Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05 12:54 - Шахматиста
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 618 Коментари: 10 Гласове:
-4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

       Шахматът бе в кръвта му. Запозна се с древната игра на възрастта, на която се бе запознал с нея и Капабланка. Баща му - силен шахматист, спечелил не един турнир, беше кандидатмайстор по шах. Той стана и първия му учител. В началото му даваше два топа в аванс и го побеждаваше. Това силно дразнеше амбициозното момче. Един ден то откри в обширната семейна библиотека книгата на съветския гросмайстор Александър Котов - "Шахматное наследие Алехина" и започна страстно да я разучава. Алехин беше четвъртият световен шампион. Емигрирал, отвратен от революцията в Русия, той се бе установил в Париж и по тази единствена причина французите се бяха сдобили със световен шампион по шах. За силата на Алехин свидетелства дори само фактът, че той се бе разправил със считания за непобедима шахматна машина Капабланка, отнемайки му световната титла през 1927г. в Буенос Айрес, при ефективен резултат 6:3.
        Прочитането на тази книга и внимателното изучаване на партиите на Алехин, се оказа решаващо за прогресирането на малкия шахматист. В един хубав ден той предложи на баща си да играят "на равни". Получи ироничен отказ, но най-накрая съумя да си издейства тази партия и я спечели. Бащата си помисли, че се касае за чиста случайност, ала оттук насетне той губеше всяка партия. Окуражен от успеха си Шахматиста се научи да играе на blind /т.е. без да гледа таблото/, при това на няколко дъски едновременно. И тук Алехин му бе кумир. Той бе постигнал в blind симултан сеанс на 30 шахматни дъски, в Ню Йорк, 30 победи и не бе претърпял загуба.
        Мълвата за умението му да играе на blind  бързо се разнесе и той започна да побеждава "слепешката"  всеки любител, който се изпречеше на пътя му. Същевременно се занимаваше и с шахматна проблемистика, и публикуваше свои задачи и етюди в авторитетни западни списания. За него вече нямаше тайни в древната игра.  Постигнал бе нивото на Мирко Чентович - феноменалният шахматист от "Шахматна новела" на Стефан Цвайг.  Повече занимания с шах не му бяха нужни в този живот. Отдаде се изцяло на математиката.
        Изминаха години от тези славни шахматни времена. Един ден, съвсем случайно, Шахматиста срещна Швейка - стар приятел от махалата, в която живееше навремето. Не се бяха виждали от маса време. Швейка бе странен тип. Обичаше да повтаря като зомбиран:

Животът е крачка в предверието на смъртта!


Разправяше наляво и надясно за някакви си полковници Додов и Дуков, от ДС, на които децата дължали щастливото си детство, защото именно благодарение на тях можели да ритат спокойно по улиците. В крайна сметка никой не разбра, в какво точно се състоеше приноса на въпросните полковници към детското щастие. Но имаше едно момче - Хилко Трошев, с особени воднисти очи, гледащи силно замъглено. По тази причина го бяха кръстили Трошев Мъглата. Той обичаше да бие шокове с юмрука си по едрата и кръгла обръсната глава на Швейка, който с хленч му се молеше: Бате Хилко, нека да бъдат 180 шока вместо 200. Бате Хилко със сатанинска усмивчица и доброжелателна интонацийка му отвръщаше: Добре Швейк - 180 да бъдат! От тези тежки удари в главата, които биха се отразили пагубно и на самия Мохамед Али, Швейка затъпя дотолкова, че когато Трошев Мъглата взе да разправя, че на мастурбиращите им никнели косми по дланите, той старателно и продължително се вглеждаше в своите длани. Това затъпяване на Швейка с неуточнена локация между доброкачествено и злокачествено, даде своя плод. Швейка записа и завърши МЕИ /днес Техническия университет/, а после стана милиционер, издигайки се в йерархията на 1-во РУ на МВР, защото напълно отговаряше на интелектуалните изисквания за съответния пост.
           Швейка знаеше за феноменалните способности на Шахматиста. Самият той играеше шах, но нивото му в тази игра бе плачевно. И ето, че срещата им се превърна в същински дюшеш за него.

- Моля те - обърна се той към Шахматиста. Ела с мен да дадеш урок на един човек, който се има за голям играч. Искам да го биеш "слепешком". Бие ме редовно и ми се подиграва. Аз съм му разказвал за теб, но той не вярва, че някой може да го победи, камо ли "слепешката".

- Кой е въпросният човек, познавам ли го? - изстреля Шахматиста.

