Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2018 16:48 - Мит ли е безкрайността? (12)
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1361 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 20.10.2018 18:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

         Това, уважаеми читатели, е последната - заключителна, част на есето ми "Мит ли е безкрайността?" Целта ми бе да споделя с вас кръг от идеи за безкрайността.  Идеята ми за прагове на скоростите при тахионите е лично прозрение, плод на дългогодишни размисли върху  математическата същина на Канторовите алефи и възможността те да допускат и чисто физическа интерпретация. Главното направление на следствия от всички тези неочаквани аналогии е изявяването на скритата същност на Бъдещето и неговите Кули, които управляват цялото Настояще. Онова, което ни се случва днес е по причина на всичко, което в скрит вид ни се е случило вече утре.  А случилото се утре е по причина на вече случилото се вдругиден и т.н. С други думи ние плащаме още днес за греховете, които ще извършим утре,  а не за греховете, които сме извършили вчера. Това мое разбиране рязко контрастира с класическата постановка на Карма и я прави на пух и прах!

 

           Долавям сякаш първия сериозен и привидно справедлив протест - нали Бъдещето все още не съществува. Как може тогава несъществуващото да детерминира съществуващото?  Но точно тук е и основната ви грешка. Защото Бъдещето съществува, но под друга, съвършено различна форма от Настоящето.  До този момент не познавам ум на тази планета, който да дефинира строго, що означава Cъществуване. Ние го подразбираме по конвенция като единно понятие,  с помомощта на едната мъглява интуиция. Говорейки, твърде често, разпалено за него, ние влизаме в ролята на онези, които говорят за виолетова врана, основавайки се единствено на представата си за черната врана. Но повярвайте ми, че виолетовната врана е нещо доста по-различно от черната.

          И така - Бъдещето използва нещо, което можем да наречем условно  Разслоено Съществуване. То има градиент на проникване в Настоящето и създава в него свои форпостове.   Можем да ги оприличим на агенти на Бъдещето, укрити под клоните на движещ се срещу нас Бърнамски лес от "Макбет".  В Настоящето вече съществуват агентите - кълновете на Бъдещето и те са реални призраци с различна плътност от Разслоеното Съществуване,  действащи и проявяващи се в Настоящето, но на принципа на айсберга - с 1/7 "надводна част", а останалите "подводни" 7/8 от тях се намират в Залата на Бъдещето -  нещо като Подземие, в което се съхраняват тайните планове - скрижалите на Бъдещето за Настоящето.

          Бидейки на тази вълна известно и по-продължително време,  ще започнете неусетно да различавате хора и събития, за които ще почувствате, че в даден момент не са изцяло от Настоящето. Но за да постигнете такава сетивност,  ще ви е необходимо с месеци да медитирате върху цитирания феномен.
          Бъдещето управлява Настоящето чрез "съоръжения" наподобяващи гигантски Кули /физико математически би следвало да ги наречем еквипотенциални повърхнини/. 
Те са вид слоеве, както атмосферата е изградена от тропосфера, стратосфера, йоносфера, но тук слоевете /Кулите/ са много повече. От всяка една от тях се захваща хоризонт на събитията.  И колкото по-висока е Кулата, толкова по-голям хоризонт на събитията обхваща тя. Кулите общуват помежду си чрез тахионите, движещи се винаги с надсветлинни скорости.  Чрез тях се изпреварва Времето и така се достига до т.нар. "дежавю състояния" /т.е. вече видяни - преживяни състояния/. Когато изпаднем в състояние на дежавю, случващото се в момента ни изглежда странно познато и преживяно, а всъщност ни се случва за пръв път. Причината е, че то вече е било видяно от нас, когато сме пребивавали в някоя от Кулите, преди да се случи в самото Време. Това е малко като при смъртта. Преди да умреш на макрониво, ти вече си започнал да умираш на микрониво.  В частност смъртта започва от клетъчно ниво. А преди клетъчното ниво, смъртта започва от ядрата на клетките и т.н. - все по-надолу и по надолу.  Всичко това е доста сложно за обяснение, за онези, които не са размишлявали по темата. За тях трябва да се профанизира чрез аналогии.

