Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03 17:29 - Логична ли е логиката?
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 382 Коментари: 26 Гласове:
-4

Последна промяна: 04.03 19:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         Безусловно е трудно да си дадем сметка за основите на мисленето. Те са положени в нас изначално и ние по чисто интуитивен начин се осланяме на тях. Но дали това не е съдбоносна грешка? Едва ли някой от нас се съмнява сериозно в равенства от вида:

 

1=1, 2 = 2, 3 = 3, etc.

 

Ала толкова просто ли стоят нещата? Дали от факта, че сме наблюдавали проявлението на част от горната безкрайна верига равенства, можем да заключим, че за всеки обект "A" е изпълнено:

"A" = "A".

Аз лично не бих се обзаложил за истинността на подобно, толкова смело, заключение. И все пак то е факт, както е факт, че цялата ни математика и логика се базира на него. А защо да не допуснем например фантастичната на пръв поглед мисъл, че "A" съвпада с всичко друго освен със себе си?! От подобна ерес биха могли да произтекат много неочаквани следствия.
         Разправят че веднъж през Шотландия пътували с влак, в едно купе,  инженер, физик и математик. Внезапно инженерът съзрял черна овца да пасе в полето, през което минавал влакът и се провикнал в стил Еврика:

"Я, в Шотландия всичи овце са черни."

Физикът поохладил ентусиазма му с думите:

"Явно в Шотландия има и черни овце."

Тогава се произнесъл и математикът:

"Очевидно в Шотландия съществува поне една овца, която поне от едната страна е черна."

Ако познанията за Шотландия на тримата се изчерпваха с този еднократен епизод с влака, то ние никога нямаше да узнаем кой от тях е казал истината за шотландските овце. И все пак поуката е налице - да не избързваме с максимално обобщаващите хипотези без да имаме достатъчни основания за тях.
         Замисляме ли се изобщо каква е причината, за да можем да мислим за нещо конкретно? Освен наличието на орган на мисълта, подобно мислене е възможно само когато можем да отграничим въпросното нещо от нас самите. Предчувствам как някои от вас тук ще възнегодуват заради обстоятелството, че бихме могли да мислим и за самите себе си. Да, отговарям ви аз, но едва след като поставите себе си в ролята на нещо второ. И така 1 би могло да мисли за 1, само ако се представи в ролята на нещо различно от себе си. Тоест тук се намесва категорично числото 2. Без наличието на 2 всякаква мисъл е невъзможна. А самият резултат от мисълта е вече свързан с нещо трето, т.е. предполага наличието на числото 3. Дори само тези бегли разсъждения ни подсказват извода, че необходимото условие за мисленето е наличието на различие между мисленото и мислещия, т.е. във възможността за разграничимост /различимост/ на обектите на мисълта от нас самите. Дали подобна разграничимост винаги съществува и каква е природата на нещата, които обладават свойството, компонентите им да са разграничими е, поне за мен, голям и нерешен все още въпрос.
          Очевидно разграничимостта е феномен предхождащ онова тънко свойство, което ние наричаме разстояние. Разстоянието има смисъл само за различни обекти, докато за еднаквите то е винаги равно на 0. Само по себе си различието, т.е. разграничимостта на обектите, е само една предпоставка за съществуване на разстояние между тях, но то не е и достатъчно условие. Разстоянието, ако бъде изминато, позволява дадено различие да бъде заличено. А ние не сме сигурни априори,  дали понякога между два обекта не съществуват незаличими различия!

          Сама по себе си различимостта не може да въведе релации за близост и далечност. Това може да направи единствено разстоянието. Имайки идеята за някакво, дори и най-абстрактно, разстояние между две неща, ние започваме да усещаме тяхната близост или далечност. Близостта поражда идеята за сгъстяване, а в противовес - далечността поражда идеята за разреждане. "Близост", "далечност", "сгъстяване" и "разреждане" са понятия, с които съвременната математика, макар и непохватно, си служи в един свой дял, наречен Топология. 