- Да познаваш го - отговори Швейка. Казва се Нагайн и е кварталният милиционерски инспектор. Моля те нека още сега да отидем и да го отупаш.

- Но аз не съм играл шах с години - възрази Шахматиста. Може и да се изложа.
- Няма начин да се изложиш, брато. Сигурен съм, че ще го биеш като маче у дерек - рече Швейка.

И двамамата потеглиха към дневната на кварталния милиционерски отговорник. Намериха го застанал зад шахматна дъска с наредени по нея фигури от шах "ВЕГА".

- Нагайн, този ще те бие без да гледа таблото - каза натъртено Швейка. Говорил съм ти за него. Нагайн вдигна главата си и погледна тежко Шахматиста с безизразни очи.

- Този ли? - попита той. Той и да гледа пак не може да ме бие.

Но след кратък размисъл се реши на експеримента.
- Аз ще играя с белите фигури, тъй като няма да гледам таблото - обяви Шахматиста.

- Играй с които искаш - отговори Нагайн.
И партията започна. Швейка трябваше да мести фигурите, а Нагайн да съобщава играните от него ходове.
- 1. е2 - е4 - обяви Шахматиста и зачака.

Настъпи протяжна пауза. Изминаха повече от 15 минути, но Нагайн и дума не обелваше. Мълчеше и Швейка. Тогава Шахматиста попита:

- Вие не смятате ли да играете? 

- Аз играх отдавна - процеди разсърдено Нагайн.
- А защо не ми съобщихте хода си? -  сепна се Шахматиста.

- Нали каза, че ще играеш без да гледаш - изръмжа Нагайн. Мислех, че си си видял хода ми и обмисляш своя. Това бе истински шок за Шахматиста. Бе слушал стотици вицове за интелекта на милиционерите, ала казаното от Нагайн надмина и най-смелите му очаквания. Наложи се да обясни, че той не вижда с гърба си и играните ходове следва да му се съобщават координатно. Това видимо силно разочарова опонента му, който бе предположил, че Шахматиста е някакъв всемогъщ фокусник, щом ще играе с гръб към таблото. Оттук нататък партията тръгна бързо. На 24-я ход Нагайн получи мат. Междувременно стаичката се напълни с милиционерски служители - кибици. Когато матът бе обявен, те започнаха да ръкопляскат и гледаха към Шахматиста като към свръхестествено същество. Един от групата предложи да му купят бутилка уиски. Шахматиста отказа, защото не пиеше алкохол. Тогава му донесоха голяма бутилка Кола и започнаха да го наливат. Беше трудно да се измъкне незабавно от групата обожатели. Неволно стана свидетел на небивали словесни обмени. Ако някой му бе разказал всичко това, нямаше да повярва. Но сега ушите му бяха живите регистратори на нелепите и неадекватни разговори. Един от милиционерите обясняваше, че на Марс било пълно с хора напуснали Земята. Друг твърдеше, че това не бил Марс, а Сатурн. Трети започна да говори за СССР и неговите тайни оръжия. Четвърти разправяше, че всички катаклизми по земното кълбо били дело на свръхсекретно оръжие на оцелели нацисти от Третия Райх, обитаващи Антарктида и т.н.
         Слисан Шахматиста реши, че е настъпил момента да си тръгне с чест и достойнство и се изправи от стола си. Но тутакси едно от ченгетата го прегърна здраво през шията и почти изкрещя в ухото му:

- Накъде бе, брато?

- Ами ще си ходя вече.
- Ама защо си се разбързал? - контрира ченгето. Не ти ли е приятна компанията ни?

- За приятна, дори е много приятна - излъга с последни сили Шахматиста. Но ми се ходи по малка нужда.

Тук той си отдъхна, защото изглеждаше, че е намерил спасителната формула, срещу която не можеше да има възражение. Но жестоко се бе измамил. Ухилено ченгето дръпна едно перденце и пред слисания поглед на Шахматиста се разкри второ помещение с находяща се в него мивка. На пода пред мивката стояха две тухли.

- Ето тук пикаем ние - гордо обяви ченгето. Стъпваш на тухлите и оная ти работа ще дойде точно над мивката. Това е само за наши хора, а ти вече си наш човек. Пикай смело. Аз ще дръпна завеската.

С тези думи той удари един бодичек на Шахматиста, който от изненадата и от силата на удара, щеше да падне. Наложи се да сефтоса мивката, а после да остане още половин час, защото онези не го пускаха да си тръгне. Все едно бе арестант. Когато най-сетне излезе от задушливата ченгешка бърлога, вече знаеше истинската цена на свободата. С бързи крачки се отдалечи от опасната зона, опасявайки се да не бъде извикан обратно. Но това не е финалът на историята.

