Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2017 01:31 - Магията на числата
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 479 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провокатор, му хвърли бомба с новината, че "а" на нулева степен е равно на 1, без значение на колко е равно числото "а". Това го постави в истински шок. Още на следващия ден потърси даскалицата и я попита вярно ли е? Тя кимна утвърдително с глава. Опита се да обясни дори, че всяка степен разделена на себе си дава 1, а степени делим като вадим степенните показатели и значи оттук идва нулата. Жената се бе зарадвала, че неин ученик проявява интерес към предмета й и затова авторитетно добави: Лев Толстой също си е задал този въпрос. Неговото обяснение е:

1.а.а.а = a^3

1.a.a = a^2

1.a = a^1.

Тук тя направи многозначителна пауза на мълчание. А после довметна, предчувствайки ефекта от думите си: Значи не ни остава друг избор, освен да приемем, че:

1 = a^0.

 

      Както се казва - ясно и убедително, но този факт сякаш преобърна целия му живот. И ето, че като ученик в първи клас на гимназията последва вторият шок. Негов съученик - Весо Ангелов, чиято майка бе гимназиална учителка по математика, го сюрпризира с новината, че:

 

i^i e реално число.

 

Това вече беше истинско магьосничество, защото с i бележеха имагинерната единица. i беше число-символ, което повдигнато на квадрат даваше числото минус 1. Такова число в реалността не съществуваше, защото и положителните и отрицателните числа повдигани на квадрат даваха винаги положително число! А всъщност с i означаваха квадратен корен от числото минус 1. Една нелепица, която бе свързана с абсурдното твърдение на Весо Ангелов. Спомни си хитрата усмивка на Весо, който след "атомната" хвърли и "водородна" бомба с думите: Е, то е вярно нещо още по-изненадващо. И изстреля фантастичното равенство:

i^i  е равно на 1 разделено на квадратен корен от "е" на степен "Пи".

Това бе вече върхът! Числото "е", приблизително равно на числото 2,72, бе с безбройно много знаци след десетичната запетая и подобно на знаменитото число "Пи" /отношението на дължината на всяка окръжност към дължината на диаметъра й/, бе едно от най-тайнствените числа в математиката. Числа немислими за човешкия разум. Наричани по тази причина трансцендентни. Но Весо реши да го довърши в този летен ден и добави:

 

Доказано е от Ойлер, че "е" повдигнато на степен "Пи" по i е равно на минус 1.

 

      Така чу за пръв път името Ойлер. Още не знаеше, че този Ойлер е гений, какъвто човечеството не познава и равен на когото то никога повече няма да види. Че голяма част от резултатите си е намерил в състояние на пълна слепота. Че почти няма област на човешкото знание, в която този Ойлер да не е оставил следа. Великите: Бах, Бетховен, Моцарт, художници, писатели, както и всички останали математици, физици и учени, бяха просто малки сиви мишчици до този величав и със сигурност извънземен гений. Някой беше доказал, че и числото "е" на степен "Пи" е трансцендентно. Това придаваше безкрайна загадъчност на формулата на Ойлер. Защото излизаше, че съществува реално трансцендентно число, което повдигнато на степен имагинерната единица дава числото минус 1. Подобно равенство беше немислимо за всякакво човешко въображение. Този Ойлер изглежда е  черпил знанията си направо от двореца на боговете! Никога нямаше да забрави и Весо Ангелов, както и неговата провокативна мисъл:

"Не мога да разбера, защо нулата се стреми винаги да се представи чрез вектори?"

Пустият му Весо. Бе казал нещо по-дълбоко и значимо, отколкото жалките философчета на човешкия род, сдобили се с незаслужена слава! Сега вече можеше напълно да се довери на Адамар, че:

 

най краткият път между две точки в реалния свят минава през имагинерния!!!
 

Беше готов да приеме безрезервно и хипотезата за тахионите - частици с чисто имагинерна маса, които по тази причина не се подчиняват на догмите на Айнщайн и се движат винаги с надсветлинни скорости. Те пренасят бъдеще, като невидими птици и го хвърлят пред прага на мизерното ни настояще.

      Но след Деня на трифидите, ние сме безсилни да видим всичко това!




Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - поет е ..диагноза..но...
17.01.2017 11:42
поет и математик ведно..
е супер...ексцентрично..
и центробежно..
за много години, миссана.
жив,здрав, прав и...тънънъ..
Юлия
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Юлия!
17.01.2017 13:39
За много години и на теб! Да ти е стабилна, в позитивен план, цялата 2017г.

Скръствахме шпаги помежду си, но мисля все за добро. Радвам се, че прочете текста ми.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1439028
Постинги: 1126
Коментари: 7695
Гласове: 1638
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031