Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2017 19:57 - Крахът на финитния Рай
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2484 Коментари: 15 Гласове:
2

Последна промяна: 15.08.2017 20:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

        Големият блян! Така може да бъде наречена човешката мечта да се докосне до онова първоначало, от което възниква всичко. При това, дали се касае за едно единствено начало или за краен брой такива - негови финитни заместители, е очевидно без значение (от чисто философска гледна точка). Това е като преминаване от атом към молекула. Този блян пронизва тъканта на наука, изкуство и религии. Той е рационално съотносим към един неотстраним дефект в човешкия геном - "жаждата за тотална и безогледна редукция и опростяване". И обикновено тази "жажда" се съпровожда от феномен, който следва да бъде наречен "геоцентричен синдром". В обобщен смисъл това е изконната необходимост на човека да "засява" в логическите си конструкции някакъв авторитетен и надежден "център", а всичко извън него да възприема като периферия. Исторически това е достатъчно добре онагледено от знаменития геоцентричен модел /на Клавдий Птоломей/, взел /в буквалния смисъл/ много жертви, не без помощта на Светата инквизиция. Излишно е да припомням трагичната участ на Джордано Бруно /изгорен на клада/, на Галилео Галилей - с прословутата си фраза: "И все пак тя се върти" /поставен под домашен арест до края на дните си/ и най-накрая на Николай Коперник - бащата на Хелиоцентричния модел, когото единствено обстоятелството, че е бил на смъртно легло, го спасява от лапите на инквизицията. Погледнато в обобщен смисъл, човешкото познание се движи по възходяща спирала, заменяйки един геоцентричен модел /на познание/ със следващия - по-съвършен и обемащ го като парадигма, но страдащ от същия хроничен недостатък - идеята за "център и периферия". И тази повтаряща се грешка е нещо като своеобразна гравитация, която изпитваме към авторитета на натрупаното до момента познание, докато не се намери нов гений, който да се провикне - "Царят е гол!" Накратко казано - геоцентричният модел се просмуква през времето и пространството и така дефинира, онова, което по-горе нарекох "геоцентричен синдром" у човека, разглеждан като биологичен вид.
        Древногръцките натурфилософи в лицето на Левкип, Демокрит и Епикур, полагат основата на атомизма - атомите като първоначала, чрез които се обяснява реалността /при римляните тази "щафета" е подета от Тит Лукреций Кар с великата му философска поема "За природата на нещата"/. Според Левкип и ученикът му Демокрит, това се извършва по законите на необходимостта, реализирана от теглото на атомите, но Епикур пръв предполага възможност за проява на "свободна воля" /"случайно отклонение"/ при атомите, с която гениално предвижда субелементарна частица, все още неоткрита от съвременната физика, на която би следвало да присвоим атрактивното име "либертон" - като материален репрезентатор на свободата. Идеята за първоначалата развиват и Талес от Милет / неговият "геоцентризъм" полага "водата" за основно начало на всичко/, Хераклит от Ефес /който полага в основата на света първоелемента "огън", чрез прословутото си възклицание: "огънят се отнася къмто нещата, така както златото къмто стоките"/, Анаксимандър /ученик на Талес/, който въвежда първоначалото "апейрон" /аналог на древнокитайското "дао" от трактата на Лао Дзъ "ДаоДъДзин", с немаловажната разлика, че "дао" е диалектично по своята същност/, от което произлизат четирите елемента, създаващи хармонията на космоса: " вода", "огън", "земя" , "въздух" /аналогично "дао" поражда петте елемента на древнокитайската номенклатура: "вода", "дърво", "огън", "земя", "метал", на която се базира древната китайска концепция "У-син", използвана успешно в медицината чрез теорията за "меридианите"/, Мегарикът Диодор Крон /Диалектик/, за пръв път изтъкнал ролята на Времето като първоначало и Парменид Елейски, "оборващ" Времето чрез съществуване във вечно Настояще. Тук не бива да забравяме и Питагор /с неговата школа/, "захранил" редица древногръцки философи /особено Платон, подозиран дори в плагиатство от книгите на видния питагорейски лектор Филолай/, с учението за пентаграма /и следователно за петте първоелемента/, което вероятно има корените си в далечния изток.
