Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05 16:01 - Лъжата - реалният път към Истината
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 277 Коментари: 14 Гласове:
-4

Последна промяна: 06.05 16:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


"Истина, лъжи...
Не зная как да го приема.
В необяснимите закони
на относителност и абсолютност,
кое гори -
причина или следствие...?
Отделните неща не съществуват ли
във общото като химера...
и четиримерният континуум,
превърнал се от категориите
във философска хипотеза..."


          Често с упрек употребяваме думата "лъжа", но всъщност не знаем какво е "Истина". Има един добре известен пасаж от Светото писание, в който Пилат Понтийски - тогавашният прокуратор на Юдея, пита Иисус: Що е Истина? Но на този въпрос Иисус отговаря с гробно мълчание. Религиозните книжници и фарисеи тълкуват мълчанието на Христос като знак, че Той самият, още преди въпроса на Пилат, е казал за себе си:

 

"Аз съм Пътят и Истината, и Живота."

 

В този смисъл, според тях, е било излишно Пилат да получи отговор. Та нали живият Бог - въплъщение на Път, Истина и Живот е стоял пред него, а той дори не си е дал сметка за това. Но не бива да подценяваме въпроса на Пилат. Да се дефинира що е Истина е задачата на задачите. Самият Яхве казва за себе си /пак в Библията/:

 

"Аз съм който съм!".

 

Следователно Истината е нещо, което живее във вечно настояще, за каквото пледира и древногръцкият философ Парменид. Истината, ако въобще я има, няма минало и бъдеще - Тя олицетворява едно непреходно настояще. На нас, обаче, Тя може да ни се открие в едно бъдеще, в което дори най-парадоксално да разберем, че сме се разминали с Нея в някакво минало, без да сме Я познали. Големият френски мислител Блез Паскал се произнася по въпроса за Истината така:

"Земята не е отечество за Истината - Тя броди непозната между хората!"

Сиреч Истината не от този свят. Тук е логично да съпоставим казаното от Паскал с казаното от Иисус:

"Аз не съм от Света!"

Само глупаците търсят Истината тук - на Земята. Истината и за най-нищожно нещо не е затворена в неговата  бутилка. Тя лежи в едно измерение по-високо от него. Тя е винаги свише! Ако подложим на тотален и прецизен анализ заобикалящия ни свят, лесно ще констатираме, че той е съграден върху лъжи. Ние живеем в хумуса на тези лъжи. Изтъкани сме от тях, но бленуваме, да не кажа бълнуваме, за някаква си Истина. А кому е необходима Тя, след като постоянно живеем по инерция и си служим със заместители на мисълта? Живеем си прекрасно и комфортно, обяснявайки с поредната следваща лъжа предходната. Така живеем, вземайки на кредит от бъдещето нови и нови лъжи, с които "обосноваваме" научно старите и изграждаме строгостта на научните си дисциплини, както и онова, което сме нарекли гръмко - познание. Ако прибегнем към агностицизма на Кант, то:

Истината е вечното нещо в себе си.

Ние сме слепци, които ползват Брайловото писмо на лъжата и чрез нея най-сполучливо оцеляваме и напредваме все по-нагоре и по-нагоре, дори и в Космоса. За какво ни е тогава Истината? Бих казал пределно простичко:

- Хомо сапиенс, Истината е лукс, който не може да си позволиш!

Системата на лъжата е като диференциалното и интегрално смятане в математиката. Тя има своя многопрофилна символика и е съставена от майсторски скачени съдове, с помощта на които играе съзидателна и което е особено парадоксално - позитивна роля. Цялата еволюция е базирана на добре пълзящи лъжи, напомнящи на бръшлян върху бялата стена на нашата табула раса. Обратно, ако приемем за миг, че сме близо до съприкосновяване с Истината, то подобен допир ще прилича повече на допир между вещество и антивещество - предизвиквайки истинска анихилация. Дори и всемогъщият индийски бог Шива - Разрушителят на старото, ще изглежда редом с Истината като неин беден роднина. Едно неканонично евангелие приписва на Иисус следните думи /перифразирам/:

"Истината не е на сушата, защото тогава влечугите първи биха допълзяли до Нея. Истината не е във водата, защото тогава рибите първи биха доплували до Нея. Истината не е и на небето, защото тогава Птиците първи биха долетели до Нея.  А Истината е в нас и е извън нас!"

И по-нататък Иисус добавя:

"И когато познаете Истината, вие ще останете потресени!"

