Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: vampiregirl90
Категория: Лични дневници
Прочетен: 71195
Постинги: 34
Коментари: 10
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
27.11.2009 20:58 - Нов ден ( фен фик за Ренесме) Първа Глава
Автор: vampiregirl90 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4253 Коментари: 0 Гласове:
0



image


New Day

Глави:
1 Началото
2 Изненада
3 Училище- мъчилище?
4 Видението
5 Лъвът
6 Намерение

Преговор:

“Те ще се върнат”, при мисълта че Волтури ще се върне зада се увери ,че всичко е налице караше семейството ми през тези 5 години да е постоянно нащрек. Не ги примири това че вече можем да живеем спокойно. Рискът да се отпуснат беше прекалено голям. Дори и на моменти когато всичко изглеждаше намясто имаше някой който постоянно бдеше над главата ми...И ето че това време дойде...

1 Началото

Слабата слънчева светлина проби леко през пердетата на прозорците. Уханието на цветя и свеж въздух се разнесоха из стаята приветсващи пролетта. Макар и да не беше много топло навън, аз се чувствах добре и студът за мен не беше от голямо значение.Едва отворих очите си и видях лицето на любящата ми майка да седи до мен и да чака с нетърпение моето събуждане.Тя никога не спеше, не че за нея беше някакъв проблем , просто неможе защото е вампир. Да знам сега всички ще си кажат “вампир, дрън-дрън..”но е истина , и не само тя и баща ми е такъв. Тяхната любов създаде мен полу-човек, полу-вампир. Жовотът за тях когато майка ми е била..хм..”жива” е бил много тежък , но ето че сега всички сме щастливи ,такива каквито сме.
Тя се усмихна и погали с студената си ръка челото ми:
- Време е да ставаш, закуската след малко ще бъде готова.
Погледнах я , като изучавах новата рокля която е облякла. Светло синя от коприна, прилягаща нежно сърху студеното и тяло. Правеща я по изящна от каквато и да е била друга красавица от приказка. Бях сигурна че не е искала да я носи.
- Алис, ли те накара да я облечеш? – отговорих сънено вглеждайки се в тънката вратна извивка на роклята.
Въздъхна- Леля ти, ме накара на сила-погледна към роклята си- каза че никога няма да се науча да се обличам добре, затова щяла да идва да ме облича всеки ден.- каза жално тя.
Надигнах се тромаво от леглото и се погледнах в отсрещното огледало.Бях пораснала пак, вече приличах на седемнадесед годишна, въпреки че и обикновен човек не може да определи дали съм на толкова или по голяма.Имах леки кафеникаво-златисти къдрици дълги до кръста, бях толкова бледа колкото и самата ми майка , въпреки че понякога розовеех спрямо нея.Тя седеше на стола до леглото ми без да помръдне и се вглеждаше в новото ми аз с усмивка. Обърнах се към нея
-Вече не е нужно да идваш да ме будиш.-усмихнах се на погледа , който тя направи ,почувства се разтроена- Но... все още може да ми правиш закуска- Обмисли го , и се усмихна пак.
- Да, вече си твърде голяма.- наклони малко тя глава, и започна да хапе долната си устна , това беше знак че обмисляше нещо много важноили обезпокойтелно, на което тя сама търсеше отговор.Накрая продума много тъхо, толкова тихо че обикновенно човешко създание не би чуло, но аз не съм обикновенна и чух
-Алис, е права май е време да те пуснем на училище- погледна пода- разбира се ако искаш.