         Идеите на атомизма и древните натурфилософи са изиграли решаваща роля в последвалото развитие на науката и изкуството за огромни периоди от време. Може смело да се каже, че те витаят и досега, в един "ренесансов" вид, в главите и умовете на съвременни философи и представители на точните науки. В "Цивилизацията" Кенет Кларк вижда причината за упадъка на съвременното изкуство в обстоятелството, че досега изкуството се е базирало на знанията ни върху нашата планета, които са натрупани в значително количество, но сега ние сме изправени пред всемогъщия космос, познанията ни за който са практически нищожни. Оттам и този смут, дисбаланс и дисхармония в съвременното изкуство, на които всички сме свидетели. Аз бих добавил към тази негова мисъл още нещо. До края на 19-и век и дори до първата половина на 20-и имаше надежда, че с помощта на една финитна теория светът може да бъде обяснен. Венец в това направление положи геният на математиката и колосален мислител Давид Хилберт. Той бе убеден във възможността за финитното познание. Айнщайн също не правеше изключение. Неговата мечта за Единна теория на полето е само потвърждение на думите ми. Той прахоса дълги години от живота си в Принстън, където съвместно с поляка Леополд Инфелд, отчаяно се мъчеше да завърши подобна теория. А тя включва обединяването на известните, пет на брой, фундаментални взаимодействия в природата: електричество, магнетизъм, слаби взаимодействия, силни взаимодействия и гравитация. Уравненията на това единно поле така и не бяха написани. Все пак, още навремето, Максуел откри и изписа уравненията на т.нар. електромагнитно поле /практически установено експериментално от гениалния самоук английски физик Майкъл Фарадей/. Така бяха обединени електричество и магнетизъм - като две възможни проявления на електромагнитното поле. Към тях пакистанският физик Салам добави слабите взаимодействия, извеждайки по този начин уравненията на поле, наречено поле на електро-слабите взаимодействия. За това свое огромно теоретично постижение Салам получи нобелова премия. Теорията му бе потвърдена впоследствие от експерименталния физик Вебер, който чрез гигантски ускорител "залови" т.нар w-бозон - субелементарна частица, явяваща се репрезентатор на това поле. Тя живее буквално наночастица време, поради което засичането й е дяволски трудно. И дотук с опитите за т.нар. Велико обединение - т.е. Единно поле. Айнщайн и Инфелд се провалиха. Провали се и Хилберт, защото 18 годишният австрийски математик Курт Гьодел поднесе своите две знаменити теореми за непълнота. Парадоксът е, че това се случва точно в деня, в който Хилберт твърди, по време на конгрес, че е на крачка от завършването на Единната математика. Теоремите на Гьодел могат да бъдат считани за венец на философската мисъл. Лаически поднесени те се свеждат до следното. Първата утвърждава, че всяка достатъчно съдържателна логическа теория е необосновима логически само със свои средства. Тоест, за да бъде обоснована, се нуждаем от по-обширна теория, в която тя е вложена и само със средствата на тази по-обширна теория, тя може да бъде обоснована. А втората теорема на Гьодел твърди, че всяка една достатъчно съдържателна логическа теория /която е вътрешно непротиворечива/ е винаги непълна. Тоест в тялото й се съдържат твърдения верността на които е неизводима със средствата на самата теория. По този начин една такава логическа теория е като швейцарско сирене - пълна е с подобни неизводими твърдения - като дупки в тъканта й. Оттук следва, че въпросът за непротиворечивостта на математиката не може да бъде решен със средствата на самата математика. А това е огромен удар. Първият подобен по мащаб удар /подобен на челен сблъсък с астероид/ математиката понася, когато Бертранд Ръсел поднася своя знаменит логически парадокс, гласящ, че множеството на всички множества не е множество. Следващият удар нанася Георг Кантор /създателят на йерархията на безкрайностите/ със знаменитата негова Контитуум хипотеза. Но ако първите два удара математиката преживява сравнително успешно, чрез чисто философско еволюиране, то ударите на Курт Гьодел не са преодоляни и досега. Може да се каже, че математиката бе обезглавена в самата си основа. На финитния рай, предречен от Хилберт, се сложи завинаги кръст. И резултатите на Гьодел, поне за мен означават, че познанието, въобще като цяло, е несводимо до краен брой първоначала, от които то да е изводимо /блянът на древногръцките философи е мъртвороден, така както Ницше възкликна: "Бог е мъртъв!"/.