             В неговата кооперация живееше оперен певец. Един ден той позвъни на вратата му с думите:
- Съседе, искам да те помоля за една услуга. Трябва ми връзка с КАТ заради колата.
Шахматиста му се извини, че не е в състояние да му свърши подобна услуга, но онзи тихо и загадъчно промълви:

- Много те моля. На никого няма да казвам. Зная, че работиш в милицията.

- Грешиш - рязко контрира Шахматиста. Никога не съм работил за тази институция.

- Обещавам, че наистина на никого няма да кажа, съседе - поде пак оперният певец.

- Но откъде ти хрумна, че работя в милицията? - изстреля вече ядосано Шахматиста.
- Ами такова, видях те веднъж с останалите ченгета при районния инспектор.

Наложи се Шахматиста да обясни случилото се. Но каква полза. Оперните певци не вярват на шахматисти!
   




Гласувай:
6
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Чета и се смея, Младене, от сърце и двете!
04.05 13:19
Цената на свободата за нашите хора и много неща още...
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Натали!
04.05 13:34
nalia написа:
Чета и се смея, Младене, от сърце и двете! Цената на свободата за нашите хора и много неща още...


Питам се често - дали бих бил в състояние отново да живея в условията милиционеро-социализма /както Велко Велин по радио Свободна Европа наричаше това образувание. После се оказа, че и той самият бил ченге!!!/. Отговорът е /поне моят/, че човек вкусил веднъж свободата следва да предпочете смъртта пред подобен живот.

Желая ти весел петък и релаксиращ уикенд!
цитирай
3. lexparsy - И аз много искрено се посмях на историята Младен.
04.05 21:55
Що се касае до соц. милиционерите, да ти кажа честно даже ми е носталгично мъчно за тях, ‚щото поне имаха чувство за хумор някакво, а и ако си нормално интелигентен може да се чупиш без да ги ядосаш :-)
Но сегашните полицаи са си чисти роботи с неспасяем човешки облик…
И за двата типа се сетих истински истории, дето сам си се смея :-)))
цитирай
4. emelika - Върху квадратната мандала танцува шахматистът
04.05 21:56
със стъпки виртуозни танц неповторяем, всъщност своя танц житейски. Душата му покой не знае, разпъната сред 64-те светлини и сенки отразили космическата цялост с мисъл на Буркхарт-а.
Певецът талантлив е най на място – в края на отминаващото време. Вече песента ще води шахматиста към новата мандала на сърцето в която сложността любима няма да му липсва. Но тя ще е огрята единствено със светлината , че и на сенките ще се прииска тъй ярко да засветят в окръглени полета на безкрая.
цитирай
5. lexparsy - Като допирателна на контекста на историята искам да попитам за шаха
04.05 22:19
   Четох и не си записах за старите правила на шаха… Досещам се знаеш, за това питам.
От кога се играе играта Шах по известните ни правила?
   Имам усещането че както любимите ни карти за игра, които един мъдър занесъл на френската кралица през 17 век под формата на картите Тарот, за да поучава, но го обърнали на хазарт и забавление, така и шаха нещо е преиначен.
   Четох че до преди няколко века царицата можела да се движи като царя сам по едно поле както и Офицера. (само по спомен казвам)
   А кой пък комунист измисли българските наименования на фигурите на шаха, като Офицера е bishop-пастор, Коня е knight-рицар, и Топа е rock-скала (крепост), пешката е pawn-пионка, залог жертва.
   Моля поправи ме ако греша. Знам че знаеш :-)
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Лекс!
05.05 00:54
lexparsy написа:
И аз много искрено се посмях на историята Младен. Що се касае до соц. милиционерите, да ти кажа честно даже ми е носталгично мъчно за тях, ‚щото поне имаха чувство за хумор някакво, а и ако си нормално интелигентен може да се чупиш без да ги ядосаш :-)
Но сегашните полицаи са си чисти роботи с неспасяем човешки облик…
И за двата типа се сетих истински истории, дето сам си се смея :-)))


