Всъщност Василий II запазва с три специални грамоти от 1019, 1020, 1020-1025 и административното устройство на българската Охридската патриаршия, като премахва статута ѝ на самостоятелна и я свежда до автокефална архиепископия. Василий II нарежда „Архиепископът на Охрид и цяла България“ да бъде българин, архиепископията да бъде независима от вселенската патриаршия. Независимата българска архиепископия със седалище Охрид се запазва до 1767 и изиграва огромна роля за съхранение на българския дух и култура през вековете.

Това е изключително важен документ за българската история. Той прави излишни всякакви дискусии какво е националното самоопределение на описаните области от Драч в Албания до Тракия и по Дунава от Сирмиум-Силистра до Бяло море. Другата ценност на тези документи е в названията на селищата през десети век.

33.24.1 Първа Грамота на Василий II от 1019

ГИБИ 6 40: „…Много и големи са добрините, с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена нашето царство и които надминават всякакъв брой; а най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем (с нея).

Прочее, вследствие на това ние утвърдихме преблагочестивия монах Йоан да бъде архиепископ на България и да управлява делата, отнасящи се до архиепископията.

И понеже той поиска писмено да му се определят клириците и париците, задължени да работят за църквите на неговата епархия, както и на подчинените му епископи, дадохме настоящия сигилий на нашето царство, с който заповядваме:

Самият архиепископ да има в градовете на своята епархия, т.е. в Охрид, в Преспа (столица на цар Самуил), в Мокро (дн. Мокра, област и планина западно от Охридското езеро) и Кичево, 40 клирици и 30 парици.

Епископът пък в Кастория да има в градовете на своята епархия, т.е. в самата Кастория (дн. Костур), в Курестон (дн. Корча), в Колона (западно от Костур в западните поли на Грамос), в Девол (при Горни Девол, Курчанско), във Воюса (на р. Воюса, Албания) и в Мор, 40 клирици и 30 парици. Въпреки че може по-рано той е имал повече, ние обаче не искахме неговите клирици и парици да надминат по число ония на архиепископа.

Епископът на Главница заповядваме да има в самата Главница (недалеч от Авлонския залив), и в Канина (2-3 км югоизточно от Валона), и в Неаниска 40 клирици и 40 парици.

Епископът на Мугле да има в самия Мъглен и в Просек (дн. Демиркапия на р. Вардар), и в Морихово (планинска област между Селечка планина и планината Нижде на север от завоя на р. Черна), и в Сетина (в Леринска околия северозападно от Островското езеро), и в Острово, и в Заодрия (при р. Бистрица в местността Одра ?) 15 клирици и 15 парици.

И епископът на (град) Бутели да има в (областта) Пелагония и в Прилеп, и в Деврети (дн. Дебреще, Прилепско), и във Велес 15 клирици и 15 парици.

Епископът на Струмица да има в самата Струмица и в Радовиш, и в Конеца (дн. Конче при р. Струмица ?) 12 клирици и 12 парици.

И епископът на Моровизд (с. Мородвис в Кочанска околия) (да има) в самия Моровизд, и в Козяк (дн. област с около 60 села между р. Пчиня и Крива), и в Славище (област с около 30 села в долината на р. Крива), и в Злетово (дн. с. Кратовско), и в Луковица (с. Луковица в Осоговията или с. Луково в Кратовско), и в Пиянец (област по средна Брегалница), и в Малешево (област по горна Брегалница) 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Велбъжд (Кюстендил) (да има) в самия Велбъжд, и в Сътеска (теснина, проход, клисура, Горна Сътеска – около с. Ръждавица или при с. Стенско; Долна Сътеска в долината на р. Струма между Кадин Мост и Бобошево), и в Германия (гр. Сепарева баня, Дупнишко), и в Теример (северните поли на Рила между Германия и Стоб), и в Стоб (на левия бряг на р. Рила), и в Долна Сътеска, и в Разлог 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Триадица заповядваме да има в самата Триадица (София) и в Перник, и в Суково (сега в Царибродско, т.е. Димитровградско), и в Свенян (област около Трън или село Звонци, Трънско, където има развалини и топли извори) 40 клирици и 40 парици.“

И епископът на Ниш (да има) в самия Ниш и в Мокро (до Бела Паланка), и в Компл, и в Топлица (дн. гр. Куршумлия, р. Топлица, минаваща през Куршумлия и Прокуплье е ляв приток на Българска Морава) и в Свелигово (дн. с. Варош на Горни Тимок) 50 клирици и 40 парици.

