Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 11:01 - Мързелът е здраве
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 477 Коментари: 12 Гласове:
2

Последна промяна: 28.05 12:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            Работи, но и мисли. И ако се наложи да не работиш,

            за да може да мислиш, то мисли,

            за да не се наложи да работиш! /Мисана/


       Често пъти, още от най-ранна възраст, наши близки ни упрекват в безделие. Обществото се опитва да ни внуши, че лентяйството и безделието са опасни и вредни явления. Гибелни както за нас, така и за него. Спомням си как по времето на соца бе въведен терминът тунеядец за онези, които не упражняват обществено полезен труд. Те биваха буквално заклеймявани и или въдворявани принудително на работа, или изселвани от столицата, като софийското им жителство понякога беше отнемано. Съществуваше един член от закона за народната милиция, под чието разпореждане попадаха тунеядците и тежко и горко на онези от тях, които бяха залавяни. Особено видно преследването, на т.нар. лентяи, стана във времената на генералния секретар на КПСС Андропов. По чисто хитлеристки почин в София и други големи градове на страната, се извършваха масови хайки, чрез блокиране и претърсване на цели квартали посред бял ден. Залавяните, които не можеха да докажат, че имат основателна причина да са далеч от работните си места, биваха арестувани и отвеждани в съответните районни милиционерски управления за пълно изясняване на техния статус и самоличност. Във всяка жилищна сграда имаше поне по един доносник, който слухтеше непрестанно и донасяше за всеки, който даваше минимални признаци, че не ходи на работа. По такъв сигнал, в онези ужасни години, бях посетен и аз самият. Посетителят ми се легитимира със служебна карта от ДС и каза, че прави проверка по сигнал. Наложи се да му покажа ученическия си бележник, за да се успокои и да ме остави на мира. Така продължих да си ритам на воля футбол по улиците.
         В един период бях асистент в Института за чуждестранни студенти /ИЧС/. Една от групите, на които преподавах математика, беше на студенти от Пхенян /столицата на Северна Корея/. Те ми обясниха, че в тази страна всяка сутрин в 7 часа минават военни коли, които качват и извозват застаналите мирно корейски граждани по работните им места. Бяха щастливи, че са студенти, защото другите техни връстници от мъжки пол служеха задължителна военна служба - 10 години, а жените - 5! Това е тоталитарната машина. Тя иска да мобилизира всички до един и да изцеди от тях и последната капка животец, за да може той да отиде в предана служба на т.нар. червена аристокрация. Това си бе по същество една неофеодална система, в която ролята на крепостни, или ако предпочитате на роби, играеха обикновените трудещи се. Неслучайно в образците за автобиография всеки един представител на интелигенцията следваше да изписва:

"Произхождам от семейство на служащи".

        Спомням си, че в това мрачно тоталитарно време почина на 19 годишна възраст мой братовчед. По време на погребалната церемония в ритуалната зала, чиновничката, оторизирана да произнесе слово, каза че близките на покойника и цялото общество, трябва много да съжаляват, че той си е отишъл толкова млад и по тази причина не е могъл да отдаде пълноценно живота си за строителството на социализма! Слушах тази Кафкианска реч, или може би сякаш от роман на Оруел, и не можех да повярвам на ушите си. Майката на момчето и сестра му, ридаеха безутешно и ако по това време бях на служба в ИДИЛ се заклевам, че бих се самовзривил, като терорист-камикадзе, за да унищожа цялата зала и нейните бездушни служители.

       Един мой приятел, типичен представител на кастата на тунеядците, бе развил цялостна идеология на мързела и практика на реализирането й. Сутрин той излизаше от входа на своята кооперация с добре изгладен костюм и вратовръзка, и с луксозен сак в ръка, имитирайки отиващ на работа безупречен служещ. После, влизайки в парка, вадеше от сака спортния си екип и прибираше официалното облекло. След което започваше редовния си джогинг, завършващ на спортна площадка с уреди, където играеше гимнастика. После отново се преобличаше и се завръщаше, влизайки в своята кооперация през втория й вход, откъм задния двор. Така, всеки от живущите /в отсрещните кооперации/ доносници на ДС го виждаше как излиза, но не можеше да види, че само 3 часа по-късно той се връща обратно. Този млад мъж успя да надхитри соцсистемата и пребиваваше в перфектното здраве на един айрън мен. От него научих безценната истина, че безделието има цяла идеология, за да не кажа философска система и че е много важно безделникът не просто да лентяйства, а да се самоосъзнае на едно по-високо - качествено ново ниво, защото осъзнатият безделник престава да е вече такъв.