            Ще кажа само, че поради Кулите Времето не се движи по права линия, а по специални спираловидни траектории, които се завихрят около Настоящето ни. А тогава може да се случи, че в близост с нашето Настояще да попадне спирална траектория, върху, която е разположена "точка" /ден/, да речем от 2010г.  Тогава тази "точка" може да се окаже по-близка до нас от всички "точки" /дни/ от 2018г. Звучи налудничаво, ала е така. Като резултат например може да се случи така, че в този ден да срещаме предимно наши познати от 2010г. 

            Със спираловидните линии на Времето се обясняват годишните кръгове на дърветата,  следите по черупките на рапаните и охлювите /проекции на Времето върху екрана на Пространството/. Най-общо казано Кулите оставят спираловидни отпечатъци върху материята.  Това са геометричните следи - сенки на самото Време -  негов брояч. Кулите са като живи, интелигентни свръхсензитивни, същества. Тяхната задача е да събират информация за съответното разслоение на Съществуването и пак чрез тахиони тя бива свеждана до онова, за което използват термина Единно информационно поле / в древните текстове именувано Акаша/.

            Дори докато пиша това есе, аз се намирам под постоянното наблюдение от най-близката Кула /първата от която е видим моят хоризонт на събитията/.  Не изключвам даже, че тя ми се надсмива ехидно в момента. За нея съм само мравчица, която си мисли, че може да се скрие върху гладката горна повърхност на една плътна и полирана дървена маса,  над която Кулата могъщо се извисява.

            Онези от вас, които внимателно са прочели предишните части на това есе, вероятно вече са схванали аналогията, съществуваща между Кулите на Бъдещето и Кулите на множествата, а оттам и с алефите на Георг Кантор. Спиралните траектории, по които Кулите заставят Времето да се движи, са предизвикани от тяхното "тегло",  упражняващо давление върху Неговия флуид,  както тежките кораби, предизвикват водовъртежи при потъването си в морета и океани. Тези спираловидни траетории са доста по-различни от т.нар. "гьоделиани" -  криви на Времето при модела на вселена, изучаван за пръв път от Курт Гьодел, защото гьоделианите са затворени криви:


http://vselenata.blogspot.bg/2007/08/blog-post_21.html (пътуване във Времето)


https://en.wikipedia.org/wiki/Closed_timelike_curve (обща информация за моделите със затворени криви на Времето)


http://fuchs-braun.com/media/91ac4f6879c27351ffff8191fffffff0.pdf  (оригиналната статия на Курт Гьодел за вселената на Гьодел)

Между тях може да има и затворени криви, но същинските спираловидни криви, по които се движи Времето са винаги отворени. Допускането на противното би предпоставило, с точност до симетрия, знак на равенство между Минало и Бъдеще, а тогава би се оказал прав древногръцкият философ Парменид, утвърждаващ,  че основите на Света живеят във вечно Настояще. Уви, Бъдещето е несводимо до Минало и Настояще и именно това предопределя неизвестната /засега/ природа на отворените спираловидни криви на Времето. Парадоксално, но именно отвореността на спираловидните криви позволява да виждаме от по-задните "вагони" на влака на Времето по предните такива и така да узнаваме Бъдещето си /на определени завои/, нещо от което изкусно са се ползвали ясновидци като Касандра, Тирезий, Пития и Ванга. Пак тези завои в спираловидните криви на Времето, изглежда са позволили на великия математик, астролог и лекар на папата, енциклопедичният суперум - Джеронимо (или Джироламо) Кардано (на името на когото се води формулата за решаване на непълното кубично уравнение: y3 + py + q= 0, както и т.нар. Карданов вал, оставил ни още в наследство труда си Ars Magna /Велико изкуство/), да изчисли точния ден и час на смъртта си и изчислението му да се сбъдне.

