Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10 09:43 - Юнзула
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 186 Коментари: 4 Гласове:
1



     Бременна съм - помисли си Юнзула. Най-сетне ще се сдобия с рожба. Закъсняваше й с повече от месец, а това за нея си беше верен и сигурен знак. Не бе имала никакви контакти с мъже през целия си живот и може би точно затова твърдо и неотклонно вярваше в непорочното зачатие. - Ще бъда втората Дева - разсъждаваше трескаво тя. Сребърната! Нека така да ме наричат. Вече си представяше как държи новороденото в ръце и лицето й грее с неземна усмивка. Момченце ще бъде - настояваше пред себе си Юнзула. И зная как да го кръстя.

       Родена беше от майка с напреднал рак на гърдата, но първоначално това не й се отрази физически. Майката почина, когато Юнзула навърши две годинки. До последно стискаше с ръка артерията прегризана от тумора. Накрая я пусна и кръвта бликна с цялата си ярост, къпейки тавана в огромни червени петна. Юнзула помнеше този страховит последен миг на майка си, оставил я завинаги сираче. Живот без Флора /така се казваше майката/! Малко поотраснала, детската й мечта беше да стане балерина. Дори я записаха да учи балет. Но тук започна нейното гръбначно изкривяване. То все повече и повече се засилваше и накрая гърбът й се превърна в една чудовищна гърбица. А някои казват, че гърбавите носели щастие. Други - че гърбавите гробът ги оправял. Кой прав, кой крив - иди че разбери.

         Поотраснала, Юнзула се реши и отскочи до Петрич. Искаше да се срещне с Венга - пророчицата. Но голяма тумба чакаше пред портите на сляпата всевиждаща. Юнзула плахо се приближи и чу Венга да я вика. - Чедо, ти ке влаяш първа. Нали Юнзула ти викат. Така девойката бе оставена да пренощува в една от одаите на Венга. Слепицата я предупреди, че нощем вика духове и те идват, за да разговаря с тях. - Ти не се плаши, те лошо нема да ти сторят. - Абе майката ти носеше име на цвете. Пусто цвете, защо не се сещам за името му - завайка се Венга и затропа тежко с бастуна си. - Ама тук е сега вуйчо ти. Антон му викат. И те гледа.  Юнзула не се сещаше да има вуйчо. Бяха пропуснали да й кажат, че той е умрял на две годинки от менингит, когато тя още не е била родена. Когато се разделяха Венга я прегърна и се разплака.-  Много ке патиш в края на живота си, Юнзула! -  й прошепна тя.

          А ето, че всичко се нареждаше. Случва се и на Венга да бърка - помисли си Юнзула. Но пустата й бременност се проточи. Минаха няколко години, а тя все бременна ходеше. На доктор да иде - той какво ти разбира от такава специална бременност - непорочна! Няма да оскверни младенеца си.        

          Надеждата на Юнзула растеше. А и коремът й се бе подул и никак не искаше да спадне. Да роди на 78 години - това ще си е постижение. Такива неща само в библията са ставали - разсъждаваше Юнзула и вярата й в утрешния ден растеше...!




Гласувай:
3
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stih - Интересно ми беше...
04.10 06:35
Вярата в утрешния ден – това крепи човека.
Изненадваш с този разказ, Мисана!
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Елица!
04.10 08:48
stih написа:
Интересно ми беше... Вярата в утрешния ден – това крепи човека.
Изненадваш с този разказ, Мисана!


В основата на този разказ лежи действителен случай. Но само донякъде, разбира се. Да имаш лека и спокойна вечер!
цитирай
3. lexparsy - Много тъжни алегории виждам в кр...
05.10 09:57
Много тъжни алегории виждам в краткия ти разказ Младен...
За жалост много, не само Юнзула, и не само възрастни хора страдат от нелечими вече болестни вменености, с които продължават тенденциозно да ни третират...


цитирай
4. missana - Благодаря ти, Лекс!
06.10 05:14
lexparsy написа:
Много тъжни алегории виждам в краткия ти разказ Младен...
За жалост много, не само Юнзула, и не само възрастни хора страдат от нелечими вече болестни вменености, с които продължават тенденциозно да ни третират...



За жалост повечето хора днес попадат в графата:

"Голо здраве - жива болест!"

Много хубав уикенд ти желая, Приятелю!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 950624
Постинги: 825
Коментари: 5502
Гласове: 1256
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031