Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2018 11:34 - Адвокат-поетесата
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8824 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 23.10.2018 15:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

          Поетесата Инанчева бе виден адвокат по професия. На възраст около 33 ловеше окото със заоблените си форми, които за мнозина мъже представляваха своего рода лакомство. В своята кантора тя господаруваше. Поток от клиенти се тълпяха за всякакъв вид дела - от вещно-правни - до бракоразводни. Инанчева имаше дебели връзки с много ченгета, нещо задължително за професията. Това й помагаше да печели в съда, както и да прави бързи и точни справки. Често пъти стряскаше и респектираше клиентите си с висок професионализъм, подхвърляйки им нещо за предимствата на ревандикационните искове пред установителните, а когато някой клиент упорстваше, търсейки интереса си чрез здрава селска логика, тя му опонираше с думите:

 

Тук е необходимо да се заведе иск по член 108 от ЗС /Закон за собствеността/ от невладеещия собственик към владеещия несобственик.

 

И мигновено респектираният клиент заемаше позата на умно, но неразбиращо куче, готов да снесе сумата, която Инанчева му определи. Хонорарите й бяха доста тлъсти, но отчаяните хорица, наивно вярващи в правораздавателната система, прибягваха нерядко даже до бързи кредити, само и само, за да й ги подсигурят. Тайната страст на Инанчева беше, обаче, поезията. Тя се идентифицираше с поетесата Силвия Плат, завършила трагично живота си на 31 със самоубийство. Наливайки се всекидневно с уиски Инанчева плачейки рецитираше Плат пред поредния си любовник, а после в напълно нетрезво състояние пишеше ли, пишеше неповторимата си поезия:

 

"Мина принцът, в който се влюбих с молекула от сияйната си същност...";

 

"Живите са като трупове от морга. Папур сред гарвани - злокобна нива на спомена..."

 

"Вулкани се раздвижиха от скорпионите на непознати знаци..."

 

Омъжената Инанчева често бе посещавана от своя ревнив съпруг в кантората си. Веща в любовните дела, тя го караше да поставя пердета на прозорците. Горкият съпруг така и не заподозря, че всъщност с тези си действия той все едно сам окачва въже на шията си. Защото маститата адвокатка целеше да блокира и сетните случайни погледи на воайори към нейното любовно гнезденце, в каквото се превръщаше работното й място след изтичане на работния ден. С мрачен поглед, от набъбналото предчувствие, съпругът търпеливо нанизваше перденцата - кукичка по кукичка, за да научи на собствен гръб правната максима:

 

"Невинен до доказване на противното!"

 

Съдбата срещна Мето с Инанчева, използвайки за посредник поета Граленков, който събираше нестандартни стихотворения за едно ново списание, в редколегията на което участваше. Така Граленков се сближи с адвокат-поетесата, а покрай него в орбитата й попадна и Мето, който също пишеше стиховце. Мето, сякаш преродено кюре, имаше редкия навик търпеливо да изслушва събеседника. Това и стана първоосновата на сближаването му с българската Силвия Плат. Срещите им зачестиха, а едновременно зачестиха и откровенията между тях. Алкохолът буквално отприщваше спонтанността на Инанчева и в порив на телешки възторг тя сподели с Мето, че:

 

най-много обича да се изтъркаля в леглото с абсолютно непознати мъже, а идеалът й за любовник е мъж, който е нисък, космат, дебел и плешив.

 

Мето не отговаряше на нито едно от въпросните четири високи изисквания и затова счете, че адвокат-поетесата по чисто иносказателен път му дава да разбере, че той няма никакви шансове да му се отвори парашутът. Но нейната своебразна налудничавост му въздействаше по странен начин и го караше да продължава да се среща с нея. Спомни си как веднъж съпругът на Инанчева му сподели своето възхищение от шефа й -  адвокат Танев, който я изпращал всеки ден до вкъщи, нерядко дарявайки го и с бутилка качествено уиски.

 

- Такива шефове са голяма рядкост - заключи възторжено младежът.

 

И ето, че в един слънчев септемврийски ден, адвокат-поетесата позвъни на Мето с молба да я посети в 17 часа в кантората й. Просто така, за да си побъбрят за поезия. В уреченото време той застана пред вратата с номер 42, сякаш взет от "Пътеводител на галактическия стопаджия" и леко почука. Отговори му гробовна тишина. Коридорът бе пуст, без осветление и по всичко личеше, че адвокатите отдавна са напуснали служебните си обиталища, а той - наивникът, е пратен на зелен хайвер. Това леко го разгневи и почука по-решително. Но гробното мълчание бе ехо и повторен отговор. Усети сякаш пелена от бяс пада пред очите му и изрита с омраза невинната врата, а после рязко свърна и потегли към изхода на коридора. Ала точно в този миг дочу отривист шум и уплашен глас, който извика:

 

Кой е?