          Разглеждането на подобни въпроси би ни отвело твърде далеч, докато моята скромна цел е повече да ви загатна за сложността на проблема и това, че този Настоящ свят се описва от наредената двойка (Бъдеще, Минало), в която водеща роля играе Бъдещето. Бъдещето е главният и определящ фактор за Настоящето и с вас в момента се случва нещо, което се предизвиква от друго нещо, което предстои да ви се случи, в много по-голяма степен от нещо, което някога ви се е случило. Йерархията на причините има корените си в далечното Бъдеще и напомня по-скоро на един пеадичен ред. В това няма нищо толкова странно, ако за миг си представим Бъдещето като огромен тъмен океан, пръските от вълните на който бомбардират екрана на Настоящето и го променят. От друга страна, Миналото е като шагреновата кожа на Балзак - то се е свило и спаружило и не може да се мери с могъщия океан на Бъдещето. Онова, което се случва в момента в глобализиращия се свят, във финансовата сфера, подкрепя тази моя теза. Защото се стъпва все по- често върху фиктивни и виртуални пари от Бъдещето /все още неполучени печалби/, за да се моделира Настоящето. Тоест имаме типичен пример на практическо приложение на тази моя идея, която още не е разработена и дори не е назована теоретично. Вероятно вие вече сте се досетили, че океанът на Бъдещето е неизчерпаем резервоар на енергия в най-пряк смисъл - енергията на Кулите. Това прави на пух и прах т.нар. Закон за съхранение на енергията. Не е далеч денят, когато ще се научим да добиваме тази неограничена енергия от Бъдещето и ще си осигурим дори физическо безсмъртие в тези си тела с помощта на Кулите. Сегашната физика прави безуспешни опити да обедини Релативистката теория на Айнщайн с квантовата механика. Един от пионерите предложили модел на такова обединение е упоменатият /в част номер 8 на есето/ български теоретичен физик Анастас Христов Анастасов. В книгата си: "ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА И КВАНТА ДЕЙСТВИЕ (4-АТОМИЗЪМ), София 2003 г.", той излага многострадалната история на тази своя теоретична разработка /многострадална, защото теорията му е била отхвърлена от таталитарната наука, като противоречаща на марксистко-ленинските идеи, изповядващи диалектически материализъм/. Ролята на трансмисия между двата свята - релативисткият и квантовият, играе хипотетично предложената от него субелементарна частица "квантон", която почти за квант време изскача като делфин от флуида на Времето с маса равна на тази на вселената /нещо като апейрона на Анаксимандър/. Аз съм убеден, че както Релативистката теория на Айнщайн, така и квантовата механика, са еднакво неверни и следователно необединими теории. Само една истинска Теория на Бъдещето може да обясни вселената научно и последователно. Но преди нея трябва да бъде открита теоретично предсказаната от мен субелементарна частица "пробабулон" /от probability - вероятност/ , която хвърля мъгла, изтъкана от вероятности, върху яснотата на причинно-следствените връзки, така както древногръцките богове /описани от Омир/, спасяват своите любими герои, обвивайки ги с мъгла на бойното поле в критични ситуации. Именно "пробабулонът" реализира ейдоса на онова, което познаваме като физическото явление мъгла. Следователно той е това, което създава мистичното начало във вселената и основата на т.нар.  Непристъпна светлина или Непристъпна тайна, асоцируеми с  Първосъздателя. В сравнение с "пробабулона", т.нар. хигсбозон на Питър Хигс /обект на търсене чрез големия адронен колайдер в ЦЕРН/ е просто инфалтилна субчастица. Посредством мъглата създавана от "пробабулона", Бъдещето може да нахлува невидимо в Настоящето и да става практически неотделимо от него.
           Ще завърша есето с едно свое четиристишие /намиращо се понастоящем в Капсулата на Времето в Антарктида/, илюстриращо ситуацията максимално точно:

ПОД ХРЕБЕТА НА БЪДЕЩЕТО

 

Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!

