Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2018 07:31 - Хронофизата
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 169 Коментари: 2 Гласове:
1



           Плажът беше огромен и пуст. Такива плажове се срещат единствено по тихоокеанското крайбрежие. Ивица широка 5 км, а хоризонтът скрива дължината й. Земетръсната вълна бе изхвърлила тялото и по някакво чудо пощади  котешкия му живот. Лежеше безсилен, а над него се извисяваха вулканите на Камчатка. Какви красиви мигове само бе преживявал по техните склонове. Езера с горещи води, а наоколо септемврийски сняг. Носеше винаги сигнални ракети, за да сплаши случайно появила се гризли. Девствени места, в които ловуваха трапери, а по същество бракониери. Но всичко минаваше безнаказано за тях. Дивеч в обилие. Сякаш героите на Джек Лондон се бяха преселили тук от старата Аляска, която някакъв луд руски цар-батушка бе продал някога на американците  за "30 сребърника".

          Дошъл току-що в съзнание, в безсилието си оглеждаше околните стръмни склонове. Бяха обръснати сякаш от грижлив бръснар, или по-точно казано 50 метровата вълна бе отскокнала в прибоя си и взела скалпа на растителността на височина от 500 метра. Такива са те - цунамитата. Поставят световни рекорди на висок скок от друг - космически и мистически порядък. Все едно бе попаднал във фиорда-залив Литуя с машина на времето. А всъщност беше дошъл на Земята от Сириус "D", звезда неоткрита от астрономите, защото е звезда от тъмна материя и двойник на Сириус "С". Никога няма да стане достояние на земляните, тънещи в заблуда и невежество - с радост разсъждаваше Сайлън. Защото всичко, до което се докосне хомо сапиенс умира. Бяха го предупредили за това, още когато го спускаха от тъмната звезда с помощта на синкавия лъч. Наричаха тези спускания космически сърфирания. При поредното такова той стигна от ВЕГА до Сириус "D". А после бе дезинтегриран и реинтегриран чрез лъча, докато безсмъртната матрица на същността му го очакваше в Пещерата на оригиналите - там, на звездата. Тела-холограми, съвършени биохимични скафандри на същността, сияеща виолетово с неотразима светлина.

          Лъчът бе ударил водната повърхност, предизвиквайки с енергията си цунамито. Това се дължеше на неутринното острие, нарочно монтирано на челото на лъча, за да разсича материята. То образуваше гигантски вихър, огъвайки времето и превръщайки го в нещо като мьобиусов лист. Така минало и бъдеще се вплитаха в единно тяло и създаваха двойнственост на преживяванията. Огледало, в което огледаш ли се виждаш бъдещето и си делфин, скачащ от минало в бъдеще и обратно.

          Водите внезапно се отдръпнаха и от тях на брега излезе eлун. Бе висок около 10 метра и фигурата му излъчваше власт и сила. За щастие отмина без да го забележи. Елуните бяха много опасни. При тях хронофизата стигаше до размери 25 х 25 сантиметра, преработвайки времето непрестанно и превръщайки го в постоянна ротация. Това въртеше галактики, звездни системи, слънца и планети. Самата вселена се въртеше като  гигантски ротационен жироскоп, поглъщайки време, добивано от хронофизите на живата материя. Както петролът /от петрос - камък и ойл - масло/ бе продукт от мириади мъртви организми, тук обратно - живите умираха, за да се поддържа Ротацията. Центробежната сила, която Тя създаваше представляваше самото Съществуване. "Въртя се, следователно съществувам!" - Това е Формулата на формулите и без нея нищо отвъд Пещерата на оригиналите не придобиваше плът и кръв. Хронофизите на безброй животи се синхронизираха, за да произвеждат тази Ротация. Само 2 пъти в денонощието хронофизите биваха изключвани за около 5 минути, чрез слънцата и тогава съществата изпитваха едно особено илюзорно чувство - чувството за Безсмъртие.

         Сайлън нямаше хронофиза. Отстраниха я, за да може да излиза от Съществуващото и да го наблюдава отстрани. Така неговата матрица на тъмната звезда придоби вечност. Когато тялото-холограма се изчерпеше, то щеше да бъде презаредено, подобно на батерия, или пък субституирано от друго тяло-холограма. А дотогава трябваше да излежава доживотната си присъда на Земята!

 

 

Бел. на автора. Формално погледнато в Камчатка няма гризли, а мечки, които толкова приличат на тях, че могат да бъдат наречени полугризли. Тук за краткост съхраних наименованието за техните посестрими от Аляска.




Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Всеки космически порядък е мистически
18.08.2018 15:27
За да не умира всичко до което се докосне хомо сапиенс, да вземе да позабрави за гениалната си менталност и да се пързулне детски по кривините на клайновска бутилка трансмутирайки в Човекът с пулсиращото сърце /или още по-детски - с лилаво сърце, като в картината на Рошпака/:) Трансмутацията на хомо-то за 4-то измерение вече започна /според вещите/. Белким дочакаме 2021, за да видим като как кое ще изглежда. Питам се, какво ли ще е ако синхронизираме онова наше туп-та, туп-та, дето също толкова мистично се самозаражда в малкото възелче на Кис Фляк?
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Емелика!
18.08.2018 21:03
emelika написа:
Всеки космически порядък е мистически. За да не умира всичко до което се докосне хомо сапиенс, да вземе да позабрави за гениалната си менталност и да се пързулне детски по кривините на клайновска бутилка трансмутирайки в Човекът с пулсиращото сърце /или още по-детски - с лилаво сърце, като в картината на Рошпака/:) Трансмутацията на хомо-то за 4-то измерение вече започна /според вещите/. Белким дочакаме 2021, за да видим като как кое ще изглежда. Питам се, какво ли ще е ако синхронизираме онова наше туп-та, туп-та, дето също толкова мистично се самозаражда в малкото възелче на Кис Фляк?


Много ме зарадва с толкова интересния си коментар. Благословена неделя и нова седмица от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1380270
Постинги: 1044
Коментари: 7201
Гласове: 1539
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031