        Моля никой от вас, уважаеми читатели, да не съжалява за времето на соца. Това беше време без никаква свобода на личността. Всеки, който заблуждава днес младите хора в обратното е само един лъжец.

       И така - да се върнем към главния въпрос. А той е:

Вредно или полезно е лентяйството?

       Нека най-напред дадем думата на великите личности, които отдавна са се произнесли по тази тема:

1. "Честит е оня, който е далеч от всякаква работа!"  /Хораций/

2. "Целият шум, прах и пот на цивилизацията са в чест на онези, които ще съумеят да се възползват от плодовете на всичко това, без да вземат участие в работата, и именно тези хора представляват смисъла и апологията на цялата суетня!" /Фридрих Ницше, "Веселата наука"/

3. Да не забравяме, че Фауст изпитва върховна радост от полския труд на селяните, в края на знаменитата едноименна творба на Гьоте,


според мен по единствената причина, че само съзерцава този труд.

         Неслучайно някои учени считат, че безделието е здраве, а час активен мързел се равнява на също толкова спортуване във фитнесзалата. Всеки от нас е усещал как на моменти с празен поглед се втренчва в тавана. Това е своеобразен инстинктивен мързел, на който спонтанно и автоматично организмът се отдава, за да преодолее стреса на работохолизма. Както сполучливо се изразяваше един мой приятел, по повод романа на фантаста Александър Беляев "Владетелят на света", в който геният Щирнер изобретява апарат за масова хипноза:

този апарат отдавна е изобретен и той е самото общество.

Хитреците от точка 2 /цитатът на Ницше/ още от най-древни времена са гепили дойната сборна крава на трудещите се и доят от нея безценно мляко за себе си. Тези същински велзевули преди хилядолетия са осъзнали, че се нуждаят от роби-гребци за своите биреми. Такива роби в днешно време са програмистите, а чрез тях и чрез цялата съвременна наука, като с едно огромно въже, биват омотавани всички останали, непринадлежни към кастата им - хората-пчелички или /ако предпочитате/ хората-мравки. Мравунякът работи безупречно и в това отношение особено се изявяват азиатските народи, стигащи до рекорден работохолизъм.
         Постоянно ни се натрапват обществени модели на реализация, които ако бъдат сбъднати, то сме щели да живеем по-добре и дори щастливо. Но когато най-сетне спазим всички тези предписания и нищо подобно не се случи, изведнъж си припомняме за стиха на Вапцаров от "Писмо":

"Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко!",

или за стиха на Смирненски от "Юноша":

"пред раззинали бездни до черни стени окова ме злодей непознат."

         Днес наистина хората са заставени да работят като луди. Целият видим свят се подчинява на целта на Мамона - кариера и печалба на пари. Както сполучливо се изразяваше един поет:

"Пари и пак пари.
Без тях и гений да си ти
ще бъдеш кръгла нула...
Но най-много ще ти липсват
продажните жени."


Канадецът Дъглас Къпланд, един от идеолозите на мързела, предрича:

"Скоро ще долети ангелът на отмъщението и ще ни накаже, изтощавайки ни до смърт!"


         Потопени в света на стреса и дистреса, открити, като теория от Ханс Селие, ние постепенно губим вяра в собствените си устои и попадаме в тресавището на болестите, потъвайки окончателно в него. За да се спасим е наложително да преоткрием мързела и лентяйството, като изконни ценности.
         Немската психоаналитичка Урсула Хаущайн, също бие своевременно камбаната. Нейната панацея срещу работохолизма е поне един час дневно "активно блеене и размотаване".  Като апогей на мързела, тя предписва да оставим днешната работа за утре, или поне да я свършим само наполовина, подкрепяйки този си съвет със статистически данни.

Как да не си спомним тук известния шеговит лаф:

"Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден!"

Любопитна е и визията на Лотър Зайверт - съветник по "организиране на времето". Според него:

Мързелуването на периоди стимулира творческата мисъл.

Може да се счита за научно доказан фактът, че:

човек не се ражда с желание за работа, а бива така възпитан впоследствие.

