Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03 12:33 - Спомен за едно голямо земетресение
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 392 Коментари: 10 Гласове:
3

Последна промяна: 04.03 18:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Това се случи точно преди 43 години. Беше петък - 4 март 1977г. С моя близък приятел - Лазар Томов - сега виден адвокат /завършил и международно корабно право в Льовен/, понастоящем представляващ държавата в чужбина за значими арбитражни дела, се прибирахме около 17 часа по ул.Иван Асен II. Бяхме в района на т.нар. "Арт клуб", едно чудесно кафене, което тогава още не съществуваше като такова, а представляваше гаража на Пешо, който поправяше в него велосипеди. Държа да подчертая, че този Пешо не е онзи от вица, характеризиращ много точно какво всъщност ни донесе комунизма. Виц, в който се разказва следното:

"Преди 9 септември 1944г. си вървиш по улицата и виждаш табела с надпис "Пешо". Влизаш вътре и гледаш - колбаси. След 9 септември 1944г. си вървиш по улицата и виждаш табела с надпис "Колбаси". Влизаш вътре и гледаш - Пешо!"

Та точно в упоменатия район - на 4 март 1977г., се бе стълпотворила милиция. Наоколо бе черно от народ. Бяха докарани и служебни едри породисти кучета. Няколко милиционерски камионетки бяха блокирали уличното движение. С Лазар закиризихме какво точно се случва. През гъстата тълпа успяхме да зърнем как в кооперацията зад гаража на Пешо влизат милиционери и цивилни. Пиле не можеше да прехфръкне в дворното пространство на тази кооперация. Прекарахме цял час глождени от любопитство, но нищичко не можахме да научим, както впрочем не научи и тълпата около нас. Накрая си тръгнахме и Лазар ме покани да поиграем шах у тях. Аз съм го учил да играе шах и докато беше мой дебютиращ ученик му давах топ в аванс при игра на blind. Но когато той се завърна от Льовен, бе значително израснал в шаха и вече играехме на равни начала. Лазар твърдеше, че великият българин Христо Ботев бил изучаван в международното корабно право като ярък пример за международен корабен тероризъм, по причина, че е отвлякъл караба "Радецки". Разбира се в правото не се интерисуват от благородните мотиви за едно такова деяние и точно по тази причина юристите са ми били винаги дълбоко подозрителни, а "справедливостта" в правото няма нищо общо с божията справедливост. И така, в този знаменатален ден, започнахме с Лазар нашия шахматен блиц маратон. Играехме на 5 минути за партия с часовник ГАРДЕ. Тези часовници са много удобни за блиц, защото имат дълги флагчета и можеш да проследиш съвсем визуално колко време ти остава. Блицът е особен вид шах. При него, ако не получиш мат в рамките на 5-те минути, а флагчето на противника ти падне първо, този противник губи партията по време, независимо от това дали позицията му е печеливша. Затова и играта е особено завладяваща и драматична. Създават се ситуации на истинска паника и дори един много силен шахматист, в стремежа си да се спаси от изтичане на времето и изпадане в цайтнот, може да извърши безумни грешки. Лазар се нуждаеше от повече време за обмисляне на ходовете си и аз се възползвах от това обстоятелство психологически, печелейки партия след партия по време. В надеждата си да спечели поне една партия срещу мен той можеше да играе безкрай. Затова нерядко с него осъмвахме пред шахматната дъска. Някъде около 21 и 20 часа бях близко до това да му обявя мат в една от поредните партии блиц, но точно в този момент шахматната дъска започна да се клати и част от фигурите изпопадаха. Клатеше се цялата маса, на която стоеше дъската. Аз извиках на Лазар: Веднага спри да клатиш масата. Той ми отвърна - не я клатя аз. И точно тогава усетих, че цялата къща мощно се люлееше. Стените й скърцаха. С възгласа - земетресение и двамата се спуснахме панически да бягаме навън. Минахме през антрето и там видяхме майката на Лазар - леля Агнес. Тя имаше норвежки произход. Беше блондинка, обладаваща удивително спокойствие. Почти й изкрещях:

Земетресение, лельо Агнес, да бягаме!

Но тя хладнокръвно отговори:

Вие бягайте, аз отивам да спя.

И с невъзмутимо спокойствие хлътна в спалнята си. С Лазар панически се спуснахме по стълбището и се озовахме на улицата. Цялата улица се люлеше и се чуваше зловещ подземен шум. Чу се трясък и коминът на насрещната къща падна. Имах чувствато, че съм моряк на палубата на кораб при силно вълнение. Погледнах родната си къща и видях, че и тя се люлее. Вътре бяха майка ми и баща ми, но още не бяха успели да излязат на улицата. Твърде скоро улиците почерняха от уплашени хора. Всичко беше като в сън, от който е трудно да се събудиш. Преживявал съм и преди земетресения, но смея да ви уверя, че това продължи доста дълго. Точно когато имах усещането, че къщите ще започнат да падат като наредени вертикално карти, трусовете спряха. Убедих се, че родителите ми са добре и превъзбудени с Лазар заскитахме по улиците. Така достигнахме до гаража на Пешо. Нямаше и помен от милицията. С Лазар си разменихме реплика от рода на:

Ченгетата са се омели.