          Често пъти ние казваме за някого, дори без да се замислим: "Чувствам го близък". Но не сме в състояние да уточним за каква именно близост става дума. Подразбираме я чисто интуитивно. В действителност, обаче, се касае за близост, която наистина би могла да бъде дефинирана, чрез подходящо разстояние, което нашият ум още не е дорасъл да опише.
          Когато, по някакъв своеобразен начин, вие сте въвели разстояние в едно множество от обекти (точки), т.е. за всеки два обекта от множеството сте посочили какво разбирате под разстояние между тях, вие превръщате това множество в метрично пространство. Представете си сега, че в това множество имате прави линии и през всяка негова точка минава поне една права линия. Тръгвайки от една такава точка на множеството по права линия, която минава през нея, вие се отдалечавате линейно от точката. Но това линейно отдалечаване може да няма общо с отдалечаване в смисъла на въведеното от вас разстояние. Отдалечавайки се линейно от изходната точка, може да се случи така, че да се доближавате (в смисъла на въведеното от вас разстояние) до други точки на множеството. Но рано или късно ще настъпи момент, когато вие толкова много ще се отдалечите линейно от първоначалната точка, че ще започнете да се отдалечавате, в смисъла на въведеното от вас разстояние, от всяка негова точка. Образно казано вие сте излезли извън хоризонта на множеството и то сякаш се свива в една единствена точка, от която вече постоянно се отдалечавате. Лесно ще съобразите за какво ви говоря, ако излете от собственото си жилище и започнете да се отдалечавате по една права линия от него. Първоначално ще се доближавате до нечии чужди жилища, но след като вървите 6-7 часа, вие ще напуснете пределите на града и на неговия първоначален хоризонт. Тогава, продължавайки да се отдалечавате от собственото си жилище /отвъд хоризонта/, вие вече ще се отдалечавате от всяко жилище в този град и можете да считате, че целият град се е свил в една единствена точка, от която непрестанно се отдалечавате.
          Точно този феномен, който аз наричам биметричен, заедно със ситуацията, която изложих по-горе  /формулираната и доказана от мен под наименованието - еквидистантна теорема/, ви дават нагледната представа за какво ви говоря. Цялото пространство се разпада на две метрични зони. Първата, в която лежи вашият град и която се простира до неговия хоризонт. И втората, започваща точно зад хоризонта и стигаща до безкрайността. Във втората - външна зона - градът губи множественост и разграничимост по отношение на компонентите си. Той е само една свила се, като шагреновата кожа на Балзак, маса, която радиусът на хоризонта е превърнал в точка. Във вътрешната зона градът съществува пълнокръвно със своята множественост и разграничимост /различимост/ на компонентите си.
         Оставям на будните ви умове да проумеят до какво води биметричният феномен. А то е нещо много парадоксално и дълбоко. Повярвайте ми!
 




Гласувай:
4
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
05.03 19:43
Когато погледнем населено място в далечината - се превръщаме в прашинка, в това пространство..., топология...,
цитирай
2. lexparsy - Да те успокоя че има и някой, дето се опита да разбере :-)
05.03 20:11
И аз се интересувам от математика, ама повече от абстрактната и и красива страна… та затова не казвам че съм Математик :-)
Всичко може да бъде обяснено по-просто…
Относно равенствата и дефинициите ОчеВадно казаното от тебе е факт…
Възприемаме обектите неправилно защото ги дефинираме като спрели от движение и им даваме Дефиниции… Преди десетки години имах една книжка-брушура, казваше се „Размити множества“… и започваше така: „Дайте дефиниция за стол!“… ами каквато и да дадеш, мога да ти кажа и друг предмет дето отговаря на нея :-)))
Така и разбиранията и думите ни в спрялото ни бинарно мислене си губят контекста ако не го търсим…

А за разстоянията, аз друг път подсетих че просто сме приели грешна координатна система на възприятията, чиито център е Аза или Единицата! Така нулата е толкова недостижима за нас както и безкрайността…
Айнщайн (дали) е казал че интелигентните се отличават с това, че на въпросите отговарят с въпроси, а умните дават отговори :-)))
Виж колко Просто… Въпрос: Колко трябва да се придвижим към Нулата, така че да е равно на придвижването ни към безкрайността??? Ами…
X - 1/X = 1 , отговора е Златното сечение прословуто 0.618…
Мога да се похваля че стигнах до това разсъждавайки така… а го прочетох много по-късно, а и защото всички говорят за него само като числата на Фибуначи… а не за Контекста…, който явно е херметичен за „Образованието“ в което тенденциозно ни наливат „знания“ лишени от контекст! :-(((

