Дойде ред и на тях. Трудно е да бъдат отминати с мълчание. Вероятно ще си кажете - ами то баба на руски означава жена. Пък и като чуем руското възклицание "хорошая баба", сякаш нещо ни удря - нас мъжете, под лъжичката. Кой нормален мъж не би искал да срещне "хорошая баба"? А то, като че ли Господ се гаври в такива случаи с желанието ни и пред очите ни се яви някакво сбабичосано грозилище, от което направо тръпки да те побият. Върви и те гледа с невероятно зли очи, които могат начаса да те урочасат и изпратят в пъкъла. От такива сбабени създания направо повява зловещо чувство на ужас. В подобни случаи един мой приятел, почти суеверно възкликваше:

О, уНжас!!!

Особено много държеше той на това назално "Н", сякаш то усилваше ефекта на възклицанието му. Та, о уНжас, думата ми е именно за тези бабичоци. В "по-древни" времена те движеха със забрадки - част от традиционната им униформа. Така си ходеха и слава богу бяха лесно разпознаваеми. Мернеш такава една да идва срещу теб по улицата и нещо отвътре те кара начаса да минеш на отсрещния тротоар, обзет от неистов ужас. Ужас, защото току-виж извадила една голяма торба и те напъхала вътре, пък после ходи, че се спасявай. Дори и виковете ти няма да чуят. Знам, някои ще кажат, че бабите са най-добрите същества на планетата. Че те са любимци за внучетата си и че без тях накъде? Признавам им тези качества. Кое дете не е отраснало край баба си и не е похапвало от нейното сладко. За кое дете бабата не е била грижовница и наставница. И все пак съгласете се, че в бабите има нещо много зловещо, като в приказките на братя Грим. От тях витае чувството, че сякаш подготвят нечие похищение. Да си спомним тук и за злата баба Яга с нейната прословута метла. По тази причина дори свети апостол Павел не се е въздържал да се произнесе авторитетно за бабите. В  Първо послание до Тимотей /глава 4, стих 7/ той им отделя специално внимание, като приносители на особен вид нравствена нечистоплътност:

7. От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие.

Тези негови ценни напътствия ме накараха сериозно да се замисля над въпроса, дали следва да подценяваме бабите. Зная, че тук мнозина от вас ще възроптаят срещу мен, считайки ме за истински мизантроп и женомразец. Но уверявам ви, че това не е така. И тези същите, не без основание, ще се запитат - а защо този не казва нищо за старците? За да отговоря на хипотетично риторичния ви въпрос, отново ще стъпя върху слова на апостол Павел /глава 5, стих 1, от същото послание/:

1. Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща...

Разбира се грозно, гадно и недопустимо е,  да се държим лошо с бабите, само защото те са баби. Така постъпи веднъж мой приятел на млади години, който се извърна към една баба, която го помоли да й отстъпи място в превозното средство с думите: "Трай ма, на гроб миришеш". И в крайна сметка какво са виновни бабите, че от хубави млади жени са се превърнали в тези плашещи дори животните същества. Те нямат абсолютно никаква вина и ще си позволя тук да цитирам думите на министъра на войната на България преди 10 ноември 1989г. - Добри Джуров, който запитан от журналисти относно вината на неговата партия, отговори така:

"Виновно беше времето!"

Та да се върнем на въпроса за бабите и времето. Тутакси се поражда един загадъчен въпрос.

Как се случва така, че една хубава и привлекателна жена вечерта си ляга да спи предоволна от лика си в огледалото, а на сутринта се събужда вече баба, която не намира сили да се погледне в него?

Въпрос на въпросите и загадка на загадките!!!

Но нещата стоят точно така. Времето, като велик магьосник, като един Дейвид Копърфилд, само за една нощ осъществява това енигматично преображение на красавицата в годзила, или, ако предпочитате, в горгоната медуза.

...Извръщам настрани глава и отминавам. Като петна от мръсно вино усещам вътре в мен страстта да мразя туй, което е отминало...