Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2017 02:52 - За Свободата и Свободната воля
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1123 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 05.03.2017 10:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

       Темата за свободата и свободната воля е вълнувала човека, още откакто е придобил способността си да мисли. Изписани са тонове съчинения върху нея, но това което ги обединява е безсилието да бъде даден точен отговор на двата фундаментални и елементарно зададени въпроса:

Що е свобода и Що е свободна воля?
     
       Спомням си как на политическия изпит по ДИАМАТ, който положих като докторант по математика, по силата на едно неотменимо задължение наложено от тоталитарната държава, изтеглих въпроса за Случайност и Необходимост. Екзаменаторите представляваха нещо като съдийска тройка от времената на Торквемада. Видът им бе ужасяващ. Те фъфлеха с излъчваща се неприязън. Един от тях внезапно ме попита:

"Що е закон?".

Очевидно очакваше да му кажа паролата, която си бе наумил. Но аз отговорих обтекаемо, че под закон се разбира непрестанно повтаряща се зависимост... и все в този дух. Това никак не го удовлетвори. Той три пъти повтори въпроса си, като всеки следващ път долавях все по-заплашителна интонация в питането му. Прегрях от напрежение и притеснение. Накрая се предадох и го помолих да ми каже какво, според него, следва да разбираме под Закон. Отговорът бе шокиращ:

"Закон е съществено общо!!!"

Никога не бих се досетил за подобна формулировка, но изпитах истинско чувство на облекение, че повече няма да бъда измъчван. Ала точно тогава получих втори ъперкът:

"Що е случайност?"

Въпросът изстреля към мен друг член на строгата комисия. Изтръпнах целият. Те чакаха отново да им кажа паролата, а аз просто не я знаех. Разбрах, че ще бъда скъсан, а това означаваше край на докторантурата ми по математика. Край и на бъдещето, на което разчитах. Плувнах в пот и мислено се помолих на Бог да ми изпрати спасение. И тогава я чух, като тих нашепващ глас от небето. Чух паролата, сякаш телепатично:

"Случайността е проявление и допълнение на Необходимостта!!!"

Изстрелях тези думи като биоробот,  без дори да имам обяснение, защо го направих. Отсреща, като в сън, до замъгленото ми от напрежение съзнание, достигна едно:

"Ето това искахме да чуем от вас!"

Така спасих положението и оцелях по чудо.
          Та, ако искате в това есе да ви дам подобни пароли за термините Свобода и Свободна воля, уважаеми читатели, то признавам ви честно, не съм в състояние да го направя. Обърнете се към въпросната тричленка и убеден съм, че ще ги получите, стига членовете й да са още живи.

