Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2019 15:15 - Билкарят-окултист Феликс Когуцки
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1571 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.10.2019 12:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Във влака от Инцерсдорф до Виена през 1879/1880 започва духовното общуване между Рудолф Щайнер и един тайнствен билкар-окултист на име Феликс. По това време Щайнер е студент и пътува редовно на занятия с влака, с който спътникът му отива да разнася билки по Виенските аптеки. Този билкар е представител на старата мъдрост и оказва голямо влияние върху Щайнер, подготвяйки по-късната поява на истинския му спиритуален Учител Християн Розенкройц. Щайнер разкрива  по заобиколен път значението на общуването си с Феликс Когуцки, казвайки, че през седемдесетте, осемдесетте години на ХIX век са се свързали новото, непосредствено духовно познание (за което той самият работи) с последните остатъци на старата мистерийна мъдрост (в лицето на билкаря-окултист) (срв. лекцията от 29.12.1923, CC 233). 

В лекциите си Щайнер е споменавал само първото име на бившия си спътник, когото по-късно увековечава като героя от мистерийните драми Феликс Балде - представител на природната мистика. От книгата на Петер Селг „Рудолф Щайнер и Феликс Когуцки: Приносът на билкаря за антропософията” (2009) разбираме, че в края на живота си антропософът и теолог Емил Бок е предприел опит да разбере повече за този човек. Бок намира синa му Рихард и установява, че баща му се е казвал Феликс Когуцки, роден е на 1. август 1833 и е починал през 1909 г. Живял е в селото Трумау в Долна Австрия, оженил се е за Йохана Ноймайер (род. 1851 г.) и е имал петима сина. Заслуга на Емил Бок е, че днес знаем как е изглеждал билкарят.

                        image

                                                           Феликс Когуцки

Книгите в дома на Когуцки са били предимно върху естествените домашни лечебни средства за хора и животни, основаващи се на животинския магнетизъм според Месмер, баенето и приготвянето на амулети. Щайнер получава от него указания, които по-късно прилага в биодинамичното земеделие.

Един автор, когото Феликс много е уважавал, е Йозеф Енемозер от Южен Тирол (1787 - 1854). В дома си е той имал копие от книгата на Енемозер “Хороскопът в световната история”. Тя наистина заслужава да се прочете, защото в нея се съдържат прогнози за бъдещи световни събития, писани в средaта на XIX век, които погледнати от нашето време, са били много точни. Когуцки явно е бил задълбочен познавач на астрологията, защото в къщата му е открит и съставен от него хороскоп.

Ето три откъса от Рудолф Щайнер, в които се споменава Феликс Когуцки:

Лекция от 4. 2. 1913 (непубликувана в СС, “Beitrдge zur Rudolf Steiner Gesamtausgabe”, брой  83/84):

“Още в първата година на следването настъпи нещо забележително. При особено стечение на обстоятелствата в кръгозора на момчето влезе една изключителна личност, която не беше от типа на учените, но притежаваше обширни задълбочени познания и дълбока мъдрост. Да я наречем с истинското й име Феликс. Феликс живееше със семейството си в едно отдалечено, самотно планинско селце и стаята му беше пълна с мистично-окултна литература. Той сам беше дълбоко проникнал в мистично-окултната мъдрост и прекарваше времето си главно в събиране на растения. Тях той събираше навсякъде в онзи район и при всяко отделно растение можеше да обясни същността и окултната му подоснова. В онзи човек имаше невероятна окултна дълбочина. Придружавайки го по време на самотните му странствания или при пътуванията му с наръча събрани и изсушени билки на гръб към столицата, за където трябваше да пътува и момчето, с него можеха да се обсъждат значими въпроси. Тогава се водеха много важни разговори с този човек, когото в Австрия наричат “билкобер” и който събира и суши билки и ги носи в аптеките. Това беше външната му професия, а вътрешната беше съвсем друга. Не бива да се отминава и фактът, че той обичаше всичко в света и се огорчаваше единствено (но отбелязано само в културноисторически смисъл), когато заговореше за църковните среди и за това, което заради тях трябваше да понася; към това той не беше благосклонен.”

