Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2017 00:29 - Високочестотни видения (продължение)
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 596 Коментари: 1 Гласове:
-6



Експериментът го бе приближил неистово към кльона на безкрайно голямата сива равнина. До нейната биметрична точка, която всъщност бе Особена окръжност. Отвъд нея започваше царството на Смъртта. Това съответстваше на безкрайната точка на евклидовия модел на проективна геометрия, само че в Реалността. Той откри тази точка най-напред чрез маратонските си плувания с кроул, отдалечавайки се достатъчно навътре в морето. Забеляза редица странности, които се случваха с брега. Непонятни сдвигове. Неща /сгради и масивни обекти/, които виждаше зад гърба си до даден момент на брега постоянно отляво, изведнъж - в рамките на няколко преплувани метра се озоваваха вече от дясната му страна. Нямаше разумно обяснение на този алогичен на пръв поглед парадокс. Това силно го измъчваше. Когато най-сетне изведнъж проумя как може да си обясни парадокса. Просто след известно отдалечаване от брега с плуване, се излизаше от един критичен кръг, чийто диаметър бе този бряг. И там -  на границата на кръга, започваха чудесата. Случваше се така, защото отвъд тази граница отдалечаването от една фиксирана точка на бреговата ивица влечеше и отдалечаване от всяка друга нейна точка. Сякаш огромният бряг се свиваше като шагреновата кожа на Балзак и имаше поведението на една единствена точка. Но това бе само  отвъд границата. А преди нея брегът бе множествен и плувайки и отдалечавайки се от едни негови точки, той - плуващият, при определени позиции, се доближаваше до други. Така се случваше и в града, когато някой се приближаваше към някоя кооперация с много входове, а трябваше да влезе в един от тях. Когато този някой беше достатъчно далеч от тази кооперация, той все още се приближаваше към всеки един от входовете. Въпросът - към кой точно вход се приближава, бе просто безсмислен. Трябваше да стигне до едно критично разстояние от кооперацията и едва тогава можеше да се определи към кой вход именно се е запътил. Това беше същината на т.нар. от него биметрична теорема, защото критичният кръг с диаметър брега, разсичаше равнината на вътрешна и външна за кръга зони. Те бяха две и с коренно различно поведение. Нарече тази теорема още и еквидистантна теорема, защото отвъд критичния кръг все едно се извършваше еквидистантно проектиране, т.е. проектиране от една много отдалечена точка. Забелязаната теорема се оказа с голям обсег на валидност. Тя обхващаше широк клас от метрични топологични пространства, известни още като банахови, в чест на първоткривателя си - математикът Стефан Банах.
Еквидистантната му теорема доказваше съществуването на страната на Смъртта. Смъртта бе Кралицата на външната биметрична зона - тази отвъд кръга с диаметър - диаметъра на Реалността. А тази външна биметрична зона бе страната, която й бе подчинена, или както обичайно я наричаха Отвъдното:

http://www.artsait.ru/foto.php?art=b/borisov/img/19

Изглежда, че и Съдбата действа като Смъртта - оттегля се отвъд границата на биметричния кръг, за да ни превърне в точкови мишени, елиминирайки нашата множественост, а после ни взема на прицел и поразява с помощта на "оптическия си мерник"! Преди много години, след едно погребение, на което присъстваше, овдовелият съпруг се изказа поразително неочаквано за покойницата: "Жена ми не е починала. Тя е отишла в толкова далечна страна, че вече не може да се завърне никога оттам!" Един  неук човек /защото произнеслият тези думи бе с основно образование/ бе успял да формулира блестящо същността на ситуацията, свързана със Смъртта. Това бе страна от външната част на биметричната зона.  Този скромен човек, направил блестящо откритие,  му помогна да открие своята еквидистантна теорема!
След Експеримента му предстояха няколко съдбовни срещи със Смъртта.  Първата от тях му се случи на Христова възраст.  Разхождаше се привечер със съпругата си, когато Я усети наблизо. Простанството за миг се "спря". Времето сякаш замръзна и стана гладко като повърхността на езеро при слънчево затъмнение, капсулирайки в мига цяла вечност. Бяха стигнали средата на улицата, но сякаш половинката му, вървяща редом с него подръка, я нямаше. Почувства се обкръжен от огромна "стъклена" и прозрачна сфера, вътре в която бе той, а извън нея се оказа жена му. Бяха разположени в различните биметрични зони, фатално разделени един от друг. Изпита невероятно чувство на самота. Неземна самота - сякаш бе вече сред нищото. Реалността бе останала отвъд стъклената стена и чувството, че няма сила, която в този момент може да му помогне, достигна кулминация. Изпадна в състояние на друго съзнание - съзнанието на жертвата. Бе похитен. Върху него бяха нахлупили огромен прозрачен кеп и той бе една нищожна малка нощна пеперуда в догарящите последни лъчи на залеза, озовала се в капан. В този момент на пълна безпомощност и обърканост, го обзе странното усещане, че ако мобилизира цялата си воля ще пробие "стъкления" силов похлупак на Смъртта и ще се върне в света на живите. Напрегна се и успя да дефлорира тънката "стъклена" ципа. Но му беше зле. Много зле. Съзнанието сякаш угасваше. Жена му изведнъж почувства какво се случва. Докато за нея бе изминала може би секунда, за него тази секунда бе цял мавзолей от вечност. Добраха се до една пейка в близката градинка и той се сви на кълбо, за да доближи максимално главата си до черния дроб и подобри оросяването на мозъка. Знаеше, че още е на границата между двете биметрични зони. Лежа така около 15 минути, докато жена му отчаяно питаше: "Какво ти е, кажи ми какво ти е? Не се ли чувстваш малко по-добре?" Най-накрая съзнанието му се нормализира. Упуаут си беше отишъл. С много труд и с подкрепата на жена си измина километъра, който го делеше от дома му. Главата му бе изтръпнала в тила. Това трая цели два дни, а после отзвуча. Не видя лицето и очите на Смъртта. Но му предстоеше да ги види.



Гласувай:
1
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Много се забавлявам!
05.01.2017 00:06
Трия вече за 4-ти път сквернословията на човек, който се ползва с ник: анонимен.
Същият е непроследим. Същевременно получавам 4 отрицателни гласа. Интересно съвпадение. Трудно ми е да си представям образ на анонимен. Затова пред мен изплува образ на качулат, брадат козел. Г-н Козел, моля Ви да използвате многобройните си никове, за да си пишете сам хвалебствия, защото няма да имате нужда, дори и от клакьори. А клитора, за който все подмятате, е очевидно неотрязания Ви "пиниз" след операцията за смяна на пола.
цитирай
2. missana - Г-н Козел,
05.01.2017 23:07
не се престаравайте. Всички знаят, че имате поне 5 фиктивни ника. Не е необходимо да доказвате този пошъл факт по толкова тривиален начин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1704961
Постинги: 1356
Коментари: 9211
Гласове: 2026
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031