          Все пак следва да започна отнякъде. Кога се чувстваме свободни? Отговорът е почти очевиден - когато не изпитваме ограничения от заобикалящата ни Реалност. Но Реалността е изградена от ограничения, а ние сме потопени в тях. Те са като една невидима и много фина паяжина, сякаш изтъкана от самата Арахна, а ние сме малката мушичка, хваната от страшния паяк на Провидението. Как ще се освободим тогава? По-лошото е, че нерядко ние виждаме освен въпросната паяжина и едни груби и дебели въжета, с които сме вързани, сякаш ни е надената усмирителната риза на затворника от Сан Куентин, Даръл Стандинг, в знаменития роман на Джек Лондон "Скитникът между звездите". Той се освобождава от Реалността като отделя душата от тялото си и започва да странства в междузвездното пространство, а още по-точно казано в едно пространство, което вероятно му се струва междузвездно. Всеки един от нас е в състояние да прочете този знаменит роман и да прецени желае ли да прибегне до подобно освобождение.  Даръл Стандинг използва един алгоритъм на Ед Морел, за да се снабди с този род свобода.
          Вниквайки чисто интелектуално в ситуацията, ще забележим, че този модел на освобождение е вид елиминация на Реалността. Другояче казано - преход към друга Реалност. И при смъртта се случва същото - просто сменяме Реалността, като на първо време напускаме познатата ни до този момент Реалност. Замисляйки се по-дълбоко, обаче, ще трябва да признаем, че ние не разполагаме с убедително доказателство, че попадайки в другата Реалност ще бъдем свободни в нея. Всичко, което можем да твърдим е, че Свободата възниква на границата между две различни Реалности.  Тя е нещо като особено чувство на безтегловност, изпитвано върху тази безкрайно тънка граница. Там ние сме просто сърфисти върху пенливия гребен на вълната между двата свята и чувството се очаква да е страхотно.
И така, изводът се налага от само себе си. Да се освободим от Реалността можем като я игнорираме духовно, т.е. на основата на вътрешна еволюция на духа, нещо към което ни приканват много духовни учения и в частност будизма със своята знаменита формула за освобождение, наречена НИРВАНА. Но има и друг - съвсем директен начин за освобождение. Той се състои в това просто да разрушим тази Реалност. Както би казал Йосиф Висарионович Сталин - няма Реалност, няма проблем. Този път ще доведе и до колективна свобода, стига да е реализуем. Но да се върнем към древногръцките философи. Там е коренът на истината, защото това са били колосални умове, лишени от развращаващата ни съвременна информация, която пречи на здравия мисловен инстинкт. Левкип и Демокрит (а впоследствие и великият римски философ Тит Лукреций Кар /в съчинението си "За природата на нещата"/) ни учат, че атомите се движат по железна необходимост, породена от силата на теглото, която в светлината на съвременната наука следва да наречем гравитация. За тези философи атомите нямат свободна воля. Те са буквално роби на Реалността, която им надява гравитационна усмирителна риза. Не така, обаче мисли, Епикур - друг забележителен древногръцки философ. Най-неочаквано той контрира тезата на Левкип и Демокрит с предположението, че атомите понякога могат да извършват случайни и видимо непричинени от нищо отклонения. Ние бихме казали, че това е нещо като проявление на свободната воля на разбунтувалия се срещу Реалността атом, който отказва понякога да й се подчини. С това гениално свое предположение Епикур всъщност достига до идеята за материалната основа на свободата. Той я търси на атомно ниво. Нещо като атомен ген на свободата. Като автор на този текст, имам моралното право да отида още по-далеч от Епикур и да предположа, че съществува елементарна частица на Свободата, която ще нарека Либертон. Както хигсбозонът на Питър Хигс /известен още като частицата Бог/ се издирва с помощта на могъщи ускорители, например чрез големия адронен колайдер в ЦЕРН, или в разни свръхсекретни лаборатории на военните, така и Либертонът може да бъде уловен само с помощта на специални ускорители. Той е уникален бозон. Проблемът с Либертона е в това, че той разрушава причинно-следствените връзки на Реалността и с тази си функция е създаден от Креатора, наречен Бог. Да бъде уловен Либертон е трудна задача, защото е необходимо да бъде създадено мощно поле от Детерминони - бозони реализиращи причинно-следствените връзки на Реалността. Те са нещо като полицаи на Реалността и се грижат за нейното опазване. За тях Либертоните са опасни престъпници. Либертоните като молци прегризват тъканта на Реалността и ако не бяха налице Детерминоните тази Реалност бързо би се разпаднала. Двата вида бозони са антиподи. Какво би се случило ако бъде създаден концентриран сноп от Либертони, по модела на лазерите. Тогава цели галактики ще бъдат освободени от причинно-следствените си връзки, звездите ще бъдат гасени като малки свещички в църква, а планетите ще дерайлират от орбитите си. Ще настъпи истински погром над Реалността. Апокалипсис, пред който този на Йоан от Библията бледнее.Владетелят на Либертонния сноп ще стане абсолютен властелин на вселената, както Щирнер от "Владетелят на света" /знаменит роман на фантаста Александър Беляев/. Бих нарекъл един евентуален контрол над Либертонните полета - път за постигане на Тоталната Свобода!!! Оставям на вас, уважаеми читатели, да прецените, дали думите ми са фантастика и фикция, или зад тях се крие нещо доста сериозно. За да приключа с тази част от темата на есето, съм длъжен да добавя и гледището на Бенедикт Спиноза. Той възприема Свободата като Опозната и Осъзната необходимост. Това също е една от паролите, за които стана дума в началото на есето. Всъщност Владимир Илич Ленин е бил известен с пиетета си към това "хрумване" на Спиноза. В тоталитарния период се стигаше дотам, че тази визия за Свободата се приписваше безугледно на Ленин. На мен лично подобно гледище върху свободата ми изглежда недостатъчно. То лишава Свободата от изконното й свойство - Неподчинимост!!! Но философите, уви, нерядко прибягват до словесни спекулации.
        И така ние стигнахме най-сетне до въпроса за Свободната воля. Един от най-великите мислители на човешкия род - Пиер Симон Лаплас, възкликва:

"Ако познава настоящето един всеобхватен ум може да узнае всяко минало и всяко бъдеще."

Тази теза на Лаплас е известна под наименованието Детерминизъм на Лаплас. Такъв детерминизъм безусловно се родее и с фатализма. Може да се каже, че е въпрос на душевна нагласа, дали даден учен изповядва Детерминизма или не. Например Алберт Айнщайн го е изповядвал. Той доказва принадлежността си към Детерминизма със знаменита си реплика към създателите на квантовата механика от т.нар. Копенхагенска школа /Нилс Бор, Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг и др./:

"Бог не играе на зарове."

За привържениците на Детерминизма е истински шок открития от Едуард Лоренц "ефект на пеперудата", съгласно който едно нищожно малко насекомо, като пеперудата, може да предизвика с маха на крилата си страховит ураган в другия край на планетата.