Лекция от 22.6.1919 в Щутгарт (CC 192 “Духовнонаучно разглеждане на социалните и педагогическите въпроси”):       

“В Долна Австрия, в едно кътче, откъдето, ако погледнем на юг, особено добре ще обхванем с поглед окъпаните в червенината на здрача върхове Шнеберг, Вексел и онези, оформящи северния край на Щирия, се намира малка, много скромна къщица. Над входната й врата стоят думите “С Божията благословия всичко се нарежда”. Аз лично съм бил в тази къщица един-единствен път по време на моята младост. Там живееше човек, който външно беше много невзрачен. Влизайки в дома му, се виждаше, че навсякъде има билки. Той събираше билки. В определен ден от седмицата ги слагаше в една раница и носейки я на гръб, минаваше по същия маршрут до Виена като мен, когато отивах на занятия. Ние пътувахме винаги заедно, след това вървяхме известно време по улицата, водеща от Южната гара към Вийден. Всичко, което казваше този човек, беше в известен смисъл олицотворение на духа на онази област, но съхранено във вида си от първата половина на XIX век, която тогава още съвсем не беше отшумяла. Този човек използваше език, звучащ съвсем различно от езика на другите хора. Когато говореше за листата на дърветата, за самите дървета, но най-вече за прекрасната жива същност на своите билки, можеше да се забележи, че душата му беше свързана с всичко, което представляваше духът на природата именно в онзи район, но и което създаваше природният дух в по-широк смисъл. Той беше мъдрец по свой начин, със своята душевност, от която говореше много повече, отколкото обикновено вътрешността на човека крие. Този човек, чието малко име беше Феликс, сякаш носеше духовна нишка между своята душа и природата. Той говореше много и за всякакви книги. Защото освен билките, от които направо преливаше малката му къщичка, притежаваше цяла библиотека с всякакви важни книги, които обаче по принцип в своята основа, в основния си характер бяха еднакви с онова, което беше главна черта на душата му. Той беше сиромах, защото от продажбата на билки, които с мъка се събираха в планината, се печелеше твърде малко. Но този човек имаше изключително доволно изражение и вътрешно беше невероятно мъдър. Той често говореше за немския мистик Енемозер, който беше любимият му автор и в чиито книги се съдържа много от онова, което беше минало през немския дух във великите времена, когато още бяха живи мисловните импулси на Лесинг, Хердер, Шилер, Гьоте и другите, останали на заден план. Защото зад тези духове стоеше духовният свят, от който към трудовете им протичаше по специфичен за всеки от тях начин онова, което те пишеха.”  

СС 28 “Моят жизнен път”:

“Тогава се случи така, че се запознах с един обикновен човек от народа. Всяка седмица той пътуваше за Виена със същия влак, който ползвах и аз. Събираше билки сред природата и ги продаваше на различни аптеки във Виена. Сприятелихме се. С него можеше да се говори за духовния свят като с човек, който има опит в него. Той беше вътрешно религиозна личност. Нямаше училищно образование. Беше прочел много мистически книги, наистина, но това, което говореше, беше съвсем неповлияно от тях. То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост. Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите, само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата. Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена. В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си. В известен смисъл човек първо трябваше да научи неговия „духовен диалект“. Отначало той не беше разбираем и за мен. Но още от първата ни среща изпитах най-дълбока симпатия към него. По този начин постепенно започнах да се чувствам така, сякаш бях в компанията на една душа, идваща от най-древни времена, която – недокосната от цивилизацията, науката и възгледите на настоящето – ми носеше инстинктивно знание за по-ранни епохи.

Ако вземем обичайното понятие за „учене“, можем да кажем, че от този човек не можеше да се „научи“ нищо. Но ако човек сам имаше възприятие за духовния свят, чрез него той можеше да направи сигурни, дълбоки прозрения в него.

При това тази личност беше много далече от всякаква мечтателност. Влезеше ли човек в дома му, той се озоваваше сред най-трезвомислещото обикновено селско семейство. Над входа на къщата му стояха думите: „С Божията благословия всичко се нарежда.“ Нагостяваха го както при останалите селяни. Винаги трябваше да пия кафе не от чашка, а от купа, побираща почти цял литър, като с нея трябваше да изяждам и комат хляб с огромни размери. Другите селяни също не смятаха този мъж за фантазьор. Начинът, по който се държеше в родното си място, изключваше всякакви подигравки. Той имаше здраво чувство за хумор и умееше да говори с млади и стари при всяка среща с тях в селото по такъв начин, че хората се радваха на думите му. Там никой не се смееше така, както тези, които вървяха с нас по виенските улици и които най-често виждаха в него нещо, което им се струва напълно чуждо. Този мъж ми остана душевно близък, дори когато животът ме отдалечи от него. Можете да го откриете в моите „Мистерийни драми“ в образа на Феликс Балде.”






Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824346
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031