Возя се в метрото на връщане от работа късно вечер, когато се качва контрола. Забелязвам ги отдалеч, но оставам спокоен, защото имам билет. Метрото е почти празно, освен мен и колегата има само една двойка на седалките след нас и един бял мъж точно на вратата, откъдето се качиха проверяващите. Продължавам разговора с колегата до мен за домашния му любимец, когато контрольорите се обръщат към него и му поискват билета.
- Ха, проверявате първо мен, защото съм бял, така ли? - извиква той и тръсва рамене ядосан. 
Проверяващите се стъписват за секунда, после единият отвръща:
-Не, господине...
Те продължават по купето и искат наред нашите билети. Моят колега спокойно го показва, но аз питам с непознатия си за тях акцент:
-Искате първо моя билет, защото съм черен, така ли?
-Не, господине, ние проверяваме всички. Моля, покажете си билета, иначе ще трябва да Ви свалим. 
Показах си спокойно билета и забелязах как те продължиха до края на купето, проверявайки двойката и чак накрая леко виновно и конфузно поискаха билета на белия мъж. 

Историята, разбира се, не се случи така (представете си какъв скандал би било) - цветовете на кожата на участниците са разменени за въздействие.