Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2017 23:00 - Още нещо по темата за клишетата
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11807 Коментари: 11 Гласове:
-11

Последна промяна: 28.02.2017 23:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Безусловно темата за клишетата в творческия процес никак не следва да бъде пренебрегвана. Преди време попаднах на едно много интересно есе, озаглавено: "Клишето и клишетата, които не са клишета", с автор Валери Димитров. Уважавам този автор и като творец и като човек, защото у него има траен стремеж към обективност и съзидателно творческо развитие, а това означава и към минимизиране на клишетата, като структуралистични творчески опорни точки.
Нормално е при това положение той да вземе пълноценно отношение по темата. На свой ред аз споделих с него някои свои впечатления за есето му и той ми предложи да се включа на същата вълна. Досега нямах възможност да сторя това, но днес вече съм в състояние да споделя някои свои мисли. Ще огранича изложението си, обаче, само до поезията. То лесно може да бъде перифразирано и за другите изкуства.
        Ще започна с това, че клишетата не винаги са били клишета. Нерядко те са започвали своята кариера от оригинални метафори и словосъчетания. Но с течение на времето са били харесвани масово от "враните", обичащи, както е известно, лъскавите и примамливи неща и е започнала серийната им (зло)употреба от редица автори, което е довело до новото им статукво на клишета. В качеството на прост пример ще дам словосъчетанието "босоногите деца", употребено от Христо Смирненски в негово едноименно произведение. По незнайна за мен причина това словосъчетание е станало притегателен център за редица автор(к)и. Те ползват похвата на аранжиране. Така се нароиха словосъчетания като "босоного детство", "босоноги ливади", "босоног вятър", "босонога любима" и т.н. Очевидно именно босоногото е привличащата компонента в оригиналната находка на Смирненски. Конвейрът и до ден днешен бълва различни метаморфози на босоногост.  Мен лично те силно ме дразнят, защото ясно дефинират едно "босоного клише". Коментирайки подобни автори, винаги съм изтъквал това тяхно прегрешение като сериозен минус към творбите им. Друго подобно клише се съзира в употребата на "ничий", "ничие", "ничия", "никога".  Вероятно оригиналът на това клише се корени в творчеството на Николай Лилиев:

"Жената която от паметни дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
живее в незнайни, далечни страни
и Ничия Никога тя се нарича.",

но когато той е прибегнал до употребата на въпросното словосъчетание, то все още е било само една ярка творческа находка. Днес, обаче, това не е така. Навъдиха се "ничии любими", "ничии момичета", "ничия любов" и т.н. - всякакъв вид ничийност. И като резултат се стигна до точката на пълната клишираност в употребата на всичко ничие в комбинация с други думи. Много често напоследък взе да се среща комбинацията клошар + каквото ви хрумне. Примерни комбинации: клошарят-скитник, клошарят-време, клошарят-пространство. Срещал съм ги на много места. Това са типични неоклишета. Друг вид неоклишета се образуват с помощта на "тебие": "безтебие", "следтебие" и пр. Очаквам да срещна и "предтебие", "задтебие" и всякакъв род словотворчества от подобен характер.  Неотдавна бях обвинен, че съм използвал в свой текст комбинацията "лениви пясъци". Човекът, който влезе в ролята на прокурор, ми цитира конкретен линк. Убедих се с очите си, че това словосъчетание наистина има предшественик. В резултат незабавно го замених с друго - еквивалентно по смисъл. Преди време в свое стихотворение бях използвал думите "душа" и "дете".  Незабавно бях обвинен в подражателство на Яворов. Действително редица думи, свързани с творчеството на класици, макар и повседневни, са донякъде клиширани. Дотам, че на същото основание бихме могли да обвиним Яворов в подражателство на Едгар По, заради произведението "Анабел Ли" на последния, в което По, очевидно преди Яворов, използва същите думи. Разбира се лично аз бих предпочел да бъда обвинен в подражателство на Едгар По, а не на Яворов. Нашите класици на поезията също в нерядък брой случаи са жертва на клишета. Творчеството на Димчо Дебелянов, например, изобилства с подобни прецеденти. Той е владеел отлично френски и е превеждал свободно от този език. Достатъчно е да припомня неговият превод от френски на еротичния роман "Афродита". Очевидно е бил добре запознат в оригинал с поезията на Пол Верлен, Шарл Бодлер и други видни представители на поетите-символисти, именувани "прокълнати поети". Затова, четейки Дебелянов, се натъквам на очевидното влияние, което той изпитва от въпросните автори и най-вече от Верлен. На практика Димчо си служи с техния реквизит. Разбира се справедливостта изисква да признаем, че в няколко свои шедьовъра той е напълно оригинален автор, съумял да избегне клишетата на предшествениците. Същата констатация е валидна за Яворов, Теодор Траянов и още много други наши поети от по-далечното минало, в творчеството на които "сенките" /на Пол Верлен/ заемат немалък дял.
        Всеки поет, рано или късно, достига фазата на творчески разцвет, а както е казал Лао Дзъ в трактата си "Таотъчин" /у нас известен като Даодъдзин/: "Ако искаш да погубиш нещо, докарай го до процъфтяване." Поетът, достигнал тази фаза, представлява същинска машина от поетични рефлекси. Словото при него се лее гладко, но вече по инерция. Той не се ръководи толкова от силно начално чувство, а ползва т.нар. структуралистични похвати. С тяхна помощ съумява да постигне външно перфектна форма, но се усеща, че нещо не достига на подобен род текстове, за да те хванат за гушата. Те са сякаш мъртвородени. Така, с помощта на структурното, в поезията навлизат друг вид клишета. Бих ги наресъл: "клишета от втори род". Те са доста по-трудни за изобличаване, но ширупотребата им води до усещането, че стихотворението прилича повече на манекен, отколкото на нещо живо и дишащо. Често пъти даден автор остава в неведение по отношение на факта, че е ползвал клишета. Той дотолкова е свикнал с тях, че е престанал да ги забелязва. Но други ги забелязват със сигурност. Изводът се налага от само себе си: Имаме ли възможност да избегнем клишета в творчеството си, да ги избягваме на всяка цена. В математиката има едни помощни твърдения, които обикновено биват наричани леми. Клишетата са точно като подобни леми. Но разликата между поезия и математика е наистина колосална.
        Остана да се спра на едно последно клише - поетичната форма. Редица автори и читатели подразбират под поезия единствено класическия стих и нещо повече - те предпочитат т.нар. римушки. Ако се замислим, именно класическият стих изобилства най-много на клишета - както по форма, така и по съдържание. Но розовите бозички често са по вкуса на разни мамчета, обичащи да четат "захарни сополи", а след това да ахкат и охкат, като в латиноамерикански сериал. На тези мамчета ще кажа: Четете си, мили мои, розовите бозички, а също и си ги пишете, защото в истинската поезия няма място за сълзливите ви разбирания. Слава богу, че никога няма да осъзнаете какво представлява тя, за да не я изцапате с тонове червило и евтин парфюм.



