Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10 13:07 - Мит ли е безкрайността? (9)
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 262 Коментари: 7 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

        Дотук, уважаеми читатели, се опитах да ви изложа, на сравнително разбираем за вас език, учението на Георг Кантор за безкрайността. То съдържа цялата идеология на всичко сторено досега по тази тема. След Кантор никой не е дръзнал да придвижи в идеологически план нещата по-напред. Така че вие вече може да се считате за достатъчно информирани в това направление. Но оттук нататък ще си позволя да ви изложа и своето лично разбиране за безкрайността, с риск да ви отегча, или с риск да ви стана дори интересен. Вие сами ще прецените това.

         През 1905г. Айнщайн публикува своята Специална теория на относителността /с абревиатура СПО/, а впоследствие - през 1911г., публикува и своята Обща теория на относителността /с абревиатура ОТО/. И двете тези теории са свързани с размишленията на 18 годишния Айнщайн в град Аарау. В тях основна роля играе скоростта на светлината във вакуум, която е прието да се означава със с /случайно или не/, означение, което е широко използвано от математиците за мощността на континуума.

 

Това число с е равно на 300000 км в секунда, или все едно на 3 по 10 на степен 10 сантиметра в секунда.

 

Измерванията са извършени с достатъчно голяма точност и прецизност от велики физици експериментатори и не следва да се съмняваме в тях. Когато на младини се запознавах с Теория на относителността от знаменитите Файнманови лекции, бях силно впечатлен от една реплика на Ричард Файнман - нобелов лауреат по физика и колосален мислител. Тя се отнасяше до повсеместното разбиране на масовия читател, че Теория на относителността утвърждавала, че всичко е относително. По този повод Файнман отбелязва, не без доза ирония, че и без никаква Теория на относителността, от само себе си се подразбира, че всичко е относително. Всеки един от нас е наблюдавал преминаващ покрай него минувач и е забелязвал как най-напред вижда лицето му, а после тила му и т.н.. Не, драги читатели, ще ви изненадам вероятно твърде много, като ви кажа, че всъщност Теория на относителността утвърждава съществуването на нещо абсолютно и стъпва изцяло върху този абсолют. По тази същата причина скритото й наименование следва да бъде Теория на абсолютността. А въпросният абсолют е всъщност числото c. Скоростта на светлината винаги остава равна на с /във вакуум/, независимо дали изхожда от фаровете на движещ се мотоциклет Ямаха, на движещ се лек автомобил Хонда, или на движещ се или неподвижен самолет F-16.

 

Това е странен, загадъчен и необясним факт, който например не е валиден за скоростта на звука.

 

Фактически този факт играе ролята на основен постулат в СПО и ОТО /едно блестящо аксиоматично излагане на Теория на относителността в този дух е дадено от датския теоретичен физик Мьолер в книгата му: "The Theory of Relativity", Oxford, 1972 /. Айнщайн в СПО предлага да сумираме големините  и w на две скорости, не като ги събираме аритметично, както ни учат в училищата, а по едно правило предложено от него самия. То се задава с формулата:

 

(v + w): (1 + v.w/ c.c)

 

Ако в тази формула положите например w=c, то резултатът от сумирането ще бъде точно равен на с, както сами можете лесно да се убедите. Така заключавате, че всъщност каквато и големина v на скорост да съберете със с, сборът ще бъде пак с. Това означава, че в нашия свят

 

c играе ролята на точна горна граница на големините на всевъзможните скорости на движещи се материални тела.

 

Това свойство на c е пълен аналог на свойството на безкрайността да поглъща всяко крайно число при събиране с него, т.е.

 

безкрайна + крайна величина = безкрайна величина.

 

Единствената разлика се състои в това, че числото c е крайно. Но поведението му е като на безкрайно голяма величина. Удивително, нали!!!

 

Нима c не играе ролята на алеф нула в материалния свят ?! /досетихте се сами, нали?/

 

Тук вече дочувам вашия възглас - Еврика!