          Във физиката нещата стоят аналогично. Крахът на съвременната физика е пълен. Тя още от Нютон претендира за пълно описание на света на базата на финитност /грешка, както видяхме, допусната и от математиката/. Мечтата за лов на синята птица, наречена Единно поле е по същество именно това. Нютон в своя колосален труд "Принципи" постига привидно тази мечта. Дава единното обяснение на света. Кавичките /на постига/ изпускам, защото за онова време това е било истински подвиг. Парадигмата на Нютон властва дълго време във физиката. Самият Нютон споделя: "Чувствам се като малко дете намерило няколко раковини на плажа, а великият океан на Истината се простира пред очите ми неизследван." Тук Нютон е бил най-близко до истината. Тук и единствено тук - в едно чисто поетично възклицание. Но физиката, подобно на човешката История, не се учи от своите грешки /както сполучливо е отбелязано от Хегел: "Единствената поука от човешката история е, че човечеството никога не си извлича поуки от историята."/.
Специалната и Обща теория на относителността показаха, че този свят не е Нютонов, а Айнщайнов. Но и това бе за кратко - до появата на Квантовата механика, с представителите на т.нар. Копенхагенска школа - физиците: Нилс Бор /внесъл революция в разбирането за атомния строеж/, Ервин Шрьодингер /бащата на вълновата функция/, Вернер Хайзенберг /"изобретателят" на прословутия "Принцип на неопределеността"/, с последвалите открития на Пол Дирак /теоретичният откривател на антиматерията/ и Макс Делбрюк. Тази кохорта блестящи физици енергично се противопостави на Айнщайновата релативистика и издигна сградата на Квантовата механика - непримирим антагонист на Релативистката теория. Бе противопоставен микроскопският на макроскопския свят и бе изявен огромния разлом между тях. В първия властват Вълновата функция и Перцепторната функция /Наблюдателят влияещ на всяко събитие, сякаш в съгласие с Ефекта на пеперудата на Е. Лоренц/, което води до непреодолимост на Стохастиката, докато във втория "Бог не играе на зарове" /Айнщайн/. Този принципиален разлом не успя да бъде запълнен и от най-светлите умове на съвременната физика. Нещо повече - той се разширява. Същевременно работите на Фридман доведоха до революция в космологията, в резултат на която рухна идиличната картина, представена от Айнщайн, за стационарна вселена. Вселената /потвърдено чрез т.нар. ефект на Доплер/ се оказа разширяваща се от една първична сингулярност /точково състояние на суперсиметрия/, реализираща т.нар. голям взрив. Тази сингулярност бе наречена от някои физици "бяла дупка" /като диаметрално противоположно понятие на черните дупки/. Белите дупки са нещо като първични извори на вулканично избликващо вещество от Нищото /от една от тях се реализира нашата вселена, но от останалите се реализират други, паралелни вселени/. Симетричната компактификация изтича от бялата дупка и навлиза във фаза на охлаждане и асиметрия, което води до раждане на вещество, пространство, време и т.н. Грубо казано, Идеалните ейдоси на Платон се материализират чрез белите дупки. Обратната стрела се реализира от черните дупки. Те засмукват вешество, пространство и време и от състояние на асиметрия ги компактифицират до суперсиметрия, довеждайки ги до Идеален Платонов ейдос. Фактически има насрещно движение на два големи "ескалатора". По единия, чрез тунелите на черните дупки, Реалността се "изкачва" и преминава от материална в Идеална форма. А по втория ескалатор Идеалното изтича от белите дупки и "слиза" до материална Реалност.