Към всичко това следва да добавя, че:

 макар и мързелът да е изключително полезен, за него се изисква и талант, и идеология!

         Ще ми се да завърша това есе с една шеговита кратка приказка.
         На един океански остров живеел вожд на племе. По цял ден се излежавал и мързелувал на девствен плаж, като този от нашумелия филм "Плажът" с Леонардо ди Каприо. И не щеш ли при него дошъл  инициативен, богат бизнесмен с ред интересни предложения, как да бъде преустроен този плаж. След всяко поредно предложение вождът задавал въпрос на бизнесмена:

С каква цел искате да извършим това?

Естествено бизнесменът подхвърлял следващото си предложение и така отговарял на поредното, константно питане на вожда. Когато най-накрая бизнесменът разкрил целия си блестящ план за печалба от този клет плаж, вождът го попитал:

И каква ще ни е файдата от всичко това?

- Как каква? - изненадал се бизнесменът. Ще напечелим толкова много пари, че двамата с теб ще се излежаваме по цял ден на този плаж.


Тук вождът внезапно се опомнил и казал:

Ами то аз и сега се излежавам по цял ден на плажа!




Гласувай:
7
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Страхотен трактат за Мързела Младен!
28.05 11:40
Докато четях си спомних същия виц и се канех да разкажа :-)
Но се сетих и друга готина история, преиначена може да се казва “За вожда, племето и Wallstreet”, знаеш ли я?
Да живее мързела! :-)

П.П. Глей само, колко усърдно работливи, пречещи и завиждащи на благодатно мързеливите, ще ти нацвъкат минусчета на постинга :-)))
цитирай
2. karamelita - Ха ха, напълно съм съгласна, че м...
28.05 11:53
Ха ха,напълно съм съгласна,че мързелът е приятно прекарване,като гледам животните почти целия ден мързелуват и си лежат някъде или се разхождат - нахранят се и мързел докато огладнеят...Тази история със социализма не съм я преживяла,защото и тогава си мързелувах на воля.Дори и взех толкова образования,защото не ми се работеше физическа работа...никога не ми е харесвала,но се налага...Та избрах хем да мързелувам,но по малко да поработвам,за да не ми се отпуснат мускулите.Та...един ден боядисах с блажна боя един прозорец и хайде мързел в градината и на кафенето,другия ден другия прозорец и така малко по малко си боядидах всичко и си мързелувах на воля.Може да постигнеш съществени неща и без много напъване - малко по малко,при вдъхновение и повече работа и да си мързелуваш за здраве!Това е за пенсионери,за другите,няма как...трябва да влязат в потосмукачната система и да бачкат яко,за да мързелуват хрантутниците на власт... Във всички времена и строеве светът е устроен така ,уви...за балами и тарикати...
цитирай
3. missana - Страхотно коментираш, Лекс. Благодаря ти!
28.05 12:52
lexparsy написа:
Страхотен трактат за Мързела Младен!Докато четях си спомних същия виц и се канех да разкажа :-)
Но се сетих и друга готина история, преиначена може да се казва “За вожда, племето и Wallstreet”, знаеш ли я?
Да живее мързела! :-)

П.П. Глей само, колко усърдно работливи, пречещи и завиждащи на благодатно мързеливите, ще ти нацвъкат минусчета на постинга :-)))


Не, готината история за вожда, племето и Уолстрийт, не съм я чувал. Наистина ми е любопитна. А тези с минусчетата нека цвъкат. Важното е на нас с теб да ни е гот на душите.

Слава богу, че Варна е далеч и това пречи на замърсяването на софийския въздух. Защото има една такава задачка. При всяко наше вдишване в дробовете ни попада по една молекула от предсмъртното дихание на Юлий Цезар /а то сигурно и на Юлето/. И тази задачка не е шегичка, а е сериозна и се решава с помощта на числото на Авогадро.
цитирай
4. missana - Мерси за коментара, Карамелита!
28.05 13:01
karamelita написа:
Ха ха,напълно съм съгласна,че мързелът е приятно прекарване,като гледам животните почти целия ден мързелуват и си лежат някъде или се разхождат - нахранят се и мързел докато огладнеят...Тази история със социализма не съм я преживяла,защото и тогава си мързелувах на воля.Дори и взех толкова образования,защото не ми се работеше физическа работа...никога не ми е харесвала,но се налага...Та избрах хем да мързелувам,но по малко да поработвам,за да не ми се отпуснат мускулите.Та...един ден боядисах с блажна боя един прозорец и хайде мързел в градината и на кафенето,другия ден другия прозорец и така малко по малко си боядидах всичко и си мързелувах на воля.Може да постигнеш съществени неща и без много напъване - малко по малко,при вдъхновение и повече работа и да си мързелуваш за здраве!Това е за пенсионери,за другите,няма как...трябва да влязат в потосмукачната система и да бачкат яко,за да мързелуват хрантутниците на власт... Във всички времена и строеве светът е устроен така ,уви...за балами и тарикати...