Вгледах се втренчено в нея. Рабира се , те не ме пускаха да отида на училище зареди бързия ми растеж. Представете си отивам за първи клас и след четири месеца трябва да съм пети. Това би смутило не само учителите но и децата, затова семейството ми ме учеха на най-важното. Не беше трудно мозъкът ми побираше много информация наведнъж, а и предметите бяха много лесни. Почувствах се много щастлива и доволна от думите й отидох бързо до нея и я докоснах нежно по бузата. Очите и светнаха, тя разбра, че съм щастлива с взетото решение.Бързо наметнах тениската и дънките поставени на стола зад майка ми ,после взаимно се усмихнахме и се отправихме към малката кухня на нашия скромен дом. Докато преминавахме по тесния коридор се разнесе ухание на приятни миризми.Вече бяхме в кухнята на масата беше поставена чиния с пържени яйца и бекон, до нея имаше чаша студено мляко , а по средата на масата имаше букет цветя от най-различни сортове. На масата видях баща ми да се усмихва и да говори разпалено по някъкав въпрос. А на съседния седеше най- добрият му приятел- върколак , Джейкъб.Той едновременно се тъпчеше с яйца и бекон и говореше с пълна уста, толкова превъзбудено колкото и Едуард.Картинката беше много мила ,толкова мила че сигурно застиналото сърце на майка ми можеше да забие.
Баща ми усети мислите ми и бързо погледна към нас с майка ми , на лицето му се появи нежната усмивка, която подсказваше че е доволен. Джейкъб от друга страна едва се осъзна когато ни видя и се задави.   - Добро...кхъ..ут..кхъ..утро Ренесме ... Бела- Усмихна се той грубичко , като се сдържеше да не върне някое яйце.
-Добро утро , Джейкъб- отвърнах на усмивката му, и изтичах до Едуард зада го прегърна.Доволен от допира ми ,той се усмихна по широко
- Значи вече си решила- погледна към Бела, после обратно към мен
-Но разбира се – седнах на масата и запо4нах да похапвам каквото е на нея- след седмица ще започна официално да посещавам училище.
Настъпи малко мълчание, което бе прекъснато от новото задавяне на Джейк.
-КХъ..Кфо?! Ще ходиш на училище!? Вече ? Не е ли малко рано !?- започна да протестира.
Майка ми се намести леко на стола до Едуард и погледна угрижено лицето му.Изглеждаше, че не само Джейкъб мислеше по този начин.Погледнах в чинията си и бавно бавно хапвах закуската направена от майка ми.След секунди проговорих
-Какво ли, биха казали за това останалите?- вгелдах се във всяко едно лице седящо срещу мен. Бела и Джейкъб изглеждаха леко шокирани от въпроса ми, те добре знаеха че останалата част от семейството ни няма да имат нищо против. Че даже нали те насърчаваха баща ми и майка ми да ме пуснат.Изглежда само баща ми беше подготвен за този въпрос.
- Добре знаеш , че немога да се сражавам с леля ти, но ако нещо се случи ще...-
- Няма нищо да се случи, аз съм полу- човек , вече съм и достатъчно голяма зада се гледам и да внимавам с околните- възразих
- Не говори така на баща си – сряза ме Джейкъб, втренчил се във внезапното ми избухване. Той ме познаваше достатъчно добре ,за мен той бе като моята втора половина. Знаеше ме откакто съм се родила и винаги ме закриляше като орел над малките си.Угаждаше ми и правеше това което пойскам.Неговата любов можеше да ти избоде очите ако невнимаваш, или по лошо... Изгледах го най- спокойно. Явно разбра , че е вдигнал тон и барзо се поправи.- Не е нужно, да отговаряш така.
- Знам .Джейк , знам . Извинявай ,татко но найстина няма за какво да се притеснявате. А й на Джейкъб му остана една година, ще бъда с него докато е там.
Погледите на майка ми и баща ми се срещнаха. Те комуникираха взаимно чрез мислите си ,затова на майка ми не и беше нужно да провежда този тежък разговор.Само Едуард може да чете мисли но, мислите на Бела бяха истинска загадка когато е била човек, едва след преобразяването й тя и мъжа й успяха да усъвършенстват “пътя” към нейните мисли. И сега след толкова години за тях вече не е проблем, въпреки че майка ми допускаше мислите си само когато тя пойскаше. Тогава Едуард се мръщеше и търсеше някой друг от който да откопчи информация.
**
Чу се тешка въздишка.
-Добре ,добре да оставим това за после, а сега се оправяй ,май Емет искаше да ти покаже нещо- отвърна Едуард с лека усмивка