Дори и никога да не узнаем Истината, ние все пак можем чисто умозрително да се досетим за атрибутния характер на някои от нейните свойства. На първо място:

1. Истината е безподобна.

Тук виждаме една съществена разлика между нея и лъжата. Защото:

Лъжата е винаги подобна на нещо различно от себе си.

Друго атрибутно свойство на истината е:

2. Истината е непристъпна. Тя действа чрез бездействие.

В исихазма Бог се възприема като непристъпна светлина. Тук е мястото да си припомним, че:

Lux umbra dei (Светлината е сянката на Бога).

Учителят Буда провъзгласи пред Света своите т.нар. "четири благородни истини":

Животът е пълен със страдания;

Животът е причина за страданията;

Съществува средство за прекратяване на страданията;

Средството за прекратяване на страданията се нарича Нирвана.


Всъщност по-правилно е тези четири постулата от канона на Буда (влизащи в състава на т.нар. Хинаяна) да бъдат наречени четири благородни констатации. Нирвана означава буквално Угасване /има се предвид Угасване на страстите/. Тук стигаме до прозрението за още едно атрибутно свойство на истината:

3. Истината е безстрастна.

Нирвана представлява триединство на блаженство, ужас и познаване на себе си. Тя е достъпна единствено за човешките същества. Боговете например, за да достигнат до Нирвана трябва да приемат първо човешка форма.

           За Света на Истината говори и Платон. Според него тя е изтъкана от т.нар. Ейдоси - първични принципи на една друга - отвъдна Реалност. В този дух е и учението за Дхармакая - тялото на причинно-каузалните връзки, което според Тибетската книга на мъртвите "Бардо Тходол", мъртвият вижда непосредствено след смъртта си като една ясна и бяла светлина, от която изпитва същинска уплаха. Платон утвърждава, че ние хората живеем в свят на сенки, които Ейдосите хвърлят и тези сенки създават илюзорен свят, в който сме постоянно потопени. Той привежда знаменития си пример с Пещерата - светът обитаван от живите същества. Пред входа на тази Пещера минават роби с кошници плодове на главите си, но обърнатите с гръб към входа на пещерата нейни обитатели, виждат само техните сенки, приемайки ги за действителни форми на живот. В този пример има и голяма доза ирония, включително и гротескност. Обитателите на Пещерата са много близко до Истинската реалност и почти могат да се докоснат до Нея, но уви, са разположени с гръб, вероятно завинаги. Индийците също говорят за Илюзорния свят, в който сме осъдени да живеем. Те го наричат Мая. А истинският свят - светът на Брахман, е недостъпен за сетивата ни. Във висшия раздел на йога, наричан Раджа йога (Царствена йога) е оставена вратичка човекът да достигне до света на Брахман. За целта той следва да "премине" през т.нар. Пещера на брахман - особено етерно образувание, свързващо третото око (т.нар. пинеална жлеза, или епифиза, за която Декарт предполагал, че е седалище на душата) с хипофизната жлеза. На това "преминаване" на този по-тесен и от "иглени уши" път, са базирани основните езотерични практики в Раджа йога, целящи пробуждане на най-висшите способности, наречени "сидхи" и като крайна цел - единение с Брахман. Забележително е, че физиката, след хилядолетия, изплагиатства тези древни концепции за илюзорността на мирозданието, като създаде т.нар. теория за холографската вселена. Съгласно тази теория на физика Дейвид Бом /независимо от него до същата идея достига и неврофизиологът Карл Прибрам/, цялата вселена е една гигантска холограма, както сме холограми и ние - нейните обитатели. Препоръчвам на читателите книгата на Майкъл Толбът "Холографската вселена" за едно популярно изложение на този кръг от въпроси. Така холографската вселена не е нищо друго освен Пещерата на Платон, а всички участващи в този законспириран фарс се явяват елементи на Мегаматрицата.
     

          Ако трябва да говорим още за Истината, то тя, по всяка вероятност, се основава не на фанатизма и твърдостта, а на мекото и слабото и е всепроникваща като водата. Неслучайно Лао Дзъ казва в своя трактат ДаоДъДзин, че:

"Мекото и слабото побеждават твърдото и силното."

От съображения за коректност изглежда по-правилно да се говори за силовото /вместо за силното/.