И „Епископът“ на Браница (Браничевео, дн. Костолац) (да има) в Браница, и в Морависк (или Моравище е античният град Маргус при вливането на р. Морава в Дунава), и в Сведерево (дн. Смедерево на Дунав), и в Грота (дн. Гроцка, Исарджик на Дунав), и във Висиск (с. Дивостон, недалеч от Карагуевац ?), и в Истриаланга (Сталич), и в Бродариск (Бродско поле южно от Парачин) 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Белград (да има) в самия Белград и в Градец (около Валево ?), и в Омц, и в Главентин, и в Бела църква (Паланка със старо име Бяла църква, на р. Ясеница, ляв приток на Морава) 40 клирици и 40 парици.

И епископът на Трамос (Сирмиум, дн. Сремска Митровица) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Скопие (да има) в самото Скопие и във Винец (с. Винче Скопско или с. Винци Кумановско), и в Прямор (северно от Скопие по долината на р. Морава), и в Луково (Луковица, южно от Скопие), и в Принип 40 клирици и 40 парици.

И епископът на Приздриана (дн. Призрен) (да има) в самия Приздриана, и в Хостно (около Печ, Ипек), и в Лясковец, и във Врат... 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Липенион (дн. Липлян. античната Улпиана, град в Косово) (да има) в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Сервия (дн. Сервия, Селфидже, в Южна Македония) заповядваме да има в цялата си епархия 30 клирици и 30 парици.

Всички тия клирици да са свободни от икомодон и от други епирии, както се освобождаваха при Самуил (управлявал до 1014). Поради това и за сведение на бъдещите императори съставяме настоящия сигилий и го дадохме на архиепископа, като го подпечатваме с оловен печат на нашето царство.

33.24.2 Втора грамота на Василий II от 1020

ГИБИ 6 44: „...Тъй като след издаването на тоя сигилий за обсега на всяка българска епископия пресветият архиепископ на България поиска царство ни да издаде друг сигилий относно останалите негово епископства, неизброени в първия сигилий, и относно другите подвластни нему епископства, защото съседните митрополити ги били загубили от българската област и си ги присвоили, и понеже царство ни не благоволява да допусне никого от тия (митрополити) или от техните люде да пристъпи и крачка навътре в пределите на българската област, затова постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държаха от тогавашните архиепископи. Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост и с божия помощ тая страна ни се подари в подчинение от Бога, чиято благост явно ни помагаше, съединявайки в едно разделените части и туряйки под един ярем границите, без в нищо да се нарушават наредбите, добре установени от царстващите преди нас (до Самуил 1014). Защото, ако и да станахме обладател на страната, все пак запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии. Постановяваме също сегашният пресвети архиепископ на България да има толкова голяма епархия, каквато и колкото голяма е била при цар Петър, и да владее и управлява всички епископства на България, т.е. не само ония, които бяха споменати в първия сигилий, но и тия, които са били пропуснати и непосочени заедно с другите и които чрез настоящия сигилий се обявяват и дават поименно. И на тях, както и на останалите, подаряваме клирици и парици.

Прочее, заповядваме, щото епископът на Дристра (Силистра) да има в градовете на своята епархия и в другите градове около нея 40 клирици и 40 парици. Защото при царуването на Петър в България тая (епархия) е блестяла с архиепископско достойнство, а след това архиепископите ѝ са се премествали от едно място на друго, единият в Триадица, другият във Воден и в Мъглен, и след това ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид. Затова (заповядваме) самият Охрид да има архиепископ, а за Дристра да бъде ръкополаган епископ.