 

Веднага разпозна гласа на адвокатката. Реши, че е задрямала от трудова преумора, докато го е чакала и в миг простил й, се върна обратно и застана пред вратата.

 

- Аз съм - Мето! - произнесе решително.

 

В отговор се чу превъртане на ключ в ключалката и вратата плахо се отвори. На прага срещу него, с разчорлена коса, стоеше в пълен сумрак Инанчева. Със стреснато извинение от рода на - о, съвсем забравих, че имаме среща, му предложи да влезе. Мето с решителна крачка се озова в стаята и лампата тутакси светна. Стресиран от светлината той съзря фигурата на нисък, космат, дебел и плешив мъж, който с отчаяно и несръчно движение бързешката закопчаваше дюкяна си.

 

- Запознайте се - каза Инанчева. - Това е адвокат Танев. - А това е Мето - завърши блицзапознанството им тя.

 

Мето чу дежурното - приятно ми е. След което Танев, под благовиден предлог, панически напусна кантората. Устните на адвокат-поетесата още влажнееха, а очите й бяха уголемени и превъзбудени.  Ерос-апетитът й бе достигнал кулминация и тя буквално се хвърли на шията на Мето в екстаз.

 

- Слушай, днес взех заплата и искам да те почерпя в ресторант-бар Хавана на Витошка. - Само те моля да не ми отказваш - почти изхлипа поетесата.

 

Мето прие с половин уста, макар и леко погнусен от онова, на което с щастливо закъснение беше станал свидетел. Десетина минути по-късно се запиваха в ресторант-бара. Първите две питиета подгряха бузите на адвокатката. Те се зачервиха издайнически, а очите й лакомо се вторачиха в Мето. Явно Танев беше си свършил добре работата и я бе подготвил за следващото действие в пиесата. Точно в мига на нейната най-голяма екзалтация електичеството внезапно угасна в един от поредните пристъпи на безумния Луканов режим на тока. В тъмнината Инанчева хвана ръката на Мето и с невероятна бързина я постави на сакралното място. Мето усети навлажнената и набъбнала от желание специфична част на женското тяло. Изненадан от бързия развой на събитията той се двоумеше как да постъпи в тази неловка ситуация. Внезапно тя му прошепна:

 

Хубава съм, нали?

 

Възможно ли е в подобен миг един кавалер да не се съгласи с дамата, която нашепва за хубостта си. Мето почти рефлекторно откликна:

 

Хубава си!

 

И точно тогава лампите в заведението стресово светнаха. Той като ужилен дръпна ръката си, за да изпревари хорските погледи. Дори отказа да мисли как биха се развили нещата при продължаващ мрак, макар и да не беше трудно да се досети. Възбудена до крайност, Иначева залепи език на ухото му и просъска:

 

Носиш ли презервативи? - Не, отговори прямо и изненадано Мето. - Не знаех, че можем да стигнем дотам. - Жалко, щеше да ме чукаш - почти изкрещя в ухото му адвокат-поетесата. И щеше да засадиш бор в задния ми двор!

 

Нито едно от нейните желания не се сбъдна. И не защото сбъдването беше невъзможно, а защото Мето не очакваше, че ще бъде принизен до ролята на биовибратор. В мисълта му се бе зациклила една стандартна констатация:

 

Тя беше най-добрата адвокатка сред поетесите и най-добрата поетеса сред адвокатките!

 

А когато след години я срещна, съвсем случайно и видя наедрялото й теткообразно туловище, си припомни Хораций и неговото знаменито възклицание:

 

Carpe Diem!