          За един момент /през 50-те години на миналия век/, американският физик и нобелов лауреат Мъри Гел-Ман, вдъхна големи надежди със своята теория на триплетите. Фактически той реализира нещо като Менделеева таблица за елементарните частици, надстроени над кварките /субчастици с дробен електричен заряд, считани за дъното на материята/. С помощта на неговата теория стана възможно теоретичното предсказване на нови елементарни частици, съществуването на които, да бъде впоследствие потвърдено експериментално. Изглеждаше, като че ли е напипана най-после "нишката на Ариадна" в Квантовата физика. Но, както обикновено, кацата се оказа без дъно, а "електронът така неизчерпаем, както и атомът" /Ленин/.
        На хоризонта на физиката се появи частицата-бог, известна под наименованието "хигс бозон" /по името на хипотетично предсказалия я физик Питър Хигс/. На тази субчастица възлагат възникването на материята. Тя буквално, подобно на Арахна, изприда материалния свят, неотменимо свързана с т.нар. суперструнната теория, която си представя всяка материална частица като позиция от трептенето на една суперструна в специално пространство с повече измерения от нашето. Сега в ЦЕРН, с помощта на адронния колайдер се мъчат да заловят "жив" хигсбозон, разчитайки, че той ще нашепне тайните си на съвременните физици. И тук изглежда много вероятно надеждите да надминат действителността. Така се получи и с теорията за хиперинфлацията на Алан Гът, която много нашумя, защото за известен период от време даряваше на физиците надеждата за обяснение на случващото се по времето на космогоничния сценарий след големия взрив. Но отново всичко се оказа поредния шум на модата. На сцената на съвременната физика изникнаха могъщите сенки на "тъмната материя" и "тъмната енергия". Това стана още през 60-те години на миналия век , но физиците се държаха като щрауси, които крият глави под крилата си. Защото 94 процента от веществото във вселената се оказа "тъмно", а това - светлото,  което бе изучавала физиката дотогава - едва 6 процента! За тъмната материя и тъмната енергия физиците съдеха само косвено /чрез гравитацията/. Оформи се големият крах на финитния модел. Въпросите на Познанието растат експоненциално, а отговорите непрекъснато намаляват! Днес ние достигаме до идеята, че зад всичко стои Нищото. Нищото, което най-вероятно ще се окаже Всичко. Но да познаваме Нищото не ни е по силите. Ние сме рожба на онези 6 процента светло вещество и то именно е кодирано в нашия геном. А "човек вижда само онова, което знае" /Гьоте/. Затова отново се озоваваме в ролята на малки деца на онзи Нютонов плаж - на брега на величествения Океан на истината, простиращ се пред нас неизследван, с шепа дребни раковини в джобовете си. Молим се да не дойде вълната, която да срути пясъчния ни замък, построен по време на играта, наречена Познание, защото тогава трябва да строим нов замък и то отначало. Навлизаме в бездънната бъчва на Нищото като един Диоген, но без фенер и нямаме никаква надежда да получим систематизираното, мечтано от нас, още от древността, Познание.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Поздравления!
15.08.2017 20:20
Страхотно интересен материал!
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси!
15.08.2017 20:51
В това, ако мога така да го нарека, поетично есе, съм дал цялостното си виждане по въпроса за нърсенето на всеобщия еквивалент в науката. Но май забравих да сменя категорията и от пуста разсеяност е останало в раздел поезия. Моля за извинение и теб и всички други читатели.
цитирай
3. rosiela - Това да ти е кахъра. Стойностно е.
