Тази сутрин Ветко стана по-рано от обичайното. Трябваше да се измие, а после да разнесе пустите вестници и списания. Районът, който му отредиха от "Труд" бе твърде обширен. Ще разнеса пущините /помисли си/, а после ще се изтегна на шезлонга върху верандата и ще прегледам пресата, дъвчейки шоколад. Обичаше шоколад, но парите не му стигаха. Затова му намери колая - започна да задига от поверените му луксозни списания. Някой ще изпищи, че не си е получил абонамента - разсъждаваше Ветко. Но той никога не повтаряше жертвата. Така реализираше чувството си за вродена справедливост. Списанието-плячка пробутваше на половин цена на свой приятел - РЕПаджия и те ти го шоколада! Нямам избор - оневиняваше се Ветко - Те малко ли ни скубят! "Те" олицетворяваха виновниците за съдбата му. Откакто го съкратиха от поста Инспектор на Местна промишленост и битови услуги, през далечната 1986г., звездата на Ветко бързо залезе. А как само си клатеше краката преди на софийския колодрум в Борисовата градина, правейки слънчеви бани с близък приятел и виден безделник.
- "Момче, докато ние с теб се премятаме тук цяла сутрин, хората направиха по 5 норми -
с неподкупна циничност сюрпризираше приятеля си Ветко. - Дай да ударим един тигел из парка на свински тръс, докато глуповатите ми колеги киснат по заведенията. И удряха тигела. Минеха ли през подлез Ветко не пропускаше да отвърти крушката и да я пъхне в торбето си. - Така се пестят пари - заявяваше не без чувство на гордост. Що крушки бе отвъртял и що подлези бе стъмнил. Килерът му се огъваше под тежестта на краденото. Забърсваше всичко, като прахосмукачка. Дори задигаше батерии и спирателни кранове от заведения. Уж влезе по нужда, а в куфарчето му тръбен ключ. Спре водата, развърти батерията и бегом навън. А тъпаците си мислеха, че са спрели централно водата. И чакаха да дойде. Веднъж дори влезе в една овощна градина на Панчарево и се направи на берач на череши. А после ловко прехвърли стълбата през оградата, нарами я като перце и се стопи в далечината на най-близката автобусна спирка. Чистак нова дървена стълба - разгъваема и висока. Кой ти я дава.
Въпреки своите четиридесет години, Ветко се хранеше по студентски столове. Хем евтино, хем обилно. Беше си извадил с дребна връзка подпечатана студентска карта и гепваше манджа. Понапълни съдинките и те ти то - осигурена и вечеря. Кво му плащаш. Особено му харесваше столът на Консерваторията. Приятно подземийце.
Келепирът е голяма работа, разсъждаваше Ветко. Важното е да я добутам до уволнението. Бе понаучил маса трикове от казармата и ги прилагаше в реалния живот. По време на службата се ослушваше като шопар в тръстика, а гласът на ротния още отекваше в съзнанието му:
Ветко, кво чакаш - да паднат на коча мъдите ли?
Хубавец го бяха родили нещастните му родители - лека им пръст и на двамата - без време си отидоха от света, оставяйки го сираче. Та затова все му се лепеха кучета и жени. Усещаха, че сърцето му е добро. Сваляше читалищни работнички и те поръчваха книги за читалището по списък на Ветко. Така четеше безплатно книжки за извънземните, дето пари струваха. Ех, на какви книги се начете само: "Утрото на магьосниците", "Дяволската алтернатива", "Абов топ сикрет", "Окултният меч на Третия райх", "Копието на съдбата"... Но най-много му харесваше един разказ за планетата Верна. Планета на зеления рай. Един еднопосочен билет за Верна - нищо повече не му трябваше в този скапан живот. Да, ама не! Кой ти дава да реализираш такива мечти.
И един хубав ден късметът почука на вратата му. Богат чичо бе починал и оставил в наследство голям терен на "Свети Влас". Наследниците разделиха парите и на Ветко се падна немалък дял. Ех, осигурих си старините, помисли си той и за пръв път лицето му се отпусна релаксирано и щастливо. Бе додрапал до светлото бъдеще - наречи го комунистическо. "Важното е в този макроад да си подсигурим един микрорай". Абе, късмет си е то това - като печалба от лотарията от онези, дето дебелите тетки на пенсионна възраст обикновено докопват, а после мазните им физиономии "красят" рекламни клипове.
Хич и няма да му мисля повече - рече си Ветко. Ще живея скромно и ще избутам старините, пък после ще видя как е Оттатък - Рай ли е, Ад ли е, или е нещо Трето. Но късметът е странно нещо. Две седмици по-късно брат му, който живееше другаде, по една случайност откри Ветковия труп. Незнайно и ненадейно, Ветко беше починал на един стол в кухнята, а половината му лице се оказа напълно разложено. Ква бе тая чудесия - ритъмна смърт ли, полтъргайст ли, или онези от Верна си го прибраха, така и не се разбра. На погребението присъстваха само братът и приятелят-безделник. Никой друг не уважи покойника. Но имаше и нещо положително в цялата негова трагична история - почина без да остави дългове. Дори дари брат си с наследство.
Ех, Ветко! Където и да си, поне знаеш вече как е там - Горе. Струва ли си да се избързва към Новата къща, или да се позадържи още малко топката тук, на Земята. Докато може, браток!
Реквием за любовта
ДНЕС ИЗПЯХ НА ЯНИЧАРИТЕ ОТ МВР ПЕСЕНТА&q...
Този Ветко е драматичен образ и буди съжаление.
Добри внушения, Мисана!
Този Ветко е драматичен образ и буди съжаление.
Добри внушения, Мисана!
Ветко не е от алчните. Просто е с трудна съдба. Или да си го цитирам:
"Той беше дребен герой с трудна екранна съдба!"