Благодаря за предизвикателството и възможността да споделя Младен!
Желая ти успешна седмица!
цитирай
3. missana - Колко поетично се изразявате, Марина!
05.03 20:24
vedrina написа:
Когато погледнем населено място в далечината - се превръщаме в прашинка, в това пространство..., топология...,


Почувствах се прашинката, произведена от Далечината.
цитирай
4. missana - Благодаря ти за интересната визия, Лекс!
05.03 20:30
Размитите множества на Заде са всъщност в скрита форма теория на вероятностите. Има и размитост от втори ред, т.е. двойно размити множества - обобщения на основните. Мисля, че ти по-скоро намекваш за многозначните логики, като логиката на Лукашевич например. И все пак нищо по-добро не е измислено досега от простата бинарна логика /логиката на изключеното трето/. Една жена е или бременна, или не е. Не може да е 33% бременна, освен ако не е трансджендър. Тогава ще я охранява джендърмерията. Лека вечер и успешна нова седмица!
цитирай
5. lexparsy - Всъщност не знам дали разбра пак ...
05.03 22:01
Всъщност не знам дали разбра пак абстрактния ми контекст…
Всички дефинирани възприятия, даже и строго математически са отнесени към визията ни от Аза ни... тоест една жена може да си е бременна 100 %, ама за да си е бременна 33%, щот толкоз ми дреме и са ми отговорностите :-)))
Но малко вероятно е... Ти измисли ли начин да разделиш геометрично ъгъл на 3 равни части? Мислех с още един приятел да хванем по 3 еднакви въжета... пак не става... как ще разделиш въжетата на 3 равни с подръчни средства :-)
Аз предпочитам да 25% бременна брат :-)))
Нали ми свикна с шегите :-)
П.П. Хубав пример града в който се съизмерваме… но когато сме достатъчно далече, той за нас е точка от пространството наречена с Нула разстояние… но там нещо се движи и съизмерва и ние сме свързани с това то с нас…
Та един приятел от LA планира да отиде на разходка сред природата… викам му чекай бе, докато се наканиш ще дойда, заедно да ходим…
цитирай
6. missana - Има елементарен начин ъгъл да се раздели на 3 равни части. Вземаш 1 сектор с ъгъла,
06.03 00:21
изрязваш го с ножица и залепваш двата му бряга. Образува се конус. Разделяш окръжността на конуса с пергел на 3 равни части и свързваш с линийка точките на делене с върха на конуса. После разлепваш залепеното и готово - те ти ъгъл идеално трисектиран. Проблемът е, че древните гърци са искали всичко това /отначало докрай/ да се извърши само с линийка и пергел. Това е една от 3-те знаменити делоски задачи на Пития. Втората е за квадратурата на кръга, а третата за удвояването на куба.
цитирай
7. lexparsy - Страхотен отговор… представих си, и ще го осмисля утре…
06.03 00:46
Благодаря! Замисли ме в правилната посока ако и аз тебе...
Проблема е в неправилно поставените задачи и неправилния подход…
А аз си мислех да питам като имаш въже, как ще го разделиш (прагматично на 3-4 и 5 части), че да направиш прав ъгъл (както са правели египтяните :-)
Размисляйки се навлизаме в тайните на вортекса на числата, vesica piscas, хармонията на струните, повтарящите се фрактали на сътворението и съдбата, пространствата и времената... и то Просто и Логично…. но не научно… Питай дървото защо си подрежда клоните по Фибуначи… знае повече от нас :-)))
Всъщност съгласи се , че в простия отговор на „прости“ задачи“ се крият херметични тайни на „науката“ :-)
Прости ако се повтарям, но те са прикрити зад едни нарочно изопачени (но очевидни) възприятия за заобикалящия ни свят…
G-то на масоните и ъглите на пергела не са случайни, но и не е еднозначни...
цитирай
8. missana - Да, Лекс, природата си знае уроците по-добре от нас хората. Известен е случаят
06.03 10:07
с един математик, който чрез уравнение пресметнал ъглите в килийките на пчелните восъчни пити. Пресметнатото не отговаряло на реалните ъгли, а те трябвало да бъдат решение на екстремална задача. И човекът публично обявил, че пчелите, поради неграмотност, се отклоняват от верния отговор. Но накрая се разбрало, че той е сбъркалият, а пчелите перфектно са решили задачата. Има и обратни примери - Льоверие открива планетата Нептун поради грешка в изчисленията си. Ако беше смятал вярно, Нептун не би се оказал на посоченото място. Светът е многолик и божията хармония дебне отвсякъде! Включително и числата на Фибоначи!!!
цитирай