15.08.2017 21:09
missana написа:
В това, ако мога така да го нарека, поетично есе, съм дал цялостното си виждане по въпроса за нърсенето на всеобщия еквивалент в науката. Но май забравих да сменя категорията и от пуста разсеяност е останало в раздел поезия. Моля за извинение и теб и всички други читатели.

цитирай
4. missana - Е, все пак накаря се сетих,
15.08.2017 21:38
чрез редактирай, да сменя категорията.

Блаогдаря ти повторно, Роси!
цитирай
5. karamelita - Интересен материал, разкриваш ...
15.08.2017 23:59
Интересен материал,разкриваш мъките да бъде обяснено нещо толкова огромно като космоса.има напредък,много неща се правят и обясняват,но въпросът ми е защо други цивилизации имам предвид извънземни са много по развити в познанията си от нас,може би са живели повече.Като погледнем в историята знанията на египтяните и инките са скок в развитието именно заради намеса на чужда цивилизация.В момента има бази в Америка,където се изучава опита от извънземни,знае се за друг вид енергия,която изполват,за телепортацията и много неща,за които си нямаме представа,но се пази в тайна и не се внедрява,защо,заради това,че ще капитулира съвременния бизнес,добива на петрол,та и войните,за които се правят оръжия.За това ще се тъпче на едно място и бавно ще се напредва към това,което е вече известно на извънзрмните и те дори са го дали като информация.Наливане от пусто в празно да се вземат едни пари от една върхушка на гърба на повечето хора.ЦЕНТЪРЪТ,КОЙТО СЕ ПОСОЧВА ТУК,ВЪРХЪТ НА ПИРАМИДАТА,ОКОЛО КОЯТО НАУКАТА ГРАВИТИРА И ЗАЦИКЛЯ СЪВСЕМ СЪЗНАТЕЛНО...
цитирай
6. karamelita - Същото е станало по времето на Хр...
16.08.2017 00:22
Същото е станало по времето на Христос той посочил,че политическият модел на управление е във вреда и демонстрирал изеънземни умения на по,-,високо ниво,като размножаване на хлябовете за секунди,лечение с управляване на лошите енергии,изгонил ги от хората и ги вложил в прасета,които побеснели и много чудеса.Но бил сам,уплашил управляващата върхушка и бил убит.Не бил възприет опита на друга цивилизация и е тръгнато с мравешки стъпки бавно напред.
цитирай
7. missana - karamelita, мерси за тези включвания!
16.08.2017 09:01
Лансираш интересни разсъждения и поставяш важни въпроси. Можем да предполагаме наличието на други цивилиазции /имам предвид извънземни/. Имаме дори формулата на Дрейк за броя на тези цивилизации в нашата галактика. Но тук - на Земята, въпросите свързани с извънземен разум за строго засекретени с гриф Above Top Secret. Американците имат своята Area 51, а руснаците своя Капустин Яр - свръхсекретни бази, в които се съхранява /най-вероятно/ извънземна техника /летателни чинии/ и тела на хуманоиди, както и се правят експерименти за усвояване на извънземна технология. Има тонове литература /на която следва да гледаме силно критично/, в която се утвърждават контактите на земляни с извънземни още от дълбока древност. Тези цивилизации са явно по-напред в своето развитие. Но аз не мисля, че това се дължи само на факта, че са имали повече време от земляните, за да развият своите умения. Основната причина хомо сапиенс да напредва бавно в тази материя, според мен е, че в матрицата на човешкото мислене е заложена неотстранима грешка. Това се доказва от цялата еволюция и научно търсене. Логиката ни е минирана и ние сме като слепци, служещи си с Брайлово писмо в мисленето, вместо директно да "виждаме" истинската реалност. Оттам и произтича безсилието на човешкото мислене. Този въпрос съм го разчепкал най-подробно и ще пусна серия от есета по темата тук - в блога. Но всяко нещо с времето си.
