Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2018 19:15 - Ще споделя
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3838 Коментари: 14 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Рисувах. И цветя. Берях и си нагласях цветни композиции. Една пролет ме плени поляна с обикновени жълтурчета.  Имах само молив и малко тефтерче. Седнах сред тях и си представих, че съм едно цветче, също като тях - с лъскава жълта блузка и толкова малко, вкоренено в земята. Погледнах небето и новите си дружки - усетих въздуха друг, а те ,милите, светеха с пленяващо пулсиращо излъчване, разпространяващо се ветрилообразно от всяко връхче на венчелистчето, като допълнителен цвят към цвета. Спонтанно нарисувах едно, което / по моему/ ме приемаше особено дружелюбно. Откъснах го, прибрах се и го потопих в подходяща вазичка. Взех боите и се пригласих да го рисувам.  Беше свежо, но не излъчваше . Отново си представих, че съм като него, за да ми покаже светлината си и изтръпнах. Взех пак черния молив и нарисувах тъжната картина, видяна когато бях като откъснатото цвете. Върнах се на себе си . Във вазата продължаваше да стои още добре изглеждащо цвете, но за мен то губеше светлината си и тъжно умираше. Повече не откъснах цвете.

Емелика




Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!
21.04.2018 20:53
А аз не мога да рисувам...
цитирай
2. emelika - Всеки може
21.04.2018 22:49
По свой си начин - с длето или четка, с думи или песен, с игла или храна, със струг или микроскоп, със скалпел или пясък... ... ...с поглед или с мълчание... Важно е душата да го поиска!
цитирай
3. missana - Можеш да късаш смело само цветето Безсмъртниче, Емелика!
21.04.2018 23:20
Така то не умира никога, а ако не го откъснеш увяхва. Има още едно предимство -
стои като вече нарисувано. Хубава неделя!
цитирай
4. donchevav - Споделям това твое усещане, Елена. ...
21.04.2018 23:48
Споделям това твое усещане, Елена. Не обичам да късам цветя, не харесвам букетите. И макар често да се упреквам за тази слабост, отдавайки я на натрупаните години, на изтънялата нервна система и придобитата с времето болезнена чувствителност, продължавам да гледам накриво ония от гостите ни, които пожелават да им откъсна някое цвете от градината - и с нежелание изпълнявам молбата им. Откъсвам цветето аз, като жертвоприношение, но никога те, чуждите хора - за мене това е предателство към моите цветя - и светотатство. Иначе, на масата, съм гостоприемна - не ми се свидят пържоли и питиета:)))
Мисля, че умението да общуваш с природата започва оттук - да усещаш душата на растенията, да ги приемаш като живи същества, да те боли за тях. И да се уподобяваш, да се сливаш с растежа им, да усещаш радостта на цъфтежа и болката от откъсването, слагащо край на вярата в чудото, наречено семе.
Чудесно е, че чувстваш по този начин нещата, благодаря ти за красивото и емоционално споделяне! Пожелавам ти обичлива пролет с много цветя край тебе и в теб - живи и щастливи! Сърдечни поздрави!
цитирай
5. emelika - Ще късам, missana Helii - chrysum
22.04.2018 12:30
И то смело. но само за да възкреся някой Одисей, на някакъв остров Психея...
Пък златото ,макар и слънчево, ако не се спаря свършва баш кога ти трябва.
цитирай
6. emelika - Такава жертва, Вени
22.04.2018 12:34
не обезсмисля ли приношението?
цитирай
7. barin - Здравей, Елена. И аз не искам да к...
22.04.2018 14:01
Здравей, Елена. И аз не искам да късам цветя, защото за няколко дена увяхват, но като видя през зимата кокичета или сега лалета се изкушавам. Иначе на лозето са достатъчно и винаги вземам от там. Лалетата много ми харесват и затова написах тема за тях и за градините в Кьокенхоф( втората си я чела, а първата е от най-старите ми публикации в блога преди около три години).
Поздрави!
Поздрави!
цитирай
8. alhimik1 - Да, мила, емелика, и аз не обичам мъртвите цветя...
22.04.2018 15:50
за това твърдение на мисана зная, макар че е спорно...:)))