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Разбира се, Мисана,
01.03.2017 06:42
липсва ли креативитет, на помощ идва клишето-патерица.
Забелязвам и клишета-изкълчване: взаимосрещие, срещуветрие, красивост..., спирам, че размириса на препарат за студено къдрие:))
nalia
цитирай
2. rosiela - Мисан,
01.03.2017 08:44
да нямаш лекции в университета , пък аз да не знам? Чудесен материал.
цитирай
3. milady - ЧБМ, налиа.гениална и кратка, както винаги ;)) поздрави за Темата,авторе!
01.03.2017 09:19
nalia написа:
липсва ли креативитет, на помощ идва клишето-патерица.
Забелязвам и клишета-изкълчване: взаимосрещие, срещуветрие, красивост..., спирам, че размириса на препарат за студено къдрие:))
nalia

цитирай
4. milady - ето, примера падна в ръцете ми, просто безспирна творческа шизофрения
01.03.2017 09:50
Пълноценната цялост
от: wonder
Помниш ли в своята лична отделност “

нямат край чудесните чудатости на кило...
цитирай
5. nalia - Честита Баба Марта, Мисана,
01.03.2017 10:33
както и на теб, Юле:) разшетахме се, преди домакинът да се е събудил.
Открила си изворност на ст-клишета, представени като новаторност и поетична написаност:))
цитирай
6. nalia - А, да!
01.03.2017 10:35
И на минусност:)
цитирай
7. milady - или просто..отделеност .)))
01.03.2017 10:57
nalia написа:
И на минусност:)

цитирай
8. missana - Честита баба Марта,
01.03.2017 11:02
Натали, Роси и Юлия! Нека ви носи здраве и късмет!
Желая ви също пролетно усещане в душите!

Благодаря, че удостоихте с внимание скромния ми текст. Както съм упоменал в него, той е инспириран изцяло от чуждо есе, което ми бе харесало много. Това на г-н Валери Димитров. За съжаление линкът на това есе вече не съществува, за да ви запозная с него.

П.П. Моля да оставим на спокойствие, г-жа Уондър! Уважавам я като автор и не бих желал името ми да се свързва с негативни подмятания по неин адрес. Аз изцяло се дистанцирам от подобни изказвания.
цитирай
9. wonder - Моля да оставим на спокойствие, ...
01.03.2017 14:38
missana написа:
Моля да оставим на спокойствие, г-жа Уондър! Уважавам я като автор и не бих желал името ми да се свързва с негативни подмятания по неин адрес. Аз изцяло се дистанцирам от подобни изказвания.


Благодаря, Младене!
ЧБМ!
Жив и здрав!
цитирай
10. milady - миссана„ харесвам твоите философско–критични анализи..това иде да балансира атмосферата за малко
01.03.2017 17:25
и нищо лично към колежката УОНДЪР,
извинете нашата емоционаллност , но...
пържоли сутрин, обяд и вечер..
малко е..нездравословно..
мога да го изрека и в рима..
и аз се усещам поетеса в този сайт..
макар и от.. трети вид...
С уважение към вашето постоянство
Юлия
цитирай
11. missana - Г-жа Уондър, Юлия,
01.03.2017 20:44
е една изключително начетена дама с високи креативни способности в най-различни сфери на изкуството и интелекта. Уважавам я и никога не бих хвърлил камък по нея. Не виждам причина и вие с Натали да не я уважавате, най-малкото поради факта, че сме колеги по перо в този блог. Познавам само една тъмна и злокобна личност и обкръжението й в блога, която е неспособна на каквото и да е уважение към събратята си по перо. Тя е готова да извърши всевъзможни подлости и интриги, за което съм получавал нагледни доказателства. Но не си струва да споменавам името й, защото може да се възгордее. Слава богу, че то не е сред изредените от мен имена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5036167
Постинги: 2885
Коментари: 18674
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031