           Дори и да сме холограми от някакъв световен комикс, ние следва да се примирим с факта, че живеем в Света на лъжата и Истината е на друг континент, до който поне засега не можем да достигнем, защото Великият океан ни дели от него. Може би някой ден това ще извърши нов Колумб и така ще положи началото на Великите географски открития (2). А дотогава лъжата ще е пуснала здраво корени в този свят и ще е единствената ни отправна система. Това не следва да ни натъжава, а по-скоро да ни обнадеждава и насърчава за едно по-тънко изследване на лъжата и на нейните позитивни свойства.


 




Гласувай:
6
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Прекрасна беседа Младен! Почитания!
06.05 18:34
Свободата Санчо…
И Свободата и Истината и Любовта не се дават, а се извоюват…
Дефиницията им е като тази на Любовта Библията… (Коритяни 13:4)
Те са на върха на милостивото ни копие, което да насочим безмилостно към правилния враг…
Така и Свети Георги е сторил!
Честит празник Младен, нека хапнем от жертвено агне, а ние да останем честни и горди!
цитирай
2. missana - Благодаря ти за този интересен коментар, Приятелю Лекс!
06.05 19:14
Честит празник и на теб и нека във всичко ти върви като по ноти!
цитирай
3. emelika - След толкова мъдреци, дори да е нелепо, ще си кажа мнението
06.05 20:38
Мисля, че го споменах в един коментар към постинг на Лекс. За мен истината не е извън нас. Затова навярно някой, някога е изрекъл, станалото нарицателно: "Колкото хора , толкова истини." Може би ние самите сме истината.
цитирай
4. missana - Нищо нелепо не виждам, Емелика.
06.05 21:16
emelika написа:
След толкова мъдреци, дори да е нелепо, ще си кажа мнението Мисля, че го споменах в един коментар към постинг на Лекс. За мен истината не е извън нас. Затова навярно някой, някога е изрекъл, станалото нарицателно: "Колкото хора , толкова истини." Може би ние самите сме истината.


Но нека първо ти честитя големия празник! Благодаря ти, че прочете скромната ми визия за лъжата и Истината и че я коментира. По повод споделеното от теб мнение ще кажа, че тезата ти може да бъде квалифицирана като субективен идеализъм. Не бих възразил срещу него в живота. За жалост в математиката той трудно вирее. Приятна вечер!
цитирай
5. lexparsy - Намесвам се в раговора...
06.05 21:38
Мирозданието и човешкия Дух и Истината и Любовта няма начин да се обяснят с Математика... Мисля да напиша един постинг за да Докажа "математически" :-)... но ми е сложен и го забравям , че да му намеря подходящи думи за разбиране...
цитирай
6. missana - Не бих се съгласил с тезата ти, Лекс,
06.05 21:55
lexparsy написа:
Намесвам се в раговора... Мирозданието и човешкия Дух и Истината и Любовта няма начин да се обяснят с Математика... Мисля да напиша един постинг за да Докажа "математически" :-)... но ми е сложен и го забравям , че да му намеря подходящи думи за разбиране...


без да приведеш конкретни доказателства. Защото освен земната математика има и една небесна Математика - твърде по-обща от земната. Любовта е вид сила, както и гравитацията. Следователно тя подлежи на Математическо изучаване. А Светият Дух е специфично и Висше поле, което следва да се задава Математически с инфинитен Супертензор.
цитирай
7. emelika - Мисля, че математиката и духовното не се разминават,
07.05 09:44
а се преплитат едно в друго, допълващи, изясняващи и разгръщащи се, без да си дават първенство, което е приоритет единствено на създателя. Ами цветето на живота, ама разгледано в пълнота и развитие?!... ....Пък и самото то е елемент от нещо повече, по-голямо и по- духовно. Платоновите тела са само малка част от азбуката на Вселената и Живота...Спирам, че ще се отплесна. Не съм математик, но и това, до което мъничко съм се докоснала в математиката, в сакралната геометрия ме е пленило...
цитирай
8. missana - Браво, браво!!!
07.05 12:13
emelika написа:
Мисля, че математиката и духовното не се разминават, а се преплитат едно в друго, допълващи, изясняващи и разгръщащи се, без да си дават първенство, което е приоритет единствено на създателя. Ами цветето на живота, ама разгледано в пълнота и развитие?!... ....Пък и самото то е елемент от нещо повече, по-голямо и по- духовно. Платоновите тела са само малка част от азбуката на Вселената и Живота...Спирам, че ще се отплесна. Не съм математик, но и това, до което мъничко съм се докоснала в математиката, в сакралната геометрия ме е пленило...


