Тази вечер в душата ми падна
пак една поетична звезда,
в изтерзаното време нерадно
тя засвети чак до белота.

Тези думи, нанизани, сякаш
Бог ги спусна в небесната вис.
Поетеса, оплела от вятър
своя дивен словесен чеиз.

Тази вечер...сърдечна и топла.
Хубав извор от чиста вода.
Рециталът звъни. И е тихо.
Онемели сме...от красота.


12 декември 2018г., София
Росица  КОПУКОВА

Великолепен стих, Роси. Аплаузи!