И точно тогава усетих върху рамото си силен натиск от нечия ръка. Очевидно и Лазар беше усетил същото, защото и двамата се извърнахме назад едновременно. Пред нас стоеше висок, здрав мъж в цивилно зелено облекло и с много неприятно - заплашително изражение на лицето. Той каза императивно:

Дайте си документите.

После прибра паспортите ни и изстреля лаконично:

Тръгвайте пред мен.

Останахме слисани, но нямахме избор. Мъжът ни вкара във входа на кооперацията, пред която през този късен следобяд бяхме прекарали толкова време. Позвъни на една врата на 3-я етаж. Вратата се отвори и попаднахме в един хол тъпкан с ченгета. Униформени и цивилни. Имаше едно плешиво ченге на възраст около 47 години с безкрайно неприятно изражение на лицето, годно да играе в произволен холивудски екшън ролята на водещо ченге. Незабавно схванах, че това е главният ченгешки бос. Цивилният, който ни арестува му каза:

Току-що ги спипах - говореха за нас.

Преди да започнат да ни обискират, главното ченге каза:

Вдигнете си крачолите.

Лазар по онова време ходеше с недопустима за социализма дълга коса и имаше вид на същински битник. Абсолютно немарливо и в негов стил, с обувката на единия си крак, се опита да повдигне крачола на панталона на другия. Но получи оглушителен удар по врата и гневната реплика:

Не така, келеш!

В този момент видях районният милиционерски инспектор Агайн. С него аз и Лазар се познавахме. Слава богу, че беше там, защото иначе не зная какво би се случило с нас. Агайн се обърна към шефа и каза:

Не са тия. Единият е синът на доктора /и ме посочи с ръка/, а другият е синът на адвокат Томов /бащата на Лазар беше също адвокат/. - Тези са добри момчета. Пускай ги да си вървят.

С видима неохота ченгето шеф даде знак да бъдем освободени и цивилният, който ни арестува, ни върна паспортите и изведе на улицата с думите:

Надявам се, че не сме ви накърнили с нещо.

После ни освободи. Впоследствие разбрахме, че във въпросната кооперация живеел виден тв журналист, който прибирайки се вкъщи заварил непознат мъж в дома си. Същият извадил пистолет и стрелял по него, а след това избягал. За щастие не го ранил, но ченгетата разследваха опит за убийство.

Този ден ще остане двойно паметен за мен. Станах свидетел на едно от най-силните земетресения пратени ни от Вранча планина и бях арестуван, заедно с Лазар, по подозрение в опит за убийство. Какво повече е необходимо, за да бъде запомнен един петък, дори той да не е 13-то число?!

Моя позната - поетеса, завърши едно свое стихотворение по следния начин:

"Вранча се пробуди от термитите на непознати знаци!"

И беше съвършено права.

П.П. След това силно заметресение в родната ми къща се образува дълга вертикална пукнатина. От година на година тя се разширяваше. Това наложи през 2007 година да съборя родния си дом, нещо което направих със свито сърце, защото под развалините оставих безброй свидни спомени от детството. Днес, на същото място се издига кооперация, която ненавиждам от дъното на сърцето и душата си, но която се пръкна по чисто житейска принуда.




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Помня го това земетресение,
04.03 13:16
но според мен не беше толкова голямо, защото тогава живеехме на първи етаж и нямаше кой знае каква драма с излизането. Наблизо около Александър Невски се бяха събрали доста хора, но не помня паника.
По-страшно ми се видя това последното земетресение преди няколко години. Имаше два силни труса и понеже сме нависоко беше като в Луна парк на Виенското колело... Дори не сме слизали долу, нямаше смисъл.
цитирай
2. hloris - и аз го помня...
04.03 13:41
точно по него време си чертаех червени полета на тетрадките,а майка си беше полегнала,а аз го правех на колене в краката и...и тя така...взе да ми крещи,че да престана да се люлея на леглото...и аз много се изплаших,изтичах навън,и изпитах много странно чувство все едно стъпвам по едно меко желе...земята се огъваше като жива...Едвам се добрах до една малка постройка,изградена от кирпич,в която беше любимата ми баба...и като взех да и крещя,че има земетресение,и че трябва да излиза.
И тя като твоята леля Агнес запази невъобразимо спокойствие,и не поиска да излезе,което пък мен ме накара да остана при нея,уж да я пазя...какво може да опази едно дете в случая,защото аз бях такова.И на нейната къщичка се бяха появили пукнатини,но интересно не се събори.
Тогава нямаше телефони,както сега,и много се изплашихме за брат ми,който беше в центъра на София по това време.

Но най-много/както казва Тера/ ме е изплаши земетресението преди няколко години...тогава все едно демоните от ада бяха тръгнали да излизат...това страшно подземно бучене,което се появи заедно с люлеенето...стояли сме половината нощ навън,под открито небе...а вечерта се бях къпала,а то такъв студ...май месец беше.