 

 

 

 




Гласувай:
7
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stih - Почитания!
21.10.2018 00:19
Много хубав завършек на серията есета по темата "Мит ли ебезкрайността?"
Уместно цитираш и това четиристишие на финала, Мисана!
Благодаря, че сподели с нас своите енциклопедични знания и своите смели търсения в областта на физиката, математиката и други точни науки и така ни въведе в нови светове.
Творчески дни ти пожелавам!
цитирай
2. missana - Радвам се,че одобри завършека на есето ми, Елица!
21.10.2018 01:40
stih написа:
Почитания! Много хубав завършек на серията есета по темата "Мит ли ебезкрайността?"
Уместно цитираш и това четиристишие на финала, Мисана!
Благодаря, че сподели с нас своите енциклопедични знания и своите смели търсения в областта на физиката, математиката и други точни науки и така ни въведе в нови светове.
Творчески дни ти пожелавам!


Трогнат съм от толкова хубавия ти коментар. Текстът не е лесен за осмисляне и затова всяка подкрепа има особено висока морална стойност!

Светла неделя ти желая!
цитирай
3. lexparsy - Днес за втори път ще използвам думата… Адмирации!!!
21.10.2018 08:22
(даже си измислих комплимент „Адмирал“ за по-кратко… поетичен, или научен, за тебе :-)))

   Така ме зарадва и успокои 12-тия час на твоето есе, в което цитираните ‚научни“ недомлъвки също ме размислиха… Но тука няма и дума за която подсъзнателно да оспоря шутовски научно.
   Но и ти се съгласи, че трябва да се профанизираме, за да си обясним отчасти Мирозданието ни, камо ли на другите :-)
   Знаеш ли…? Започнах да подчертавам в есето ти определени сентенции, за да мога да възприема като изводи за размисъл…а и за читател, който „мрази“ научната неразбираемост. И толкова дълго стана… че ми е нужен доста профанизъм да го събера в есе, камо ли коментар :-)

   Надявам се да споделяме още във „Вечното настояще“… :-) но…
преодолявайки капана на Времето от еманациите на Кулите, поддържащи хармонията на Мирозданието чрез изконните и извечни Принципи… но преди това и от тези изкуствено изградени подобия, и от не знаем кой, кога… но защо !!!, и които ни вменяват примитивни и спрели от движение закони и канони на възприятия!
цитирай
4. missana - И аз те адмирирам, Лекс,
21.10.2018 12:27
lexparsy написа:
Днес за втори път ще използвам думата… Адмирации!!! (даже си измислих комплимент „Адмирал“ за по-кратко… поетичен, или научен, за тебе :-)))

   Така ме зарадва и успокои 12-тия час на твоето есе, в което цитираните ‚научни“ недомлъвки също ме размислиха… Но тука няма и дума за която подсъзнателно да оспоря шутовски научно.
   Но и ти се съгласи, че трябва да се профанизираме, за да си обясним отчасти Мирозданието ни, камо ли на другите :-)
   Знаеш ли…? Започнах да подчертавам в есето ти определени сентенции, за да мога да възприема като изводи за размисъл…а и за читател, който „мрази“ научната неразбираемост. И толкова дълго стана… че ми е нужен доста профанизъм да го събера в есе, камо ли коментар :-)

   Надявам се да споделяме още във „Вечното настояще“… :-) но…
преодолявайки капана на Времето от еманациите на Кулите, поддържащи хармонията на Мирозданието чрез изконните и извечни Принципи… но преди това и от тези изкуствено изградени подобия, и от не знаем кой, кога… но защо !!!, и които ни вменяват примитивни и спрели от движение закони и канони на възприятия!


както за хубавия коментар, така и за това, че постави въпроса за принципите-ейдоси, които управляват всемира. От тях никой, никога не е избягал...и не ще избяга!

Ползотворна неделя и нова седмица ти пожелавам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1438271
Постинги: 1125
Коментари: 7693
Гласове: 1636
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031