Баба Али бе рядко нестандартен мъж. Роден  в Силистренско село, той бе отраснал около полата на баба си Али. Децата му лепнаха тутакси прякора Баба Али, от който той не можа да се откачи цял живот. Ненавиждаше това обръщение и в изтерзаната му глава то звучеше някак си по-героично като Али Баба. Лошите деца от непрокопсаното му детство се превърнаха за него в символ на 40-те разбойника. Само дето я нямаше пещерата със съкровищата. За всеки случай всяка сутрин той се напрягаше пред огледалото, за да произнесе: "Сезам, отвори се". Бе му дяволски трудно да се научи да изговаря правилно тази мантричка, защото веднъж баща му метна по него обувката си, задето ревеше и му пречеше да спи. Обувката удари малкия Баба Али в главата и оттогава той пелтечеше непрестанно. Водиха го по всякакви доктори. Китайци го бодоха с игли. Но нищо не помагаше. Така достигна юношеска възраст и му се прииска да си намери момиче. Ала всички девойки го отбягваха. Често ги чуваше да разговарят помежду си: "С този пелтек и пари да ми дават, няма да изляза." Преживяваше това изключително тежко. Отчаян, че никога няма да си намери момиче, започна да мастурбира. Вземаше едно фенерче с динамо и се завиваше през глава с одеяло. С едната ръка държеше фенерчето и триеше динамото, за да свети, а с другата се отдаваше на бог Онан. Постепенно се пристрасти към това занимание и достигна своеобразен рекорд - 9 пъти на ден. Ръцете му започнаха да треперят, сякаш кинетичният есенциален тремор на Минор го бе обладал. Лицето му стана бледно, а очите се уголемиха и пожълтяха. Момичетата започнаха съвсем да го отбягват. Сякаш на челото му някой бе издълбал надпис:

 

"Пазете се от този. Той не е в ред".
 

Тогава най-неочаквано в ръцете на Баба Али попадна книгата на Уилям Уортън "Последна любов". Реши се да я прочете, защото бе прочел вече "Пилето" на същия автор и беше гледал сполучливата екранизация на този роман. Образът на сляпата възрастна жена Мирабел, която задоволява по фантастичен начин, чрез фелацио, съвсем млад мъж и между тях пламва нечувана любов, възпламени въображението му. В добавка Емил - възрастен приятел на баща му, разправи как карал баби да му правят фелацио, след като махнат изкуствените си ченета.
      

- Венците им са меки, като на бебета. Най-добри са 80 годишните, отсече Емил.

 

Това изказване го заинтригува. Не бе много трудно да попадне на похотливи бабички. И така Баба Али реши важен проблем - спря да мастурбира. Винаги по време на поредния сеанс гасеше лампата, за да не гледа отвратителните старчески лица, които само му разваляха удоволствието.
       Този период бе особено труден за младия Баба Али. Той взе отговорно решение - реши да се премести в София и започна работа като програмист към Първа частна банка, със солидна заплата. За една целувка на млада жена той й предлагаше брак. Първата му жертва бе Елвира - пъпчива девойка, която също пелтечеше, но по-леко. Горката помисли, че Баба Али наистина ще се ожени за нея и прибърза да му даде най-свидното. След нея дойде ред на Дочка - 38 годишна лекарка и стара мома от Карлово.  С нея се засече във влака Бургас-София и още на гара Казанлък й предложи брак. Започнаха да се срещат, но Дочка бе предпазлива, а и родителите й я съветваха да не прибързва. Тя протакаше желания от Баба Али брак, както Фабий Максим - Бавника е протакал битката с Анибал. Междувременно около Баба Али се завъртя една друга мераклийка за брак - грозноватата Никита Ногс - дъщеря на бивш партиен бос. И когато един ден Дочка пристигна в София, ухилена до уши, за да каже своето решително "Да" на Баба Али, я поля леден душ. Той вече бе женен за Никита. Бащата на същата сензационно беше "опровергал" знаменитата формула на Айнщайн Е = m.c^2, заменяйки я със значително по-парадоксалната и екстравагантна: Е = m.c^3 ! Но заради младата булка си заслужаваше да бъдат изтърпяни откривателствата на червения до мозъка на костите и напълно малоумен тъст. Изглеждаше, че животът на Баба Али бе стигнал своеобразен апогей. Младото семейство се сдоби с рожба - Лиана. Баба Али се ентусиазира и развихри служебно. Изработи програма, която спести на Добруджанския клон на банката около 500000 US долара и получи немалка парична награда от ръководството. Бе решил с нея и с останалите си спестявания да закупи собствено жилище. Но Никита му предложи друго решение. Да обзаведат с парите му, като в приказка от "Шехерезада", нейното жилище. Баба Али се предовери на младата си съпруга и лековерно вложи всички свои спестявания в чуждото жилище. Но когато даде и последния цент от себе си, Никита го сюрпризира внезапно с развод и той остана без покрив и семейство. Така започна неговата бърза деградация. Пропи се и заживя в един гараж без прозорци. Пушеше по 3 кутии Марлборо дневно и повтаряше като латерна на всеки, който му се вържеше да му отдели време на улицата, своята визитна задачка:

ОxO = ДО
ДОxДО = ИДО
ИДОxИДО = АЙКИДО.

Тук всяка буква означаваше точно определена цифра, но нека отговорът си остане енигма.

      По една ирония на съдбата пелтеченето му най-накрая секна. Лъхтейки на алкохол и цигари, Баба Али започна да се пробва на всякакви мацки по превозните средства, шепнейки в ушите им:

- Това е една своего рода своеобразна апокалиптична кавалкада, която е в унисон с апогея на тенденциалните и екстравагантни американци...

Бе научил тази безумно дълга "мантра" от един почти неизвестен западен филм и я пробваше като чепаре на мажоретките-лапини. Ако мине. Но не минаваше. Накрая свали съвсем летвата и крещеше на поредната минувачка:

- Господи каква хубава жена минава и не ме забелязва.

А когато тази жена трогната спираше до него й подхвърляше неочаквано:

- Искаш ли да те оправя три пъти подред?

Междувременно Лиана поотрасна. Баба Али бе поканен на 17-я й рожден ден и там се запозна с гаджето на дъщеря си. В пристъп на алкохолно умопомрачение той си помисли, че младежът също има рожден ден, прегърна го свойски и изкрещя в телешки възторг.

- Пожелавам ти да ти стане голям като телефонната слушалка, момчето ми!

Изгониха го позорно и повече не го поканиха на подобно мероприятие. Накрая продаде и гаража, и заживя в колата си с потрошени прозорци, на мястото на които залепи найлони с тиксо. Бе мечтал винаги за собствен авторсервиз, а животът му приключваше в жалка таратайка. Повтаряше на своите познати:

- Някоя студена сутрин ще ме намерят ей така - усмихнат.

Така и го намериха сутринта на Рождество, в една ледена зима, когато термометрите показваха минус 25 градуса. Бе замръзнал усмихнат в колата в нетрезво състояние. Просто един от найлоните не бе издържал поредния порив на вятъра през нощта.

покъртителен разказ.

За съжаление, това се случва като човек не използва сивото си вещество, а и в много малка степен и сърцето си! Има немалко хора като тоя персонаж. Поздравление за разказа, приятелю! Има много истина в него!

Разказът включва реални събития. За съжаление!

Има хора, които сами влизат в гибелни за тях сценарии. За такива Платон е казал: "Виновен е който избира. Бог е невинен!"