9. lexparsy - Светът е многолик и божията хармония дебне отвсякъде!
06.03 10:41
Знам че водим личен диалог. и се надявам някой да е съпричастен...
Относно шестограмите на пчелите…Аз в образователните си години се предизвиках да изведа формула за правилните многоъгълници, които да запълнят пространството…
Но има ли такава за неправилните :-)))
А за Нептун… надявам се че знаеш как може без телескоп да „предскажеш“ на какво разстояние една от друга са планетите (в математична прогресия открита още от Кеплер) …независимо от масата им… което е уникално и необяснимо за планетарната логика и „науката“ Астрономия във вселенски мащаб…
Мен са ме учили че планетите са 9… но чета съвременни „трудове“ в които Нептун или Плутон вече не ги считат за планети и са 8, да го е Е…ва, брат… А от мистичния Нибиро ми се драйфа от нарочните полу езотерични, полу научни, полу НАСА теории… щото имам дарбата да чета подхвърлени „научни“мисли… :-(
Самотно и страдалческо занимание брат...направо мазохистично...
цитирай
10. emelika - Спонтанност
06.03 13:09
Прочетох първи път - информативно. Прочетох пак - за проумяване. Прочетох трижди - мнение да споделя. Но тъй ми се прииска по улея на клайнова бутилка да се спусна. Отивам. Ще се върна пак. До скоро.
цитирай
11. missana - Да, зная, https://isi-2025.blogspot.bg/2011/04/blog-post_12.html
06.03 13:12
че най-напред отхвърлиха идеята, че Плутон е планета, а сега същото става и с Нептун. Май Кеплер ще се окаже прав за фантастичното обяснение, което дава, защо планетите били 6, на базата на 5-те правилни Платонови тела /стига да се отхвърли, че и Уран е планета/. А аз ти пращам едно материалче /най-горе/, но не за Нибиру, а за Тифон!
цитирай
12. lexparsy - Да, много интересна статия и документирана, не измислена.
06.03 18:38
Интересна е теорията за второто Слънце и че много звезди го имат под формата на черен двойник видим само в инфрачервения спектър когато е далече... както и двойниците на планети и спътници въртящи се в същата орбита, но в опозиция... както се говори и за Земята…
В друг аспект...Ако ме разбираш правилно Младен аз съм в недоумение как може да бъде впрегнат такъв конспиративен потенциал за създаване на лъже-теории, наука, история и т.н. и то особено интензивно и експоненциално в сравнително малък отрязък от време от 1 до 3 века...че чак математически изчисляват колко остава до 12 ...
За Неща за които не може да се премълчат или забранят се използва създаване и изопачаване на религии, интерпретиране на херметични истини в смешни езотерични учения, където Истината е умело завоалирана с цел да се привличат търсещите и отвращават и дезинформират "знаещите"...
Аз обикновено гледам тъпите холивудски филми в които закодират някакви послания за просветени, че да не си хабят милионите за заблуда и посмешище на истината напразно...
Някои говорят че войните в близкия изток се водят не само за политическо и икономическо влияние, но и за достъп до определени артефакти, за да бъдат разрушени или използвани.
А за телата на Платон... те в хармонична структура са вписани едно в друго и са кристалната решетка както на Земята, така и на слънчевата система... Така че реално планетите трябва наистина да са 5 преди системата да бъде реконструирана. Но ние възприемаме предимно двумерно символиката... аз съм се опитвал да правя 3D модели, но ми е сложно май, а и софтуерите за това май са някакво табу...
цитирай
13. lexparsy - Сетих се и друго да те питам...
06.03 19:40
Относно дилемата за квадратурата на кръга...
Аз доколкото си спомням Пи се получава математически в приближение чрез сбор от редица числа... Прости ако бъркам...Какво има предвид Фердинанд Линдеман че Пи не е алгебрично, а трансцендентно число? Хехе, няма да се учудя ако и пи е просто уравнение както Златното сечение (x-1/x=1; с решение: половина на корен 5 - 1), а го смятаме с приближенията на Фибуначи ... Шегувам се :-)
Преди години като четох една статия че в пропорциите на Хеопсовата пирамида е заложено числото Пи, аз надлежно сметнах да проверя (там няма мерки дето да са измерени грешно, а пропорции) и наистина се получи Пи, ама с точност до някой знак. не помня че изгубих записките си... Ти какво мислиш за това?
А дали квадратурата на кръга е заложена в човешкото тяло както го рисува Леонардо? :-)