Възхитен съм от вярното ти мислене. Цялата вселена е математична, а Бог е най-великият математик!!! Всичко, което ни заобикаля, сътворено от Него, е израз на върховна хармония, на този етап непостижима за човека. И тази хармония е изтъкана от Математика. Не човешката математика, а тази на Създателя. Затова я написах с главна буква!

Благодаря ти за този коментар, Емелика!
цитирай
9. lexparsy - Какво означава Математика ???
07.05 14:28
emelika написа:
Мисля, че математиката и духовното не се разминават, а се преплитат едно в друго, допълващи, изясняващи и разгръщащи се, без да си дават първенство, което е приоритет единствено на създателя. Ами цветето на живота, ама разгледано в пълнота и развитие?!... ....Пък и самото то е елемент от нещо повече, по-голямо и по- духовно. Платоновите тела са само малка част от азбуката на Вселената и Живота...Спирам, че ще се отплесна. Не съм математик, но и това, до което мъничко съм се докоснала в математиката, в сакралната геометрия ме е пленило...

   Аз мисля че Господ не борави с това, което наричаме Математика, а с прости йерархични    Принципи и Архиетипи, които сами се мултиплицират подражавайки си.
   Но те за жалост са строго пазена и „херметична Тайна“ от самоопределили се за „мъдри Посветени“.
   А на съвременната Математика според мене и е грешно зададена даже координатната система, за да може да „изчисляваме“ до колкото ни е позволено. И даже от нея доста е укрито… Понеже любителски се занимавам, ще споделя че всичко опити да се напише „ перфектното и красиво“ уравнение водят до доказана недоказуемост и безкрайни интерполации в които си изгубваме контекста…
   Нали ти изпратих един мейл Младен в който ти казах че на една страница, с „Просто“ мислене изведох доказуемо 2 прагматични уравнения за зависимостите между параметрите на Платоновите тела… А в справочника на Гуги има само недоказаната мистична аксиома на Ойлер! Дали съм по-гениален от нрго? :-) Определено не!
   Ако намеря Муза ще споделя още по темата, но търся малкото и правилните за разбиране думи.
цитирай
10. missana - Формулата на Ойлер за многостените, макар и първоначално предположена за
07.05 15:14
твърде широк клас от тях, е вярна поне със сигурност за всички изпъкнали многостени. Това е наистина удивителен резултат, че ако един многостен е изпъкнал и съберем броя на върховете му и броя на стените му, а от този сбор извадим броя на ръбовете му, то винаги ще получим числото 2. Архетипите и принципите, за които говориш, Лекс, са израз на Математичност. Всичко е въпрос на запис. Където има йерархия, там се появява Математика. Бог е главният първожрец-математик, но ние още не сме дорасли за неговата Математика!
цитирай
11. lexparsy - Мисля че не разбра контекста на казаното Младен, приемам че аз не се изразявам правилно…
07.05 15:41
А за формулата на Ойлер: n + v –r = 2
Ами докажи я на лист хартия …
n – брой стени; p – брой ръбове стената; r – брой ръбове на многостена q – брой стени през връх; v – брой върхове на многостена; к – брой вписващи се многостени в един връх
Аз тръгнах да я доказвам за изпъкнали правилни многостени (с мойта проста и разбираема математика ) и написах:
n p = q v
и
r = p n/2 (= q v/2)
а тези завимиост май не съм го чел нито "учил",
като имам време ще продължаи до Ойлеровата, че за друго ми трябва :-)
цитирай
12. missana - Ойлеровата формула е доказана от Коши, Лекс! Ако не ме лъже паметта, ти пращах линк.
07.05 19:02
Общо взето се стремя да си харча силите за недоказани твърдения, към които проявявам интерес. Доказателството на Коши е проверявано достатъчно дълго време и едва ли в него е допусната грешка. Приемам, че е вярно.
цитирай
13. vedrina - !!!
08.05 13:41
Каква истина..., няма истина, всеки се нагажда до нея - кой ще се сети за Ойлер, за теоремата му или за окръжността му..., няма такива...?!!!
цитирай
14. missana - Права сте, Марина, но ето, че Лекс се интерисува от Ойлер.
08.05 17:32
Пропуснахте обаче да споменете - правата на Ойлер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 773619
Постинги: 755
Коментари: 4977
Гласове: 1185
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031