Радвам се, че сподели своите лични преживявания на мързел от тоталитарните дни. Именно соца култивира в нас култ към лентяйството. Защото си спомням за онази честушка:

"Сверху молот, внизу серп. -
Ето наш - советский герб.
Хочешь жни, а хочешь куй.
Все равно - получиш *уй!"
цитирай
5. lexparsy - За мързеливия агент на Уолстрийт и мързеливото племе… :-)
28.05 13:31
missana написа:

Не, готината история за вожда, племето и Уолстрийт, не съм я чувал. Наистина ми е любопитна. …

Всъщност май не е известна много историята, защото преди години някой ми я прати на мейла на английски като „Как работи Уолстрийт!“. Аз я преведох преразказано за приятели и остана на харда на стария ми лаптоп… Заслужава си да я възстановя, но ще се опитам кратко в контекста да преразкажа…

Един служител на Уолстрийт имал мисия в Африка, но за да не си губи времето измислил бизнес на местното племе… да ловят маймуни в джунглата, а той ги изкупувал по долар… Като припечелили и намалели маймуните ги домързяло, а той вдигал цената, на 2, после на 5, 10, колкото по-малко оставали.
Но след като изловили всички маймуни, но и същевременно се грижели за тях един ден агента изчезнал, но се появил неговия заместник, обяснявайки че шефа е зает, но маймуните са важни за него. Но ако искат да забогатеят още и да си мързелуват цял живот, могат да ги откупят обратно от фирмата за 5 долара, а той като се върне ще не ще… ще си ги откупи за последната цена по 10.
И вожда се съгласил, и изкупили всичките маймуни…
А никой вече не видял и агента и заместника му… останали само бедни и гладни хора… с много маймуни наоколо…

missana написа:
… Защото има една такава задачка. При всяко наше вдишване в дробовете ни попада по една молекула от предсмъртното дихание на Юлий Цезар /а то сигурно и на Юлето/. И тази задачка не е шегичка, а е сериозна и се решава с помощта на числото на Авогадро.

Ами да, защото и хейтърите и елементарните частици, като спрем да ги наблюдаваме ги измерваме само с вероятността къде се намират :-) Че като видим с число на каква степен ги има във въздуха, няма начин да не си вдишваме и по някоя атом с нахъсани гадни вибрации от техния дъховен вопъл :-)))
цитирай
6. rosiela - Поздравления
28.05 22:30
за интересния текст. Четох с удоволствие.
цитирай
7. missana - Благодаря ти, Лекс!
28.05 23:13
lexparsy написа:
За мързеливия агент на Уолстрийт и мързеливото племе… :-)
missana написа:

Не, готината история за вожда, племето и Уолстрийт, не съм я чувал. Наистина ми е любопитна. …

Всъщност май не е известна много историята, защото преди години някой ми я прати на мейла на английски като „Как работи Уолстрийт!“. Аз я преведох преразказано за приятели и остана на харда на стария ми лаптоп… Заслужава си да я възстановя, но ще се опитам кратко в контекста да преразкажа…

Един служител на Уолстрийт имал мисия в Африка, но за да не си губи времето измислил бизнес на местното племе… да ловят маймуни в джунглата, а той ги изкупувал по долар… Като припечелили и намалели маймуните ги домързяло, а той вдигал цената, на 2, после на 5, 10, колкото по-малко оставали.
Но след като изловили всички маймуни, но и същевременно се грижели за тях един ден агента изчезнал, но се появил неговия заместник, обяснявайки че шефа е зает, но маймуните са важни за него. Но ако искат да забогатеят още и да си мързелуват цял живот, могат да ги откупят обратно от фирмата за 5 долара, а той като се върне ще не ще… ще си ги откупи за последната цена по 10.
И вожда се съгласил, и изкупили всичките маймуни…
А никой вече не видял и агента и заместника му… останали само бедни и гладни хора… с много маймуни наоколо…

missana написа:
… Защото има една такава задачка. При всяко наше вдишване в дробовете ни попада по една молекула от предсмъртното дихание на Юлий Цезар /а то сигурно и на Юлето/. И тази задачка не е шегичка, а е сериозна и се решава с помощта на числото на Авогадро.