цитирай
8. karamelita - Лансираш интересни разсъждения и ...
16.08.2017 09:16
[quote=missana]Лансираш интересни разсъждения и поставяш важни въпроси. Можем да предполагаме наличието на други цивилиазции /имам предвид извънземни/. Имаме дори формулата на Дрейк за броя на тези цивилизации в нашата галактика. Но тук - на Земята, въпросите свързани с извънземен разум за строго засекретени с гриф Above Top Secret. Американците имат своята Area 51, а руснаците своя Капустин Яр - свръхсекретни бази, в които се съхранява /най-вероятно/ извънземна техника /летателни чинии/ и тела на хуманоиди, както и се правят експерименти за усвояване на извънземна технология. Има тонове литература /на която следва да гледаме силно критично/, в която се утвърждават контактите на земляни с извънземни още от дълбока древност. Тези цивилизации са явно по-напред в своето развитие. Но аз не мисля, че това се дължи само на факта, че са имали повече време от земляните, за да развият своите умения. Основната причина хомо сапиенс да напредва бавно в тази материя, според мен е, че в матрицата на човешкото мислене е заложена неотстранима грешка. Това се доказва от цялата еволюция и научно търсене. Логиката ни е минирана и ние сме като слепци, служещи си с Брайлово писмо в мисленето, вместо директно да "виждаме" истинската реалност. Оттам и произтича безсилието на човешкото мислене. Този въпрос съм го разчепкал най-подробно и ще пусна серия от есета по темата тук - в блога. Но всяко нещо с времето
Аз не съм вътре в тези науки,въпреки,че ме интересуват и съм любопитна за много неща,но се замислям например открита ли е грешката сега?Дочула съм,че цялата математика била поставена на грешна основа,тази,която имаме сега. Интересно все пак,че тя в много отношения практически ни служи и обяснява доста явления,все пак ракетите ни стигнаха до целите си,но може би става дума за нещо по- крупно.Може и мозъкът ни да не е надарен с всички дадености на извънземните и да не можем да видим нещата ясно.Те ползват много повече възможности за проникване в същността и са по- напред.
цитирай
9. karamelita - Интересува ме също какъв полити...
16.08.2017 09:26
Интересува ме също какъв политически модел за управление на Света е проповядвал Христос,той все пак не отрича една централна фигура,защото казва,че той е Царя на всичко.Доколкото си спомням той е искал царство, в което хората да не работят и да получават благата наготово някак си от Космоса - да кажем рибите на свети Николай,не им трябва да развиват науки,нито да се борят за кариери,нито да имат пари,само да работят за духовното си пречистване,нещо,което е необяснимо за нашия мозък, но не и невъзможно според мен,свят без злоба,завист, амбиции за величие...твърде скучен според мен,но наистина по- малко мъчителен...Получаваш с фунията знанията наготово, яденето наготово,за любовта - не ми е ясно,но Христос не е имал против - казал е Обичайте се,няма ли хората да се разглезят и да станат лоши...такава е човешката природа или може да не е така?Дънов се е мъчил да направи един такъв модел,но тези хора са отчуждени от действителността и водят понякога двойнствен живот,защото няма как иначе да оцелеят в света ни, в който благата се заработват...могат да се борят за здравето си с гимнастика и като пеят,полезно е,но трябва да отидат да работят и мръсна работа,защото няма как иначе да си вземат паричките за храна...
цитирай
10. missana - Ами казано най-простичко,
16.08.2017 09:30
на всички земни мозъци е поставена пломба. В много редки случаи тя е пропусната. Например в математиката: Ойлер, Галоа, Гаус, Риман. Личностите, които традиционно наричаме гении, са просто хора с микрон фантазия повече от средностатистическия представител на хомо сапиенс. Той може и следва да бъде дефиниран като същество с ограничена фантазия /или другояче казано - същество без въображение/. По другия ти въпрос, karamelta, предполагам си наясно, че Нютоновата физика /механика/, гледана от абсолютна гледна точка е погрешна. Тя буквално не е валидна. Но за малките области от пространството, в които си служим с нея, тя е нелошо приближение. Това обяснява, защо и да грешим абсолютно, с грешните методи добиваме /засега/ нелоши практически резултати и вървим напред. Но само до Границата, отвъд която тези същите методи стават абсолютно негодни.
