Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10 12:02 - Мит ли е безкрайността (10)
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 111 Коментари: 4 Гласове:
3



         Ала убеден съм, че веднъж направили такова важно откритие, вие няма да спрете дотук и ще почувствате покачването на адреналина в мозъка си. Защото точно сега започва най-детективската част от бих казал - вече съвместното ни есе.

         Айнщайн стъпил в СПО на една формула за масите, от която впоследствие с лекота извел знаменитото си уравнение:

 

E = m.c.c

 

А именно, ако m(v) е масата на тяло движещо се със скорост v, а m(0) е масата на същото това тяло в покой, то тази парадоксална формула гласи :

 

 m(v) = (m(0)): квадратен корен (1 - v.v/c.c).

 

От тази формула незабавно следва, че единствено материални частици имащи маса в покой равна на 0, каквито са например фотоните, могат да се движат със скоростта на светлината. Всички останали, т.е. тези с маси в покой различни от 0, не могат да достигнат скоростта с, защото формулата дава, че при скорост v = c, масата на тези частици става безкрайно голяма /знаменателят от формулата в този случай е 0, при числител различен от 0, а това прави безкрайност/. Тоест с приближаване към скоростта на светлината масата на едно тяло /с ненулева маса в покой/ започва рязко да расте все повече и повече и се превръща в нещо като парашут за тялото, забавяйки неговото движение дотолкова, че да не му позволи да развие скоростта на светлината. И така, тази формула за масите забранява на тела с маса в покой, която е реално положително число да достигат светлинната скорост. Но забележете, че формулата не дискутира как стои въпроса за тела с маси в покой, които не са реални числа. Да си представим, чисто хипотетично, че една частица се движи с надсветлинна скорост v. Тогава в знаменателя на указаната формула ще се появи квадратен корен от отрицателно число. Такива числа наричаме имагинерни и те се задават във вида аi, където числото а е реално, а i е т.нар. имагинерна единица /т.е. квадратен корен от -1/.  От това разсъждение следва, че имаме поне две равноценни възможности за нашата хипотетична частица. Или нейната маса m(0) в покой е реално число, а тогава масата й в движение m(v) ще е имагинерно число, или масата й в покой m(0) ще е имагинерно число и тогава масата й в движение m(v) ще е реално число. Има и една трета възможност -

 

числото m(0) да е комплексно, т.е. да се състои от реална и от имагинерна компонента.

 

Тази трета възможност, както впрочем и втората, досега не са били разглеждани от никого!

 

Хипотетичната частица, съответстваща на първата възможност, е била теоретично предсказана от американския физик Джералд Файнберг /Gerald Feinberg/, който я нарекъл тахион /от гръцкото тахио, което означава бърз/.

 

Според модела на Файнберг, тахионите са частици движещи се само с надсветлинни скорости.

 

Файнберг и други физици след него, са се занимавали единствено с хипотетичното разглеждане на тахиони с чисто имагинерна маса m(v). Тези тахиони приличат на пръчки /по направление на движението си/, които стават все по-дълги, когато тахионът доближава отгоре скоростта на светлината c и се скъсяват /пак по направление на движението си/, като скъсяването расте с нарастване на скоростта. Енергията на един тахион расте с намаляване на скоростта му и пада с увеличаването на същата. Тъй като времето се забавя при доближаване отдолу на бариерната скорост c и при тази скорост то спира да тече, то излиза, че тахионите изпреварват времето и следователно могат да пренасят информация от бъдещето. За тях е отредено място извън т.нар.

 

светлинен конус в пространство-времевия континуум на Херман Минковски.