Много добре се сети да сравниш двата вида ченгета - старите и новите. По този случай един виц. Отиват на баня младо и старо ченге. Младото пита касиерката:
Банята функционира ли? Функционира - отговаря тя. Ченгето: Водата циркулира ли? Циркулира - отговаря тя. Ченгето: Телякът манипулира ли? Манипулира - отговаря тя. Ченгето: Тогава, ако обичате, ни дайте два билета за две лица. В този момент старото ченге го сръгва в ребрата с думите:
Ей, ама ние няма ли да си мием *ъзовете?
цитирай
7. missana - Умееш да обобщаваш, Емелика!
05.05 00:58
emelika написа:
Върху квадратната мандала танцува шахматистът със стъпки виртуозни танц неповторяем, всъщност своя танц житейски. Душата му покой не знае, разпъната сред 64-те светлини и сенки отразили космическата цялост с мисъл на Буркхарт-а.
Певецът талантлив е най на място – в края на отминаващото време. Вече песента ще води шахматиста към новата мандала на сърцето в която сложността любима няма да му липсва. Но тя ще е огрята единствено със светлината , че и на сенките ще се прииска тъй ярко да засветят в окръглени полета на безкрая.


Трогнат съм от високо художествения ти текст. Благодаря!
цитирай
8. missana - Ще скицирам съвсем накратко.
05.05 01:28
lexparsy написа:
Като допирателна на контекста на историята искам да попитам за шаха   Четох и не си записах за старите правила на шаха… Досещам се знаеш, за това питам.
От кога се играе играта Шах по известните ни правила?
   Имам усещането че както любимите ни карти за игра, които един мъдър занесъл на френската кралица през 17 век под формата на картите Тарот, за да поучава, но го обърнали на хазарт и забавление, така и шаха нещо е преиначен.
   Четох че до преди няколко века царицата можела да се движи като царя сам по едно поле както и Офицера. (само по спомен казвам)
   А кой пък комунист измисли българските наименования на фигурите на шаха, като Офицера е bishop-пастор, Коня е knight-рицар, и Топа е rock-скала (крепост), пешката е pawn-пионка, залог жертва.
   Моля поправи ме ако греша. Знам че знаеш :-)


Няма точни сведения кога е възникнал шахът. Спори се за Индия и Персия, но е възможно и да е от Атлантида. В легендите се посочва, че Сиси бен Дахир е първооткривателят и името му се свързва с житните зрънца, които поискал от раджата за за това гениално свое изобретение /сбор на геометрична прогресия с частно 2/. От Индия и Персия шахът се разпространява в много държави. Попада и у арабите. По това време той се нарича шатрандж, а царицата - везир. Правилата се осъвременяват в близък до днешния си вид малко преди 1500г. Царицата /дамата/ получава нов статут - на най-силна фигура. Рокирането датира от 16 век, а патът от 19 век. Наименованията дадени от теб за фигурите са английските. Поправям те. Топът е rook, а не rock.
цитирай
9. lexparsy - Благодаря за изчерпателния отговор
05.05 03:24
Извини ако отклонявам контекста на постинга, но може да е интересно и за други…
Отзад напред… така съм горд че допускам тъпи грешки, че да си взема поука, да не бързам че да чета асоциативно безсмислено… да, Топа е rook-врана, измамник :-) ами на английски разбира се. Търсим истинските им имена в сценария на играта.
Контекста ми беше друг… Оригинала на Идеята на играта.
Обичам да вярвам в скрития смисъл на легендите.
Примерно, Панча Тантра е написана когато помолили един мъдрец да бъде учител на младия принц, но той не можел да занемари задълженията на усамотението си и за това я написал за поучение. Не знам защо не е така популярна сред децата ни, че и апокриф!
Както и картите Таро, превърнали се в забавление и хазарт, че и даже да четем безбройни езотерични и цигански „тълкувания“ и вменяване на „бъдеще“.
Както и Нумерологията, ама най, най, най смехотворния езотеризъм, дето май Им е много опасно да го разберем в смисъла на цифрите…
Такава легенда има и за шаха, за военния стратег, който да научи принца на война и на дворцови интриги…
Та всъщност не съм сигурен че играем шах по съвременните правила от 15 век…

П.П. Аз пък си падам по играта GO , дето има камъчета и прости правила, но компютъра не може да бие човека, защото няма въображение. Тя със сигурност е по-древна от шаха :-)
цитирай
10. missana - Прав си, Лекс.
05.05 18:58
В никакъв случай не играем щах по съвременните правила от 15 век. Има правила добавени значително по-късно. За рокирането упоменах. Има едно правило - "на 50-те хода", то също е добавено впоследствие. Но като обща динамика шахът заприличва на съвременния още от около 1450г. и то благодарение на италианските и испанските шахматисти. А играта ГО е друга работа, както и шашките.

Приятна вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 939743
Постинги: 823
Коментари: 5489
Гласове: 1252
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031