Извини че те хванах за лектор в постинга, но може и на други да е интересно, пък и на тебе да припомниш :-)
цитирай
14. missana - Трансцендентните числа, Лекс са преобладаващи. Бръкнеш ли в числовата права, със
06.03 23:05
завързани очи, вероятността да извадиш трансцендентно число е 1, а да извадиш число като златното сечение е 0. Трансцендентните числа не са корени на алгебрични уравнения от крайна степен с коефициенти рационални числа. Те са корени на уравнения от безкрайно висока степен, т.е. са корени на безкрайни редове. Задачата за квадратурата на кръга е еквивалентна на построяване с линийка и пергел на отсечка с дължина квадратен корен от ПИ. Това число е също трансцендентно и следователно тази отсечка е непостроима. Отсечка с дължина златното сечение е тривиално построима с линийка и пергел. Ето ти един ред /на Лайбниц/, задаващ ПИ.

ПИ = 4x{1 - 1/3 + 1/5 - 1/7 + 1/9 - 1/11 +...}

Ламберт доказва, че ПИ е ирационално. После Линдеман доказва трансцендентността на ПИ. Само ирационалността не е достатъчна, за да се заключи, че квадратурата на кръга е невъзможна.
цитирай
15. emelika - "А" дали е = "А"
07.03 06:38
Приемаме, че "А" съм Аз - множеството крайно от органи ,системи, клетки...
Но "А" съм Аз с безкрайните си мисли, чувства, въжделения...
"А" - множеството крайно е всъщност Аз безкрайно.
Тогава "А" дали е = с "А"?
цитирай
16. emelika - "... каква е причината, за да можем да мислим за нещо конкретно?"
07.03 06:53
Нещото превръща се в конкретно когато е първозначимо. Конкретен страх при среща с мечка, любимо лакомство при глад /игрите с логика са също плод на умствен глад/,обект на страст при изгарящо желание... ... ....
цитирай
17. emelika - "Предчувствам как някои от вас тук ще възнегодуват заради обстоятелството, че бихме могли да мислим и за самите себе си."
07.03 07:24
Всичките ни контакти, мисли и действия са ротация в и за себе си. Общувам, защото съм така устроено - социално същество. Да мисля е привилегия и дар от всевишния. Но "Cogito, ergo sum." Действието е иманентност. Защо да негодуваме /по внушен навик/ срещу истината? И алтруизмът е мисъл за себе си - съзнат или не. Харесва ми да харесвам, харесва ми да обичам, харесва ми да се себераздавам.
Ех, missana - провокатор на будни умове! Прииска ми се да съм от последните и бих продължила в същия дух, но натрапливо много ще станат коментарите ми.
цитирай
18. missana - Привет, Емелика!
07.03 12:50
emelika написа:
- "А" дали е = "А" Приемаме, че "А" съм Аз - множеството крайно от органи ,системи, клетки...
Но "А" съм Аз с безкрайните си мисли, чувства, въжделения...
"А" - множеството крайно е всъщност Аз безкрайно.
Тогава "А" дали е = с "А"?