Ами да, защото и хейтърите и елементарните частици, като спрем да ги наблюдаваме ги измерваме само с вероятността къде се намират :-) Че като видим с число на каква степен ги има във въздуха, няма начин да не си вдишваме и по някоя атом с нахъсани гадни вибрации от техния дъховен вопъл :-)))


Много забавна история. Донякъде кореспондира с "Умно село" на Доньо Донев, но тук в ролята на селото е племето.
цитирай
8. missana - Мерси, Роси!
28.05 23:14
rosiela написа:
Поздравления за интересния текст. Четох с удоволствие.


Трогнат съм от позитивната оценка и ти пожелавам успешна и вдъхновена седмица!
цитирай
9. tikovpisane - Прав си, Приятелю!
01.06 12:56
Съгласен съм, че човек не трябва да си спуква задника от работа, но и да се мързелува прекалено, не е добре. Истината е по средата, винаги! Умереност. На мен ми се е случвало да прекалявам с работа и не съм се чувстувал добре. Но е имало и случаи, когато съм мързелувал доста и пак не съм се чувстувал добре, защото ме хваща съклета, а и един вътрешен глас ми казва, че нещо не е както трябва и това ме притеснява. И се чувстував най-добре винаги в умереността. Не само за работата, Младене, за всяко нещо в живота е така. Поздрав за интересния текст!
цитирай
10. missana - Прави си, Влади
01.06 15:11
tikovpisane написа:
Прав си, Приятелю! Съгласен съм, че човек не трябва да си спуква задника от работа, но и да се мързелува прекалено, не е добре. Истината е по средата, винаги! Умереност. На мен ми се е случвало да прекалявам с работа и не съм се чувстувал добре. Но е имало и случаи, когато съм мързелувал доста и пак не съм се чувстувал добре, защото ме хваща съклета, а и един вътрешен глас ми казва, че нещо не е както трябва и това ме притеснява. И се чувстував най-добре винаги в умереността. Не само за работата, Младене, за всяко нещо в живота е така. Поздрав за интересния текст!


и много ти благодаря за този мъдър коментар. Добре е да се търси "златната среда" на Конфуций. Аз имах повече предвид борбата с работохолизма, който превръща човека в машина.
цитирай
11. tikovpisane - Е, да- трябва да се борим срещу това!
01.06 17:01
missana написа:
tikovpisane написа:
Прав си, Приятелю! Съгласен съм, че човек не трябва да си спуква задника от работа, но и да се мързелува прекалено, не е добре. Истината е по средата, винаги! Умереност. На мен ми се е случвало да прекалявам с работа и не съм се чувстувал добре. Но е имало и случаи, когато съм мързелувал доста и пак не съм се чувстувал добре, защото ме хваща съклета, а и един вътрешен глас ми казва, че нещо не е както трябва и това ме притеснява. И се чувстував най-добре винаги в умереността. Не само за работата, Младене, за всяко нещо в живота е така. Поздрав за интересния текст!


и много ти благодаря за този мъдър коментар. Добре е да се търси "златната среда" на Конфуций. Аз имах повече предвид борбата с работохолизма, който превръща човека в машина.


Най-вече, защото е вредно, така да го кажа. Някои хора ми се хвалят как супер много работят. Изтъкват ми го като голяма добродетел. Ок, дори и така да е, човек е хубаво да се щади в някаква степен, защото човек , докато е млад може да се гърби с работа, но това се отразява на старини- ще го боли това-онова, дископатии и всякакви други неща, само защото е бил " смел " откъм работа на младини. Смисъл? Няма такъв! Често съм бил наричан " търтей " за тези си мисли, но не ме интересува. Защото мисля, че съм прав. Не трябва да се прекалява.
цитирай
12. missana - Абсолютно си прав, Приятелю!
03.06 04:51
"Човек е мярка за всичко." /Протагор/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1017145
Постинги: 848
Коментари: 5702
Гласове: 1312
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31