 

/следва/




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stih - Безкрайност!
10.10 20:40
Твоите есета са доказателство, че безкрайността реално съществува... :)))
Поздравления за космическите ти познания, Мисана!
цитирай
2. lexparsy - От това продължение още по-ясна ми става имегинерността на математиката и физиката Младен…
11.10 00:49
   Ами извини че съм тъп, но по принцип не ми е ясна дефиницията на „маса“, камо ли как така би била „в покой“, или ако Е - то е спрямо някой нарекъл се Единица и покойно се дзевери в шматкащия се наоколо свят :-)
   Та единствения начин да се измери шматкането е да се съпостави с ограниченото ни възприятие за движение – светлината… (закована с гвоздей в центъра на нашта комната :-) и пак спрямо Единицата (дет‘ „измерва“)
   И… нали се сещаме че разликата между покойната и не-покойната маса е като извадим от Единицата (миличката) „Отношенията между Отношенията и“ - към Безкрайността, и другата безкрайност Нулата (реципрочно)… И за това се получава в знаменателя „с“ квадрат…
   Егати тъпата формула !!! Ами защото това е само „отношенията между отношенията“ с първо приближение… защото ни върши работа за учебниците… Да ама ако „покоя“ ни мръдне леко в лево брат… трябва пак да съотнасяме, което си е изморително бе човек! Все едно да си пиеш бирата, а някой все да ти мърда масата :-) Нали ша си я заковеш с някой временен пирон – формула да не мърда :-)))
А учениците със сгрешената им визия да си коренуват имагинерно минусите на несъществуваща извън-безкрайност…

   Абе пак говоря глупости… ми нали трябва да си споделяме сънищата бе Младен… ама все не може да ги опишем… Ти пробвал ли си? :-)))
   Според мене май защото са ни изСучили с думи и понятия все в „Покой“ за покойно изтълкувани мислители за СпОкайно мислещи слушатели…

Ха събудих се :-)
Здрасти! Какви ги бълнувах бе Младен... Моля, не ме издавай :-)
Разбираш че е в кръга на майтапа (не този отзад :-)

Благодаря ти за размислите с почитания към неуморния ти и аналитичен и абстрактен ум!
цитирай
3. missana - Благодаря, Елица!
11.10 00:52
stih написа:
Безкрайност! Твоите есета са доказателство, че безкрайността реално съществува... :)))
Поздравления за космическите ти познания, Мисана!


Опитвам се да дам нещо ново за безкрайността. А доколко успявам, нека преценят читателите. Слънчев Калифорнийски ден ти желая!
цитирай
4. missana - Мерси, Лекс!
11.10 00:55
lexparsy написа:
 От това продължение още по-ясна ми става имегинерността на математиката и физиката Младен…   Ами извини че съм тъп, но по принцип не ми е ясна дефиницията на „маса“, камо ли как така би била „в покой“, или ако Е - то е спрямо някой нарекъл се Единица и покойно се дзевери в шматкащия се наоколо свят :-)
   Та единствения начин да се измери шматкането е да се съпостави с ограниченото ни възприятие за движение – светлината… (закована с гвоздей в центъра на нашта комната :-) и пак спрямо Единицата (дет‘ „измерва“)
   И… нали се сещаме че разликата между покойната и не-покойната маса е като извадим от Единицата (миличката) „Отношенията между Отношенията и“ - към Безкрайността, и другата безкрайност Нулата (реципрочно)… И за това се получава в знаменателя „с“ квадрат…
   Егати тъпата формула !!! ами защото това е само „отношенията между отношенията“ с първо приближение… защото ни върши работа за учебниците… А учениците със сгрешената им визия да си коренуват имагинерно минусите на несъществуваща извън-безкрайност…

   Абе пак говоря глупости… ми нали трябва да си споделяме сънищата бе Младен… ама все не може да ги опишем… Ти пробвал ли си? :-)))


Тази формула за масата не съм я измислил аз. Аз само разсъждавам върху нея, естествено при условие, че е вярна. Отново поднасяш уникални разсъждения. Дълбоко съм ти признателен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 951158
Постинги: 825
Коментари: 5502
Гласове: 1256
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031