Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2017 01:47 - Високочестотни видения (3)
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 3067 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 02.01.2017 11:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това се случи за около 40 минути.  Краката първоначално бяха абсолютно изтръпнали, а после внезапно сякаш престанаха да съществуват. Все едно някой велик хирург ги бе ампутирал без упойка и отделил от тялото му без да изпита никаква болка.  Затова пристъпи към ръцете и ги умъртвяваше, започвайки от малките им пръсти, алтернативно редувайки пръст по пръст, ту на лявата, ту на дясната ръка. Накрая достигна до раменете. Изчака малко и ръцете му престанаха да съществуват. Това му отне около 20 минути. Съзнанието му бе необичайно ясно. Толкова прояснено, че сякаш се отнасяше към  обичайната си яснота по време на будност, така, както се отнася будността към съня. Бе се превърнал в труп без крака и ръце, простиращ се от височината на пъпа до върха на главата. Предстоеше главното препятствие - елиминирането  на бъбреците, сърцето и мозъка. Съсредоточи вниманието си върху триъгълника образуван от двата бъбрека и сърцето - кръгът "кан-ли".  Изучи добре тази техника и вече ползваше готови рефлекси. Беше минал около четвърт час, когато получи страхотно пробождане в двата си бъбрека едновременно. Сякаш бяха го набучили с вила точно там и го вдигаха нагоре на остриетата. Болката бе убийствена, но същевременно започна прилив на неописуемо удоволствие. Бе мощен и траен оргазъм. Същият какъвто се получава по време на полов акт при дълго удържане на еякулацията, но тук изпразването ставаше през самите бъбреци и продължи около 5 минути. Отделяше се Ци и се евакуираше по посока на сърцето му. Ако друг бе разказал, че съществува подобно преживяване, за нищо на света не би му повярвал, но то се извършваше с него в момента и бе нещо съвсем реално. Оргазмът свърши внезапно. Бъбреците бяха преляли своето Ци на сърцето. Усети особен тласък в областта на пъпа. Нещо се задвижи, скърцайки. Сякаш през пречупващо стъкло, той видя, незнайно как отстрани, едно дискообразно тяло, което се въртеше малко над пъпа му с бясна скорост, сякаш нанизано върху невидима ос. Виждаше, че този диск прави леки центробежни поклащания. От това идваше и самото скърцане. С въртенето  дискът се уголеми. Разпозна го веднага - манипура. Известната чакра. Вероятно изстрелващата се като реактивна струя от бъбреците Ци, бе придала висока скорост на чакрата. След това въртенето са забави и видението пред очите му изчезна. Бъбреците и областта около пъпа престанаха да съществуват. Съзнанието му долавяше само два острова - остатъци от онова, което обичайно наричат физическо тяло. Сърцето със своята зона и мозъка. Насочи вниманието си към сърдечната зона. Заповяда на сърцето си да умре. То беше длъжно да се подчини на неговата воля. Раздроби дишането на много ситни късчета, като вдишваше и издишваше с плитки, фино преливащи се боксувания. Сякаш дробовете му пелтечеха, свиваха се и се разтягаха като гърчещо се тяло на змия, във взаимно преливащи се конвулсии... Това беше кевали в тала юкта. Неговото откритие в пранаяма. Гръдният кош извършваше движения наподобяващи на вибрационна пералня. И тогава се появи Тя - Розовата мъгла. Обгърна го с безкрайна нежност, а той летеше в нея - все по-нагоре и по-нагоре - издигаше се към неизвестно небе. Летеше към слънцето, наречено Анахата! Изпита неописуемо чувство на щастие в областта на сърцето. След това видението с мъглата внезапно изчезна. Той вече нямаше сърце и не дишаше. Пулс също нямаше. Беше престанал да съществува по време на летенето в мъглата.  Някакъв гигантски магнит изтегляше въздуха от дробовете му, но не изпитваше страх. По всички закони на медицината би следвало да е мъртъв. Сърцето не работеше и бе престанал да диша. Белите му дробове сякаш се бяха разтворили,  две бучки захар във флуида на пространството. Сега бе като главата на професор Доуел от знаменития едноименен роман на фантаста Александър Беляев. Съзнанието бе в състояние, което би следвало да бъде наречено свръхбудност. Насочи го изцяло в междувеждието си. Долови познатата пулсация там, която бе изпитал от докосването на синкавия лъч от Сириус през 1985г. И изведнъж попадна в синята мъгла. Нямаше усещане за себе си, а само видението за мъглата. Бе абсолютно безтегловен и се рееше из нея. Тя бе навсякъде около него. Друго не съществуваше. Даже не можа да си даде сметка, колко време бе изминало така. Тук нямаше чувство на щастие, както