Радвам се на интелигентното ти включване. Ценна бележка правиш относно въпросното тъждество за "А", когато същото е безкрайно. Особено, когато е безкрайно с достатъчно висока кардиналност. Какво изискване следва да поставим тогава за да има коинсиденция. Очевидно аксиомата: "А" = "А", в този случай се нуждае от предварителна аксиома, предпоставяща дори дефиниция. Вижда се колко комплициран е един такъв казус. Например ако "А" е кула, т.е. "power set", то очевидно се нуждаем най-малкото от небезизвестната "power set axiom".
цитирай
19. missana - Да, отново благодаря, Емелика, за ценните разсъждения.
07.03 13:01
emelika написа:
"... каква е причината, за да можем да мислим за нещо конкретно?" Нещото превръща се в конкретно когато е първозначимо. Конкретен страх при среща с мечка, любимо лакомство при глад /игрите с логика са също плод на умствен глад/,обект на страст при изгарящо желание... ... ....


Според мен нещо е конкретно, независимо от първозначимостта му /тя носи, като че ли, повече емоционален оттенък в рамките на изразеното от теб/, когато е обособимо. А то е обособимо, когато подлежи на еднозначна дефиниция. Това пък, на свой ред, предпоставя наличието на форма /макар и в обобщен смисъл/. Следователно конкретността винаги предполага наличието на форма.
цитирай
20. missana - Аз пък много се радвам на подобни високоинтелигентни коментари
07.03 13:10
emelika написа:
"Предчувствам как някои от вас тук ще възнегодуват заради обстоятелството, че бихме могли да мислим и за самите себе си." Всичките ни контакти, мисли и действия са ротация в и за себе си. Общувам, защото съм така устроено - социално същество. Да мисля е привилегия и дар от всевишния. Но "Cogito, ergo sum." Действието е иманентност. Защо да негодуваме /по внушен навик/ срещу истината? И алтруизмът е мисъл за себе си - съзнат или не. Харесва ми да харесвам, харесва ми да обичам, харесва ми да се себераздавам.
Ех, missana - провокатор на будни умове! Прииска ми се да съм от последните и бих продължила в същия дух, но натрапливо много ще станат коментарите ми.


и особено от по-голям техен брой. Алтруизмът е високоморално деяние. Според мен не следва то да се свързва с някакво вътрешно наше удовлетворение от практикуването му. Защото тогава основният му носител ставаме ние, а не тези, за които е предназначен. Ако първопричината за алтруизма ни е нашето себезадоволяване, то тогава ние работим по формулата "Аз давам /всъщност/ на себе си /т.е. заради себе си" и отива по дяволите "Аз давам на другите". За да давам /а не, за да получавам/ е неоходимо това на което давам да е различно от мен. В него на трябва да съществува и наночастица от мен. Иначе по дефиниция не произтича даване. Тук е тайната на морала. Истинският алтруист винаги следва да изпитва чувство на християнско страдание /а не на радост/, че не е могъл да даде повече, отколкото е дал.
цитирай
21. emelika - Всеки въпрос винаги има най-малко два отговора.
07.03 21:04
Истинско е всяко даване когато нямаш очакване да получиш нещо. Да, харесва ми да обичам, без да очаквам да бъде обичана, да давам, без да очаквам да получа . Да дадеш нещо без обич, е като да подхвърлиш петаче на гурелясало циганче само от съчувствие и да отминеш. Даването е обич. Не може да обичаш друг, ако не обичаш себе си. Ако това което давам няма частица от мен, то тогава какво съм дала? Била съм превозно средство за пренасяне на нещо към някого. А ти казваш да няма и наночастица от мен. Трябва така да дадеш, че на получаващия да му стане светло на душата, т е. - да му изпратиш хиляди калибровъчни бозони от себе си. "Иначе по дефиниция не произтича даване." Не знам и не искам да знам какво е даване по дефиниция. Признавам даването от сърце! За мен това е тайната на морала!
Казваш: "Истинският алтруист винаги следва да изпитва чувство на християнско страдание /а не на радост/" Ако давам и изпитвам страдание, няма ли да предам това страдание на получаващия? Колко грешна ще съм ако давам с усмивка или подаря само усмивка? И ако някой в отговор /рецепиента по дефиниция/също е подарил /на донора, респективно пак по дефиниция/ усмивка, значи ли, че донорът трябва да му я върне, при това през сълзи, за да си остане добър християнин? Даването и приемането е обмен материален, духовен, енергиен, а не еднопосочен вектор. И ако в този обмен баланса е нарушен настъпва дисхармония, а даването се обезсмисля.
цитирай
22. lexparsy - Ами аз „възнегодувам“ ! Не се стърпявам някой като пожелае да не угодувам.
07.03 21:08
missana написа:
"Предчувствам как някои от вас тук ще възнегодуват заради обстоятелството, че бихме могли да мислим и за самите себе си."