На пръв поглед тезата на Детерминизма елиминира напълно гледището за Свободна воля. Но нещата не стоят така просто. Често пъти Свободната воля грубо се бърка с възможността да извършваме избори. По един или друг начин ние се намираме на кръстопът във всеки миг от живота си, макар и да не осъзнаваме това, освен във фатални моменти. На кой овен ще седнем - на белия, който да ни изведе на Горния свят, или на черния, който ще ни отнесе към Долния /както е в знаменитата приказка за тримата братя и златната ябълка/? Това непрекъснато се случва с нас и около нас. Решението е само в нашите ръце, но често то зависи от степента на нашето невежество /авидя/. По този повод Платон мъдро казва в "Държавата" /глава 12 - "Митът за Ер"/:

"Виновен е който избира, а Бог е невинен!"

Фактически ние винаги избираме между безбройно много възможности, както в Парадокса за гарваните (Raven paradox), но за щастие не осъзнаваме това. Възможностите ни преди да осъществим даден избор са една неизброима безкрайност. С акта на избора всички тези възможности мигновено умират и остава една единствена от тях, която прелива в тялото на Реалността - избраната от нас. Това напомня на единствения сперматозоид, който опложда яйцеклетката. Но когато разполагаме с неизброима безкрайност избори на сцената встъпва знаменитата Аксиома за избора. Ще отида твърде далеч, ако замеся сериозно и нея, защото ще възникнат тутакси парадокси, от които ще ви се завие свят. Ще загатна само за дълбоката същност на нещата, като ви дам пример с безкраен хипермаркет, в който сте попаднали с надеждата да закупите нещо конкретно, но няма кой да ви информира къде се намира това нещо. Вероятно никога няма да успеете да осъществите покупката, въпреки, че Аксиомата за избора твърди, че нещото, което търсите съществува в този хипермаркет!
        Ако Свободната воля се състоеше само във възможността да избираме, то тогава ние имаме дори възможността да направим избора да не сме свободни, а това влече неприятен парадокс.
       Както споменах, Свободната воля има много по-дълбока същност от това да ни е дадено правото на свободен избор. Свободна воля означава само едно - че ние сме демиурзи, с нищо неотстъпващи на Креатора Бог.  Да признаем наличието на Свободна воля, автоматически означава да се самопризнаем за потенциално равни на Бог.
Подобна мисъл се съгласува с написаното в Библията, че Бог е създал човека по свой образ и подобие.Това означава, че ние сме в състояние да сътворяваме онова, което той твори, включително и все още Несътвореното от него. От друга страна, отхвърляйки тезата за наличие на Свободна воля у човека, ние в някаква степен отричаме Сввободна воля и у Креатора. Той се оказва подчинен в немалка степен на законите на собственото си Творение. И тук отново се натъкваме на парадокс - стесняване Свободата на Креатора.

 

       Слизайки на квантово ниво много от нашите представи и разбирания срещат микроскопското опровержение на макроскопските релации, тъй като макроскопското е реализация на определени истории на времето от всевъзможните такива. А на квантово ниво се реализират абсолютно всички възможности, преобладаващата част от които в макроскопския свят са, уви, само потенциално възможни. В този смисъл квантовата Реалност се оказва истинското Царство на Свободата! И на Свободната воля! И тук решаваща става ролята на Воайора /Наблюдателя/. Той чрез наблюдението си променя Реалността, променяйки формите като истински Магьосник. А именно формата е която ограничава Свободата. Защо нещата имат форма е фундаментален и все още нерешен въпрос на философията. Лао Дзъ говори за формата на безформеното, приписвайки я на загадъчното Тао (или все едно Дао), което е корена на съществуващото и следователно е Неопределимо! То е границата между Небитието и Битието. За него мислителят говори, когато казва, че:

"Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!"

и че:

"Всичко се поражда от Битието, а Битието се поражда от Небитието!"




Гласувай:
3
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
28.02.2017 09:24
"Който не обича самотата, не обича и свободата" - Шопенхауер
"Ако Свободната воля се състоеше във възможността да избираме, то тогава ние имаме дори възможността да направим избора да не сме свободни, а това влече неприятен парадокс."
цитирай
2. missana - Благодаря Ви, Марина!
28.02.2017 10:24
Обогатихте ме с тази великолепно поднесена мисъл на Шопенхауер. Аз лично го свързвам и с още една забележителна мисъл:

"Масите са като нулите. Те не могат да станат число, ако пред тях не застане критически мислещата единица!"

Ведър и жизнерадостен ден Ви желая!
цитирай
3. vedrina - !!!
28.02.2017 12:58
Има ли нещо общо..., масите и нулите - със свободата...!!!
цитирай
4. rosiela - Мисан,
28.02.2017 15:34
винаги ми е драго да те чета.
цитирай
5. missana - Благодаря ти, Роси!
28.02.2017 21:52
Трогнат съм.

Повторно мерси и на Вас, Марина!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1438271
Постинги: 1125
Коментари: 7693
Гласове: 1636
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031