Дано Господ-Бог се смили над нас,и да няма повече такива силни земетресения.
Представям си какво е било на хората в Свищов...особено на тези,които загубиха свои близки хора там.
Светла им памет!
цитирай
3. missana - Благодаря, Тера!
04.03 15:01
tera написа:
Помня го това земетресение,но според мен не беше толкова голямо, защото тогава живеехме на първи етаж и нямаше кой знае каква драма с излизането. Наблизо около Александър Невски се бяха събрали доста хора, но не помня паника.
По-страшно ми се видя това последното земетресение преди няколко години. Имаше два силни труса и понеже сме нависоко беше като в Луна парк на Виенското колело... Дори не сме слизали долу, нямаше смисъл.


Така е, тези които живеят на партера усещат земетресенията най-леко. Дай Боже Бог да ни пази от влакчето на ужасите!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Хлорис!
04.03 15:04
hloris написа:
и аз го помня... точно по него време си чертаех червени полета на тетрадките,а майка си беше полегнала,а аз го правех на колене в краката и...и тя така...взе да ми крещи,че да престана да се люлея на леглото...и аз много се изплаших,изтичах навън,и изпитах много странно чувство все едно стъпвам по едно меко желе...земята се огъваше като жива...Едвам се добрах до една малка постройка,изградена от кирпич,в която беше любимата ми баба...и като взех да и крещя,че има земетресение,и че трябва да излиза.
И тя като твоята леля Агнес запази невъобразимо спокойствие,и не поиска да излезе,което пък мен ме накара да остана при нея,уж да я пазя...какво може да опази едно дете в случая,защото аз бях такова.И на нейната къщичка се бяха появили пукнатини,но интересно не се събори.
Тогава нямаше телефони,както сега,и много се изплашихме за брат ми,който беше в центъра на София по това време.

Но най-много/както казва Тера/ ме е изплаши земетресението преди няколко години...тогава все едно демоните от ада бяха тръгнали да излизат...това страшно подземно бучене,което се появи заедно с люлеенето...стояли сме половината нощ навън,под открито небе...а вечерта се бях къпала,а то такъв студ...май месец беше.

Дано Господ-Бог се смили над нас,и да няма повече такива силни земетресения.
Представям си какво е било на хората в Свищов...особено на тези,които загубиха свои близки хора там.
Светла им памет!


Много точен спомен имаш. Наистина земята не изглеждаше стабилна, а сякаш се бе размекнала. А какво ли е било в Свищов и в Румъния? Тогава епицентърът бе във Вранча, а силата на труса - 7.4 по Рихтер! Наистина, нека Бог да ни пази!
цитирай
5. rosiela - Помня го.
04.03 15:43
Доста тресе и в София, ама нямаше пукнатини. Ужас!
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Роси!
04.03 15:54
rosiela написа:
Помня го. Доста тресе и в София, ама нямаше пукнатини. Ужас!


Така си беше.
цитирай
7. vedrina - !!!
04.03 16:19
И аз съм от това поколение, което е свидетел на това земетресение..., заедно с мъжа ми бяхме на кино, много хора на едно място, а от долу се чуваха адските тътени на Земята..., същото лято сключихме и брак - така, че няма забравяне...!!!
цитирай
8. missana - Благодаря за споделеното, Марина!
04.03 16:53
vedrina написа:
И аз съм от това поколение, което е свидетел на това земетресение..., заедно с мъжа ми бяхме на кино, много хора на едно място, а от долу се чуваха адските тътени на Земята..., същото лято сключихме и брак - така, че няма забравяне...!!!


Щом бракът Ви е издържал на такова силно земетресение, значи никога няма да се разпадне. Амин!
цитирай
9. lexparsy -    Как едно събитие може да ти върне ...
04.03 17:36
   Как едно събитие може да ти върне толкова много спомени, които иначе може и да се изгубят... ;) А за мене лично, хората с цветни спомени са с критерии за душевност, защото на останалите май са им записани (или програмирани) само като на хард диска :-))
   А моят спомен от това земетресение е че се скарах на майка ми защо бута масата докато сервира..., и после ходихме в парка и с други роднини, да си приказваме разни неща, които иначе нямаше да си споделим... ;-))
   Хубава и спомнена вечер да имаш Младен.
Лекс
цитирай
10. missana - Благодаря ти, Приятелю!
04.03 18:05
lexparsy написа:
   Как едно събитие може да ти върне толкова много спомени, които иначе може и да се изгубят... ;) А за мене лично, хората с цветни спомени са с критерии за душевност, защото на останалите май са им записани (или програмирани) само като на хард диска :-))
   А моят спомен от това земетресение е че се скарах на майка ми защо бута масата докато сервира..., и после ходихме в парка и с други роднини, да си приказваме разни неща, които иначе нямаше да си споделим... ;-))
   Хубава и спомнена вечер да имаш Младен.
Лекс


Наистина екстраординарните събития ни подпомагат да излъчим ценните моменти в живота си. Да ги класифицираме по своеобразен начин и да ги запаметим! Лека и хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1734963
Постинги: 1379
Коментари: 9353
Гласове: 2067
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31