emelika написа:
"Всичките ни контакти, мисли и действия са ротация в и за себе си. Общувам, защото съм така устроено - социално същество. Да мисля е привилегия и дар от всевишния. Но "Cogito, ergo sum." Действието е иманентност. Защо да негодуваме /по внушен навик/ срещу истината? И алтруизмът е мисъл за себе си - съзнат или не. Харесва ми да харесвам, харесва ми да обичам, харесва ми да се себераздавам.
Ех, missana - провокатор на будни умове! Прииска ми се да съм от последните и бих продължила в същия дух, но натрапливо много ще станат коментарите ми.

   Първо възнегодувам за това че някои възнегодуват, че има хора, чиито Его е устроено така че да дава, а не да бъде самовъзвеличено, така че всички са длъжни да му дават.
   Възнегодувам че поради факта че хората имат сходна форма си мислим че са еднакво устроени и може да ги дефинираме и анализираме по сходен начин само да угодим на социума, който иска да ни подреди като аптекарски шишета в неговите рамки, за да му бъдем под ръка…
   Мисля че все по-малкото останали хора, които са склонни да раздават себе си трябва да се научат да ценят и да се грижат за егото си! А за останалите – точно обратното! Няма аксиоми и правила, а Човек, различен като различна вселена и му е нужно отношение, а не Диагнози и Аксиоми!
   Не знам за математическите аксиоми, но даже и самата Психология е една от най младите науки и също е създадена да служи като удобен инструмент. Защото истинската е малко по-херметична и бедна ви е фантазията как се използва от някои…
А аз даже не на шега съм забелязал, че доста психолози май сами се нуждаят от диагноза :-)))
цитирай
23. lexparsy - Относно: Всеки въпрос винаги има най-малко два отговора.
07.03 21:34
Пак възнегодувам :-) ,че приемаме човека като подложено на синтез и анализ устройство…
Ако търсим двата отговора на „Въпроса“, нали се сещаш че изначално са Противоположни, ако приемем че са верни… Ами не го ли разкъсваме миличкия докато сме толкова добронамерени да го Отговорим???
А търсенето и намирането на Човека или Истината понякога са по-прости и често са до нас…

Тъй изми битието ми,
тез всички въпроси.
Реки мисли измиха,
в тоз красив кръговрат.

Плахо, тихо, без думи,
посред росни треви,
само търся, къде си,
а до мене си ти.

А за прекаленото раздаване, от което и аз, ама много страдам е казано:
Ако им хвърлиш бисери,
   тъй наивно и защото…
      и се обърнат..
Теб тъй вече са орисали,
   разкъсват, хапват от доброто,
      че да повърнат.
Матей 7:6
цитирай
24. missana - Истинското даване следва да е анонимно.
07.03 22:33
emelika написа:
Истинско е всяко даване когато нямаш очакване да получиш нещо. Да, харесва ми да обичам, без да очаквам да бъде обичана, да давам, без да очаквам да получа . Да дадеш нещо без обич, е като да подхвърлиш петаче на гурелясало циганче само от съчувствие и да отминеш. Даването е обич. Не може да обичаш друг, ако не обичаш себе си. Ако това което давам няма частица от мен, то тогава какво съм дала? Била съм превозно средство за пренасяне на нещо към някого. А ти казваш да няма и наночастица от мен. Трябва така да дадеш, че на получаващия да му стане светло на душата, т е. - да му изпратиш хиляди калибровъчни бозони от себе си. "Иначе по дефиниция не произтича даване." Не знам и не искам да знам какво е даване по дефиниция. Признавам даването от сърце! За мен това е тайната на морала!
Казваш: "Истинският алтруист винаги следва да изпитва чувство на християнско страдание /а не на радост/" Ако давам и изпитвам страдание, няма ли да предам това страдание на получаващия? Колко грешна ще съм ако давам с усмивка или подаря само усмивка? И ако някой в отговор /рецепиента по дефиниция/също е подарил /на донора, респективно пак по дефиниция/ усмивка, значи ли, че донорът трябва да му я върне, при това през сълзи, за да си остане добър християнин? Даването и приемането е обмен материален, духовен, енергиен, а не еднопосочен вектор. И ако в този обмен баланса е нарушен настъпва дисхармония, а даването се обезсмисля.