при розовата мъгла. Просто  учудване, че се реализира едно по принцип  невъзможно събитие. После  реенето се преустанови и той започна да пада "надолу", каквото и да значеше това. Такова бе усещането. Но падаше като перце, поклащайки се чрез леки флуктуации, около постоянно плавно пропадащ все по-надолу център. И тогава разбра. Падаше към аджна - чакрата на междувеждието. Падаше като към кратер. Бе смален до микроскопични размери и затова се чувстваше като перце. Изведнъж мъглата се разсея и той се усети като едно съзнание затворено в черепната си кутия. Насочи вниманието си към нея и усети, че тя помръдна и стана гъвкава като ластична материя. Всяко насочване на съзнанието я разширяваше. Все едно бе балон, надуван отвътре.Черепът беше изгубил най-характерното си свойство - твърдостта. Внезапно загуби контрол над разширението и то продължи експлозивно. Стените на балона се смиваха в околното пространство. Чезнеха. Изведнъж се усети, че е някаква летателна машина застанала на писта за излитане. Усещаше посоката на излитане. Нещо напускаше с огромна скорост тялото му, или по-точно контурите на бившето му тяло. Напускаше себе си. Усети едно чувство на странно спокойствие. Пълно отчуждение от живота. Вече нищо нямаше значение. Нищо не можеше повече да му бъде скъпо. И тогава го съзря - съзря белият цвят. Бе преминал в бялото пространство. Цветът бе най-особеното бяло, каквото той никога не бе виждал преди, но което можеше да бъде възприето  с последните остатъци от съзнанието му. Безстрастно бяло. По-точна дефиниция трудно може да се даде. Като цвят на много блед еделвайс. Точно в тази секунда се появи предателска мисъл. Ами ако не се завърне в тялото си?  Жена му спеше с двамата му малки сина в другата стая. На сутринта сигурно щяха да намерят само едно безжизнено тяло. Не изпитваше и милиграм привързаност към никой от тях в този миг. И именно тази мисъл преобърна съзнанието му. Ами ако всичко това беше клопка? Ако просто искаха да го подмамят да напусне тялото си, за да не се върне никога в него. Изведнъж образът на красивата му жена му и двете невръстни момченца възвърна статута си на нещо изключително ценно. Истински ужас нахлу в съзнанието му и той си спомни, че  Нирвана е триединство на Безстрастност, Ужас и Познание на себе си. През първите две вече току-що бе преминал. А дали щеше да Познае себе си? Спомни си и за бялото цвете, което виждат изпадналите в Нирвана. Вероятно сахасрара - хилядолетният лотос. Той беше вече сигурен, че листчетата на този лотос са точно 972. А цветът му сигурно беше белият цвят, който видя, защото душата му щеше да напусне тялото през сахасрара. Ужасът започна да доминира и да връща обратно разширението на балона. Излитането на пистата бе временно преустановено. Въздухът се завърна по тайнствен и магичен начин в него, въпреки, че първоначално се чувстваше като удавник, на който правят изкуствено дишане. Сърцето леко затрептя и възвърна синусовия си ритъм. Налице бе слаб и много забавен пулс. Но все пак го имаше. Трагедията бе в това, че той трябваше да съкращава почти в тетаничен гърч тялото си и да не го отпуска нито за миг, защото всяко разхлабване на тялото и на съзнанието му, водеше до рефлекторно възпроизвеждане на излитането. Все едно душата му бе като сперма, която вече е напуснала семенните торбички и следваше да бъде изхвърлена при еякулацията. Прекара остатъка от нощта без да мигне и в постоянна битка с чувството, че ако за миг разхлаби вниманието си, душата му ще напусне тялото. Призори процесът бе овладян. Бе увредил задълго оператора си за Реалност със зловещия експеримент, който извърши. Вече знаеше, че му предстои да умре в петък през някой декември - денят и месецът, в които бе извършил тази безрасъдна лудост. Два дни след експеримента пулсът бе 35 удара в минута и нямаше чувството, че има ръце и крака. Постепенно се появи характерното изтръпване и за около седмица чувствителността им се закотви в нормите. Но всяка нощ получаваше нещо оприличимо на полюция - тялото се опитваше да изхвърли от себе си душата му. Той усещаше това в съня си и се будеше, за да мобилизира съзнанието си и да спре излитането от пистата. Този ужас продължи цели три години. Беше разкъсал връзките, свързващи душата с тялото и трябваше да мине този дълъг период, за да могат те да зараснат. През този период често получаваше пристъпи наяве, когато душата правеше опит да напусне тялото, а сърцето влизаше в състояние на предсърдно мъждене. Тогава той още не знаеше, че експериментът, който предприе, щеше да промени кардинално живота му.

