостави служебен апартамент. Такива бяха няколкостотин на територията на столицата. А вътре специални климатици и обурудване, каквото средниостатистическият българин може само да мечтае. Отпуснаха и служебна кола на завалията, а също и на заплашеният от разпадане пенсиониран професор. Така измина още една година. Тогава Кълбото сподели, че току-що е кандидатствало за грийн карт за щатско. На Императора му се стори, че приятелят му се изсилва, но минаха сама три седмици и Умнеров го зашемети с вестта, че картата е факт и заминаването му било вече уредено. Но първо щял да изкара три месеца в института Макс Планк в Германия, а оттам да прекоси океана. Речено-сторено. Когато се разделяха на Вальо Императора му се стори, че съзря мефистофелски пламъчетата в очите на приятеля си. След заминаването му, връзката им премина в епистоларна. Малко след като се установи на американския континент, Кълбото бе назначено на Уолстрийт в Ситибанк - цитаделата на банковата система. За Императора това беше шокиращ факт. Приятелят му владееше английски единствено на ниво yes-no. Но нали Умнеров се бе отдал и на Бога, а Бог всичко може. Оттук започна Умнеровия възход, като в научнофантастичен филм. Той стана навигатор на мюрекс, обширен пакет, от който всяка банка закупуваше само подходяща за нея част, съобразена със собствените й изисквания. Кълбото изкара две години в Ситибанк, а после бе прехвърлено в Лондонска банка. оттам в банка в Обединените арабски емирства, после в германска банка, после в холандска, а най-накрая акостира в Цюрих. Където и да се местеше, от България бе изпращан един и същи православен свещеник, грижещ се Кълбото да бъде надлежно изповядвано. Какво пренасяше този свещеник на връщане, бе въпрос, който Вальо Императора дори не смееше да си задава. Междувременно Кълбото учреди собствена международна фирма, със седалище в Лондон, с потаен предмет на дейност. И тук следите се губеха, защото епистоларните връзки се разредиха и сведоха до новогодишни и великденски поздрави. Те удостоверяваха, че Умнеров е жив и здрав, и проспериращ повече от всякога. За Вальо Императора остана утехата, че вече беше в състояние да си обясни членоразделно на какво се дължат световните финансови кризи!