Иисус ни учи: "Когато едната ръка дава, другата да не узнава." Под въпросната наночастица имах предвид да не проектираме себе си в даването, дори и в минимална степен, за да е видно делото ни. Тогава то съдържа елемент на инвестиция, а това не е никак хубаво. Надявам се да ме разбереш правилно, Емелика.
цитирай
25. missana - Ами така си е, Лекс. Психолози и психиатри, нерядко са https://www.youtube.com/watch?v=UDWQoHmkf2M
07.03 22:40
lexparsy написа:
missana написа:
Ами аз „възнегодувам“ ! Не се стърпявам някой като пожелае да не угодувам. "Предчувствам как някои от вас тук ще възнегодуват заради обстоятелството, че бихме могли да мислим и за самите себе си."

emelika написа:
"Всичките ни контакти, мисли и действия са ротация в и за себе си. Общувам, защото съм така устроено - социално същество. Да мисля е привилегия и дар от всевишния. Но "Cogito, ergo sum." Действието е иманентност. Защо да негодуваме /по внушен навик/ срещу истината? И алтруизмът е мисъл за себе си - съзнат или не. Харесва ми да харесвам, харесва ми да обичам, харесва ми да се себераздавам.
Ех, missana - провокатор на будни умове! Прииска ми се да съм от последните и бих продължила в същия дух, но натрапливо много ще станат коментарите ми.

   Първо възнегодувам за това че някои възнегодуват, че има хора, чиито Его е устроено така че да дава, а не да бъде самовъзвеличено, така че всички са длъжни да му дават.
   Възнегодувам че поради факта че хората имат сходна форма си мислим че са еднакво устроени и може да ги дефинираме и анализираме по сходен начин само да угодим на социума, който иска да ни подреди като аптекарски шишета в неговите рамки, за да му бъдем под ръка…
   Мисля че все по-малкото останали хора, които са склонни да раздават себе си трябва да се научат да ценят и да се грижат за егото си! А за останалите – точно обратното! Няма аксиоми и правила, а Човек, различен като различна вселена и му е нужно отношение, а не Диагнози и Аксиоми!
   Не знам за математическите аксиоми, но даже и самата Психология е една от най младите науки и също е създадена да служи като удобен инструмент. Защото истинската е малко по-херметична и бедна ви е фантазията как се използва от някои…
А аз даже не на шега съм забелязал, че доста психолози май сами се нуждаят от диагноза :-)))


потенциални пациенти на собствените си заведения. И аз познавам немалко такива, та затова подкрепям заключението ти /виж горе/.
цитирай
26. missana - И тук съм съгласен с теб, Лекс. Истината е гола пред нас
07.03 22:44
lexparsy написа:
Относно: Всеки въпрос винаги има най-малко два отговора. Пак възнегодувам :-) ,че приемаме човека като подложено на синтез и анализ устройство…
Ако търсим двата отговора на „Въпроса“, нали се сещаш че изначално са Противоположни, ако приемем че са верни… Ами не го ли разкъсваме миличкия докато сме толкова добронамерени да го Отговорим???
А търсенето и намирането на Човека или Истината понякога са по-прости и често са до нас…

Тъй изми битието ми,
тез всички въпроси.
Реки мисли измиха,
в тоз красив кръговрат.

Плахо, тихо, без думи,
посред росни треви,
само търся, къде си,
а до мене си ти.

А за прекаленото раздаване, от което и аз, ама много страдам е казано:
Ако им хвърлиш бисери,
   тъй наивно и защото…
      и се обърнат..
Теб тъй вече са орисали,
   разкъсват, хапват от доброто,
      че да повърнат.
Матей 7:6


и основната грешка е, че я търсим облечена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 802067
Постинги: 765
Коментари: 5074
Гласове: 1197
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930