 




Гласувай:
14
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Леле!
22.10.2018 12:24
Нямам думи!
цитирай
2. lexparsy - Много поучителна истЕрия Младен :-)
22.10.2018 12:59
особено за тези, които не различават поАтеизма на адвокатите, а и адвокатските шаблони на поетите… :-) А ти сигурно това за сценарий го пишеш…Може и да има успех :-)

   Но понеже поне ти ще ми разбереш очевидната алогория на истинската история, ще я скажа накратко:
   Една позната, много се стряска от шума и говорене на висок глас и обяснява постоянно че е болна и и влияе зле… Познато…
   Но он‘я ден съм и на гости и се оказва че обичала (без телевизор не може) да гледа по руската ТВ предаването „Пусть говорять!“… И трябваше да изчакам… И… слушам брат… човешки интриги… любов и страдание… Идва катарзиса…. с крясъци, взаимни обвинения… ( аз тайно си слагам слушалка в ухото)…И кулминацията!!! Всички си прощават и разплакват…
   И аз тъкмо да съчувствамммм… и немах време бе Младен! Защото то свършило и се чуха такива ръкопляскания, че аз подскочих с табуретката бе човеко… верно ти казвам !!! Абе немат жал тези хора беее, към хората със слаби сърчица и нерви, да знаш!!!
   Та в това отношение, по твоята история може да се работи…Мога да ти пратя някои от мойте Аз за консултация… И без туй много ми досаждат :-)))

Успешна и сценично вдъхновена седмица Младен! И поетична де!
цитирай
3. missana - Благодаря, че удостои с внимание скромното ми разказче, Роси!
22.10.2018 23:35
rosiela написа:
Леле! Нямам думи!


Твоето мнение е много важно за мен!
цитирай
4. missana - Благодарско, Лекс!
22.10.2018 23:38
lexparsy написа:
Много поучителна истЕрия Младен :-) особено за тези, които не различават поАтеизма на адвокатите, а и адвокатските шаблони на поетите… :-) А ти сигурно това за сценарий го пишеш…Може и да има успех :-)

   Но понеже поне ти ще ми разбереш очевидната алогория на истинската история, ще я скажа накратко:
   Една позната, много се стряска от шума и говорене на висок глас и обяснява постоянно че е болна и и влияе зле… Познато…
   Но он‘я ден съм и на гости и се оказва че обичала (без телевизор не може) да гледа по руската ТВ предаването „Пусть говорять!“… И трябваше да изчакам… И… слушам брат… човешки интриги… любов и страдание… Идва катарзиса…. с крясъци, взаимни обвинения… ( аз тайно си слагам слушалка в ухото)…И кулминацията!!! Всички си прощават и разплакват…
   И аз тъкмо да съчувствамммм… и немах време бе Младен! Защото то свършило и се чуха такива ръкопляскания, че аз подскочих с табуретката бе човеко… верно ти казвам !!! Абе немат жал тези хора беее, към хората със слаби сърчица и нерви, да знаш!!!
   Та в това отношение, по твоята история може да се работи…Мога да ти пратя някои от мойте Аз за консултация… И без туй много ми досаждат :-)))

Успешна и сценично вдъхновена седмица Младен! И поетична де!


Коментарите ти винаги ме възторгват. Виждаш нещата ми винаги от нов и неизвестен за мен ъгъл, а това ме кара и аз да погледна на тях с други очи, както е и в случая. Страхотна нова седмица ти желая!!!
цитирай
5. tikovpisane - Много яко!
23.10.2018 00:01
За пореден път ти се кефя, Приятелю! Начинът, по който си го написал разказа, стилистичните похвати, посланието...много беше добро! На няколко пъти се разсмивах заради използваните култови епитети. Тия неща ги умееш, отдават ти се отръки! Да имаш прекрасна седмица и вдъхновения!
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Влади!
23.10.2018 00:11
tikovpisane написа:
Много яко! За пореден път ти се кефя, Приятелю! Начинът, по който си го написал разказа, стилистичните похвати, посланието...много беше добро! На няколко пъти се разсмивах заради използваните култови епитети. Тия неща ги умееш, отдават ти се отръки! Да имаш прекрасна седмица и вдъхновения!


Това, че белетрист от твоя ранг е харесал скромното ми разказче е голямо поощрение за мен. Нека тази седмица е прекрасна и за двама ни, Приятелю!
цитирай
7. tikovpisane - Ехааа, благодаря ти, Младене!
23.10.2018 11:35
missana написа:
tikovpisane написа:
Много яко! За пореден път ти се кефя, Приятелю! Начинът, по който си го написал разказа, стилистичните похвати, посланието...много беше добро! На няколко пъти се разсмивах заради използваните култови епитети. Тия неща ги умееш, отдават ти се отръки! Да имаш прекрасна седмица и вдъхновения!


Трогнат съм!
Това, че белетрист от твоя ранг е харесал скромното ми разказче е голямо поощрение за мен. Нека тази седмица е прекрасна и за двама ни, Приятелю!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1438271
Постинги: 1125
Коментари: 7693
Гласове: 1636
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031