 

Поздравявам ви - току-що направихте своето първо значимо откритие в този живот. Откритие с непредвидими последствия!

 

/следва/




Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tikovpisane - Ехааа,
02.10 19:10
чак номер 9, Приятелю? Доста дълъг трактат си написал, Младене. Като имам време, а и най-вече като съм по съсредоточен за четене на сложни, но интересни неща, ще прочета цялото съчинение. От 1 до...безкрайността (шеговито казано ). Поздрав за увлекателното четиво!
цитирай
2. stih - Безкрайността!
02.10 19:54
Колко ли още може да се разсъждава по темата?!
Но едва ли някой ще посмее да застане срещу такава ерудирана личност като теб, Мисана.
Моите почитания!
цитирай
3. missana - Мерси, Влади!
02.10 23:35
tikovpisane написа:
Ехааа, чак номер 9, Приятелю? Доста дълъг трактат си написал, Младене. Като имам време, а и най-вече като съм по съсредоточен за четене на сложни, но интересни неща, ще прочета цялото съчинение. От 1 до...безкрайността (шеговито казано ). Поздрав за увлекателното четиво!



Тези идеи са ми още от ученическата скамейка. Тогава се занимавах с алефите на Кантор и с Теорията на относителността и видях връзката им с тахионите. Днес някои от най-големите съвременни физици се намират в подножението на тогавашните ми идеи и има много да пъплят нагоре, за да ги осмислят. Но си прав, че на моите 88 години не следваше да обременявам блога с подобни писания.

Хубава вечер от мен!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Елица
02.10 23:39
stih написа:
Безкрайността! Колко ли още може да се разсъждава по темата?!
Но едва ли някой ще посмее да застане срещу такава ерудирана личност като теб, Мисана.
Моите почитания!


Целта ми беше да изложа неща, до които никой съвременен мислител, философ, или представител на теоретичната физика, не се е докоснал още. Ако на някого подобни неща са му интересни, значи съм изпълнил задачата си. А ако не го интерисуват, това ще означава, че не са за неговата глава и тогава и двамата с него няма за какво да са съжаляваме.

Хубав и зноен Калифорнийски ден ти пожелавам!
цитирай
5. tikovpisane - Не съм казал такова нещо, Приятелю!
03.10 00:06
missana написа:
tikovpisane написа:
Ехааа, чак номер 9, Приятелю? Доста дълъг трактат си написал, Младене. Като имам време, а и най-вече като съм по съсредоточен за четене на сложни, но интересни неща, ще прочета цялото съчинение. От 1 до...безкрайността (шеговито казано ). Поздрав за увлекателното четиво!



Тези идеи са ми още от ученическата скамейка. Тогава се занимавах с алефите на Кантор и с Теорията на относителността и видях връзката им с тахионите. Днес някои от най-големите съвременни физици се намират в подножението на тогавашните ми идеи и има много да пъплят нагоре, за да ги осмислят. Но си прав, че на моите 88 години не следваше да обременявам блога с подобни писания.

Хубава вечер от мен!


С нищо не си обременил, напротив- много е интересно! Просто е дълго, а сега наистина нямам време да прочета целият трактат. Но ще го направя. Лека нощ от мен!
цитирай
6. lexparsy - И пак сме съгласни Младен и разсъжденията ти водят към портата на разбирането…
03.10 06:11
Но нали ти казах че задавам тъпи въпроси… Та веднага ме ковна цитираната ти мисъл:
missana написа:

...
Тук вече дочувам вашия възглас - Еврика!
Поздравявам ви - току-що направихте своето първо значимо откритие в този живот. Откритие с непредвидими последствия!