Радвам се, имам нещо подобно написано в Хулите, отдавна, и се радвам, че има и жени които не обичат мъртвите цветя...колко цветя гинат на поразия по измислени поводи и празници...бизнес, казват, възможно е, и със здравето на хората също е бизнес...сбъркан свят. (
Светло да ти е!
Док :)
цитирай
9. emelika - Цветно да ти е, barin
22.04.2018 21:49
в лозето и душата!
Отглеждам си и аз цветя в градината. От кокичетата сега ми цъфтят два вида "гергьовски" - градинско и блатно. Лалетата ми са с над 50 цвята на участъци - в нюанси лилаво, розово, жълто - червено, папагали, плисенца, класическа холандка, божурени, островърхи, сладолед, близнаци и микс от луковици бебета.
Преди си правех и жива мандала от цветя, но се понагърбих с доста неща и ми недостига времето, а тя иска много грижи.
цитирай
10. emelika - Да,alhimik1
22.04.2018 22:04
Светът не само подменя ценностите си, но и забравя за тях, коронясвайки само една ценност - материалната. Трябва нещо алхимично да задействаме!
А името на безсмъртничето иде от другаде. Той, missana, знае. Задявката му е такава.
Реално цветът на жълтия смил изтрайва две години. Родопският силивряк /Орфеевото цвете/ го превъзхожда. Десетина години в хербарии, малко водица и оживява - вкоренява се и потомство дава.
цитирай
11. lexparsy - Хубаво размисляне Емелика
23.04.2018 23:38
И аз никога не късам цветя само фиктивно да ги сложа във ваза от куртоазия.
Но се размислих… ами както истинския ловец почитащ природата убива едно животно за храна и за кожата му, но след това благодари и на него и на гората за да има духа му мир… ами така и едно цвете, ако откъснеш за да го подариш с любов и почитание ще бъде част от този ритуал с неговата си мисия…
А понеже прочетох mt46 „А аз не мога да рисувам...“, аз мисля че всеки човек може да рисува и да пее и да прави изкуство, защото това е присъщо всички хора, просто трябва да пробват за да си го спомнят :-) Така че ако е толкова нужно за картината, с която да споделиш, откъсни го… може пък и то да се зарадва на образа си :-)
цитирай
12. emelika - Всичко според мярата му, Лекс
24.04.2018 00:28
Природата ни е дала за употреба, но не за злоупотреба. Едно е ловец, задоволяващ нуждите си, друго - кефа си. Едно е да отрежеш дърво, две, три ,за да си построиш къща, но и да засееш, друго и да орежеш безразборно цял масив за печалбарство. Не съм светица - и на мен гората ми дава колове и бобенки, но прореждам гъстото, не режа на ред. Тача изкуството икебана и вниквам в посланието му, но се замислям, заслужава ли се да я редя, само да се изфукам, пък тя да остане неразбрана? И не мисля, че сплетеното полско венче ще се разсърди да кичи момина главица. Да, цветята искат да им се радваш и жертвата им е доброволна, както плода иска да бъде изяден, но така, че да го усетят. Те усещат - много повече от колкото си представяме. А тук споделих само един фрагмент от това общуване и това усещане, което преди години, както казваш ти, ме размисли.
цитирай
13. inel379 - Сетивата ти подсказват истина, която си последвала с доверие.
24.04.2018 16:18
В разговор с цветето красиво,
усещаме душата му тъй живо,
че чувстваме как дружелюбно в нас наднича,
споделяйки по детски, че обича.
С откъсване от майката земя,
тъгата лесно го намира -
увяхва, губи своя аромат
и тъй самотно то умира.
В градината ме радват истински!
Не ми дава сърце да ги късам.
Цветни усмивки!:)))
цитирай
14. emelika - inel379,
26.04.2018 00:28
Анонимната съм аз - Емелика. Напоследък все така ме изтипосва блог.бг
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296416
Постинги: 150
Коментари: 1091
Гласове: 5605
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031