Изтичах бързо по коридора до стаята си , оставяйки семейството ми и Джейкъб сами. Преоблякох се с чисто нови джинси и бяла тениска, сложих медальона от майка ми и баща ми ,обух бързо маратонките и тръгнах към входната врата без да се замислям. На врата вече ме чакаше вълкът –Джейк.
- Ще се надпреварваме ли ?- викнах аз преди да изкоча от малката вратичка
Лицето на гигантския вълк се промени. Той се смееше. Показа красиво белите си зъби и започна да се дави от смях. Зад мен се чу друг смях,последван от звънливия глас на майка ми.
-Ние, ще ви настигнем по късно.- хихикането като кашлица на Джейкъб се засили. Двамата побягнахме през гората,към къщата на Кълънови, където ни очакваше останалата част от моето голямо семейство.
Джейк не се дава лесно когато се състезаваме по-бързина.Когато бях по-малка той обикновенно ме оставяше да печеля. Но сега съм по бърза и той се преструва че губи нарочно. Когато ме беше почти настигнал, наближихме реката ,която ни делеше от светлата къща . Само с един скок преминах реката и стъпих на отсрещния бряг. До мен Джейкъб се приземи шумно и зави.Усмихнах се самодоволно.
- Да не остаряваш вече?- прокънтя като камбанка гласът ми.
На стълбите вече седяха две фигури.Алис и Розали ,ни чакаха с нетърпение което се четеше по лицата им.
-Ренесме!- викнаха в хор и двете- толкова ни липсваше!!- усмихнаха се и изтичаха да ме прегърнат
Докоснах всяка една от тях, подарявайки им чувствата си. Радостта че отново съм тук и че искам винаги да е така.
- Нямаше ме само няколко часа
- И няколко часа ни трябват зада започнеш да ни липсваш- каза нежно Розали ,докосвайки косата ми.
-Ела вътре, Есме и Карлайл ще се побъркат от щастие- заигра между нас Алис – А Емет иска да ти покаже нещо.- захихика се тя.
- Чух, какво има ?
-Тайна- казаха и двете в синхрон
Спогледахме се с вълка до мен. Накрая той се отправи бавно към горите зада се върне към нормалния си вид.Оставяйки ме с двете ми лели, който ме теглеха за китките навътре в къщата. Пристъпихме бързо в хола , разнесе се уханието на цветя , което ме замая за момент. На дивана седеше Джаспър, като се опитваше да изглежда съвсем спокоен, а до него Емет. И двамата гледаха телевизия , някъкав мач.
-Пак са залагали нали ?- подметах аз
Студени ръце ме обгърнаха между раменете. Погледнах Есме с усмивка на лицето ,която излъчваше топлина.Целуна ме за челото и , заприпка нагоре по стълбите да викне Карлайл.Не след дълго Джейкъб се върна, преоблечен като че ли ще става нещо голямо. Вече започнаха да се чуват тихите стъпки на Бела и Едуард ,прекосяваха реката. Всички се струпаха в хола около мен.
-Има ли нещо за което трябва да знам ?- погледнах учудено към всички лица. Емет се изправи и ме погледна право в очите.
-Не си ли чула вече новината? За Училище?
- Е да но, немисля че е голяма работа...-намръщих се леко аз. Също като скъпата ми майчица , необичах празненствата. При мисълта за парти, ми ставаше тежко.-...нали не сте решили да ...
-Празнуваме !!-Викна силно Алис- Разбирасе че да !Как няма да празнуваш ?- погледна към мен ядосано.
- Не се безпокой, ще бъде кратко- каза Джаспър, гледайки угриженото ми лице.
- Мила, ти вече започваш самостоятелно да се развиваш- прошепна Есме-нека поне направим този малък скромен подарък.
Усмивката пробяга по розовото ми лице и озари всички.
-Благодаря , оценявам го.Ще го пазя винаги в сърцето си.
-Чакай само да си видиш подаръците-изписука Алис гордо
- А да , тате каза че Емет има нещо да ми показва
Настъпи гробна тишина.
-Тайна!- изсъска лекичко.
Емет си замълча с голямата усмивка на лицето.Явно беше изненада.



Тагове:   нов,   фен,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Блогрол