цитирай
11. vedrina - !!!
16.08.2017 12:21
Много сте информиран..., А "човек вижда само онова, което знае" /Гьоте/...!!! "Човекът е мяра на всички неща, на съществуващите, че съществуват, на несъществуващите, че не съществуват." Протагор
"Талес се причислява към групата на легендарните Седем Мъдреци, за които за пръв път се споменава в диалога Протагор от Платон..., преданията най-често поставят Талес на първо място. Талес доживял до дълбока старост и починал вероятно от голямата горещина на стадион..."
цитирай
12. karamelita - Мен ме вълнува и друг факт ако това е ...
16.08.2017 12:31
Мен ме вълнува и друг факт ако това е истина.Как Христос правел да се явят хлябовете, рибите само с мисълта си,какво е имал в главата си, не е било колайдер.Искал е и е получавал и то бързо от някого или някъде. и то материални неща от въздуха.Напоследък нашумя един филм " Тайната" - където известни психолози обясняват как чрез визуализация в главата на човека и формулиране на ясно искане може да получи от Матрицта,коята другаде прочетох,че е голям компютър, подобен на октопод и е разположен далеч в Космоса ,реализация на желание за материални облаги,но това става след много време,може би нашата мисъл пътува по- бавно от тази ни Христос?!Или не я формулираме правилно на компютърния му език,за да бъде разбрана автоматично веднага!Може би не в машините, а в главата на човека има нещото, което може да се използва,дори за добиване на информация.И пак опираме до разликата - богоподобни сме, но не сме богове или сме по- низши в уменията си или много неща не знаем.Затапен ли ни е мозъка или не знаем как да питаме този,който може да ни отговори и да ни даде...не познаваме компютърния му език или парола...
цитирай
13. missana - karamelita,
16.08.2017 23:17
Шашкаш с тези разсъждения. Между другото и в наши дни ходят по вода:

https://www.youtube/watch?v=3WyoenjZAZw

Чувал съм дори, че и бат Бойко ходи по водите на езерото Ариана.
цитирай
14. karamelita - Toi kazva, 4e e ot drug material. . mi ...
17.08.2017 00:41
Toi kazva, 4e e ot drug material.. mi prilri4a na levitacia,niakoi hora go mogat, to im e kato dadenost bratov4ed,koito moge da levitira,vdiga se ot zemiata do dve pedi e v Sofia i e konstatirano,4e ima silno biopole i e ekstrasens,lepi lagicite po sebe si i ne padat, dachteria mu sachto go moge da preodoliavat gravitaciata...
цитирай
15. missana - karamelita,
17.08.2017 14:25
Един от начините, по който може да се осъществи ходенето по вода е следният. Ако внимателно се постави игла в лежащо положение върху вода в тенджера, тя не потъва. Като се вгледаме ще видим, че повърхността на водата е тънка ципа, която леко се огъва, но не се скъсва от тежестта на иглата. Тази ципа във физиката се нарича повърхностно съпротивление на водата. Ако човешкото тяло олекне достатъчно, ципата ще го издържи и при ходене. А е известно, че йогите могат да се олекотяват в произволни граници. Това са т.нар. сидхи - висши йогически умения. Те се постигат чрез контакт със съответната дева. Мантрата за контакт с девата на огъня и за контрол над него е Рам. Тази за контакт с девата на дъжда /водата/ и за контрол над него е хрим. Оставям на теб да проучиш как се казва мантрата за контакт с девата, контролираща теглото и за контрол над него, в частност - за левитация.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5037666
Постинги: 2885
Коментари: 18677
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031