Бел. на автора: Текстът е продължение на текстовете:

http://missana.blog.bg/drugi/2016/12/08/visokochestotni-videniia-1.1495323 ;

http://missana.blog.bg/drugi/2016/12/12/visokochestotni-videniia-2.1496052





Гласувай:
4
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Опасен експеримент!
02.01.2017 06:26
Не бива да се намесваме в делата на Бога !
цитирай
2. lightsaber123 - Ами не се намесвайте - вие сте християни.
02.01.2017 07:16
Това, което пише автора на статията ми е силно познато - не че съм изпитвал точно това - но до момента на изключване на голяма част от тялото ми.

Четивото едва ли е за християни.
цитирай
3. lightsaber123 - Поздравления за статията
02.01.2017 07:19
Хареса ми, защото ми даде визия на това, което следва ако продължа още малко :-)
Правил съм дълбоки медитации... но чак до там не съм стигал. :-)
цитирай
4. lightsaber123 - E явно то
02.01.2017 07:54
не е за всеки. :-)
цитирай
5. missana - За много години на всички, които прочетоха написаното!
02.01.2017 10:58
Желая ви здраве и светла 2017г., хармонираща с творческите ви планове!

Радвам се, че все пак се намериха читатели, проявили интерес към тази тема. Въпросът дали извършването на подобни експерименти е християнско деяние или не, не бих засягал, защото е деликатен и ще ни отведе в излишни дискусии. Мисля, че самият Иисус е стигал още по-далеч. В провивен случай Възкресението вероятно не би се състояло.
Целта ми бе скромна - да споделя своя собствен опит. Нека той послужи като пътеводител, на всеки който има желание и смелост да стигне по-далеч от мен.
цитирай
6. born - Не зная доколко сте навлязъл в йогизма, но ако повествованието отразява реалните ви осезания, значи сте много напред !
04.01.2017 20:43
Навремето и аз съм опитвал савазана. Може би нещо неприятно щеше да се случи, ако съквартирантът ми не бе влязъл в стаята, не бе се спънал в мен и не бе изкрещял от страх. Възвръщането към реалността бе експлозивно и твърде шокиращо и смущаващо. Началните осезания бяха подобни на Вашите. Опасно е това упражнение. Чел съм, че има хора, които не са се завърнали. И то твърде напреднали.
Успех и здраве през Новата 2017 год.
цитирай
7. missana - Честито Богоявление, born!
06.01.2017 16:14
Бог да ни пази и да ни дава здраве и сили да търсим Истината!
Благодаря сърдечно за хубавите пожелания, както и благодаря за интересния и допълващ текста ми коментар. Абсолютно сте прав, че дълбоката Савасана крие сериозни рискове да прекъснем връзката си с този свят. В текста си споделям изцяло лично преживян случай. Години наред, впоследствие, имах сериозни здравословни проблеми и спонтанни пристъпи за напускане на тялото. Бях разхлабил много сериозно връзките между тялото и етерната субстанция. Затова коментарът ви е едно своевременно и уместно предупреждение към всеки, който си ми мисли, че упътвайки се към дълбоката Савасана се занимава с някакакъв вид развлечение.
Тук е мястото да укажа, че съм изложил точната техника на дълбоката Савасана в материала си:

http://missana/drugi/2016/11/03/napusni-tialoto-ezoterichen-tekst-za-izbranici.1486896

с изрично предупреждение, че не нося отговорност, ако някой реши да експериментира с тялото си по този начин.
цитирай
8. lightsaber123 - Линкът не работи...
08.01.2017 18:42
Вие просто дайте вашата опитност, пък оставете на всеки сам да си преценява... все пак не сме малки деца. Интересувал съм се от Савасана, стигнах до едно положение и не мога да продължа по-нататък - явно животът ме държи с пълна сила. Осъзнах, че нямам ни най-малкото намерение да напускам тялото си щото животът си ми харесва... просто при мен е въпрос на опитност. Обичам да експериментирам със себе си - никога с други хора.

Ще се радвам да споделите повече.
цитирай
9. missana - Благодаря, че прочетохте и коментирахте, lightsaber123!
10.01.2017 14:08
Животът е наистина хубав и не си заслужава да го рискуваме преждевременно. Понякога, обаче, любопитството надделява и тогава човек прави прибързани ходове, които невинаги може да върне обратно. Аз, също като Вас, за нищо на света не бих си позволил да ескпериментирам с други хора. Но със себе си винаги експериментирам. Което е по-силите ми, ще споделям като опитност с другите. Нали в това е смисълът да имаш опит. Не да го пазиш егоистично само за себе си, но ако си в състояние да дадеш нещо и на други хора.
Желая Ви хубава и ползотворна 2017-а! И здраве - преди всичко!
цитирай
10. lightsaber123 - Аз
11.01.2017 06:16
също обичам да експериментирам със себе си. :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1478631
Постинги: 1152
Коментари: 7824
Гласове: 1687
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930