Епископът на Воден да има в градовете на епархията си 40 клирици и 40 парици, защото тая епархия бе за мен най-полезна и предана и ми отвори достъпите за прекия път за страната, та трябваше тя във всеки случай да получи по-голяма награда и непременно да бъде издигната над най-добрите. Но за да не надмине и да не се постави над (епархията на) архиепископа, дадохме и равно число клирици и парици с тая на архиепископа, като увеличихме архиепископските седемдесет с още десет души.

Епископът на Раса (дн. Нови пазар) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

Епископът на Орея (ант. Хореум, дн. Палиури, тоест „Старо Орион“ на запад от Янина) заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

Епископът на Черник (дн. Черменика, североизточно от Елбасан) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

Епископът на Химара (на брега на морето в Южна Албания) заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

А на митрополията на Дирахиум заповядваме да остане само на своя престол, да се задоволява от своите имоти и доходи и да не встъпва в епископиите на България, тъй като тях ги утвърдихме за архиепископа на България, който ги е имал още от старо време и властта му е била установена в старо време. Защото ние не нарушихме нищо от това, което е било отредено от по-рано за архиепископията на България. Обаче ако нещо е станало неясно, ние чрез настоящия сигилий го изясняваме и повторно потвърждаваме, за да се пази ненарушено и неизменно всичко, което принадлежи от старо време на архиепископията. И самият митрополит, и другите в българските епископии да не роптаят, а да се задоволяват с това, що е тяхно и утвърдено от старо време, и винаги и неизменно да се ограничават в своето владение.

Епископът на Адрианопол (Дринопол, източно от Химара на р. Дрин, на албански Дрополи, приток на р. Воюса) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Ворот (дн. Бутринто) заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

Епископът на Янина заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

Епископът на Козъл (южен Епир) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

Епископът на Петра (северно от Олимп, югозападно от Катерини) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 12 парици.

Епископът на Риги (на 32 км по пътя от Превеза за Янина) да има в цялата си епархия 40 клирици и 40 парици.

Постановяваме пресветият архиепископ на България да владее не само изложените поименно епископии, но ако има и други някои, които се намират в българските предели и поради забавяне е пропуснато да бъдат споменати, заповядваме той да владее и управлява и тях. И каквито други градове са пропуснати, да бъдат споменати в грамотите на царството ми, да ги владее всички същият пресвети епископ и да събира от всички тях каноникон, както и от власите по цяла България и от турците (унгарците) около Вардар, доколкото се намират в българските предели.

И всички стратези в България, и останалите служители и архонти да го почитат много и да слушат думата и наставленията му, да не се намесват в делата нито на български манастир, нито на църква, нито в каквато и да е изобщо църковна работа и да не се бъркат нито нему, нито на подчинените му пребоголюбиви епископи, и да не им пречат, за да не си навлекат подобни хора големия и безмилостен гняв на царството ми.

Поради това и за сведение на царете след нас съставихме тоя сигилий и го дадохме на пресветия архиепископ, като го подпечатахме с моливдовула на царството ни в месец май, индикт 3, година 6528 (1020).

33.24.3 Трета грамота на Василий II от 1020

ГИБИ 6 47: „...Настоящият сигилий на царството ни се даде на пресветата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено следните епископии, именно на Сервия, на Стаг и на Верея, защото и те лежат в българските предели. С настоящия наш сигилий ние причислихме и тях към останалите епископства и ги поставихме подвластни на архиепископията на България и решихме да надарим и тях с клирици и парици:

на епископа на Стаг (дн. Калабака, североизточно от Трикала в Тесалия) 12 парици и 12 клирици;

на епископа на Верея 30 парици и 30 клирици;

А на Сервийската епископия бяха дадени с първия сигилий и да не се пречи.

33.25 Указ на Василий II против българите

Василий II издал указ, в който нареждал, ако случайно българите отново въстанат, оня, който ще се сражава с тях, да следва примера му, веднага да разположи лагер в тяхната земя и да плячкосва и опожарява всички. Този указ бил окачен в Состеновия манастир, Орбини (1601) стр. 106.

Това беше откъс от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

https://m.helikon.bg/193818-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-XII-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8.html

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D