   Спомни си колко велики умове са възхвалявали милата Еврика, а се оказва че само са осенили със размисъл новите и почитатели :-)
   За това съм сигурен че ще намериш доводи да коригираш възгледите на Кантор, щом си стигнал до разбирането на неговите. И имам довод за това :-)
   Ами спомних си, някой от многото забравени учени-философи беше казал нещо от сорта че:
- НИКОЙ ЗАКОН НЕ Е АБСОЛЮТЕН, А САМО СЛЕДВАЩО ПРИБЛИЖЕНИЕ КЪМ ПОЗНАНИЕТО И РАЗБИРАНЕТО!
   Аз бих добавил:
- Освен ако разбира се не е дефиниран в параметрите и ограниченията на своята (обикновено емпирична) валидност…
   И от тук нататък толкова абстрактни размисли възникват че не знам кога пак ще добавим единица без да се променят :-)

   А за Евриките на великия ЕйнStain, въпреки че временно и прагматично и емпирично даже си прав човека, но и може доста скандално да поспорим, че не е за блога :-)
   Ама нали той самия казва (перефразирам):
- Великите учени правят открития защото разсъждават върху възможности които не знаят че са невъзможни…
   За коригиране на неговите постулати може още да е рано, но за други малоумия, които все още пише в учебниците и на учениците и на изучените даже е нетърпимо непростимо…

   Добре де… може ли да пофантазираме малко?
   Ами ако дефинираната безкрайност, както скоростта на светлината е дефинираната Нула, (към която също клоним безкрайно, но реципрочно) за един Макрокосмос…и обратното Нула-безкрайността е границата за която тя е безкрайност за един Микрокосмос…?
   Още един тъп въпрос: Защо добавяме единици докато седим на едно място и се вглеждаме в безкрайност бе Младен? Ами ако се придвижваме с определена кратност от избрани мерни единици напред и назад към Нулата реципрочно, така че да наречем новото си положение в пространството Единицата с която се съизмерваме… как трябва да се придвижваме?
   Пак ще припомня че ако направим това придвижване към 0 и към безкрайност и си останем Единица се съизмерваме точно със златното сечение (1 – 1/х = 1) 0.618…
   Аз като реших да изследвам възможните придвижвания получих едни нерешими полиноми… но знам че има и нестандартни математически правила за решението им… точно защото има все още недефинирани и граници и неизследвани периодичности, поне за мене :-) Ако помогнеш ще прескоча камъка :-)))

П.П. Но си запазвам правата върху упоритото ми схващане за една алтернативна координатна система в математиката с център Единица и Нула като алтернативната противоположност на безкрайността!
Колкото и нахално и неразбрано тъпо да звучи за каноничните математически фарисеи :-)))
цитирай
7. missana - Благодаря ти за този коментар, Лекс!
03.10 09:15
Навлизаш в дълбочината на нещата и то по оригинален начин. Аз вече ти отговорих на въпроса за това как се изчислява дължината на периода на десетичното развитие на дроб от вида 1/n, когато n няма общ делител с основата на позиционната бройна система на записване /в случая тя е 10/. Що се касае до ролята на числата 0 и 1, то освен някакви тотемни характеристики на тези числа, те са носители и на фундаментална алгебрична същност. Какво представляват целите числа например от чисто алгебрична гледна точка. Те са множество затворено относно една операция, наречена събиране, която операция е комутативна и асоциативна и притежава неутрален елемент - числото 0. Такива множества се наричат абелеви групи, в чест на великия норвежки математик Абел, който систематично е работил с тях. Удивителното, обаче, е друго. Че точно тази група е и циклична - т.е. поражда се от всички възможни степени на един свой постоянен елемент - това е числото 1. Тези степени са в случая адитивни, т.е. получени в резултат на събиране на числото 1 със себе си. Положителните степени на 1 описват целите положителни числа, а отрицателните - целите отрицателни числа. Неутралният елемент 0 внася пълна симетрия. С една дума целите числа са еднопородена абелева група относно събирането. Това е нещо много красиво и неочаквано. Желая ти хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1017075
Постинги: 848
Коментари: 5702
Гласове: 1312
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31