Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2016 00:14 - Високочестотни видения (1)
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 1090 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 05.01.2017 13:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и наблюдаваше облаците. Ден след ден. Големи, кълбести облаци. Научи се да изучава движенията им. Сякаш бяха живи същества от митологични сюжети. Постепенно вникна в тяхната психика. Психиката на облаците. Беше ги изучил дотолкова, че започна да ги сънува постоянно. Те станаха единствените му приятели. Това разви силно интуицията в него. Тя всъщност бе едно продължение на обонянието. Обобщеното обоняние /6-тото чувство/, свързано с носа и хипокампа. Един ден се разбра, че лелята нямаше вече да се върне в родината си. Тогава той се пресели и започна да спи в стаята й. И една нощ се случи! Спеше леко и затова чу ясно проскърцването на подовите дъски. Събуди се уплашен и видя как от четирите ъгъла на малката стая към него се придвижваха странни същества с конична форма, високи около 1,50 м. Бяха черни и вместо глави имаха сякаш тъмни качулки. Съзнанието му светкавично се проясни от уплахата. Присегна се бързо и включи нощната лампа над главата си. Съществата сякаш се сгърчиха от светлината й. Свиха се на 4 кълбета, които с голяма скорост се изтъркаляха в ъглите на стаята и като черен пушек се провряха през стените и изчезнаха. От този миг той не можеше да спи спокойно в тази стая. Не сподели с никого преживяното. Имаше опасност да го вземат за луд. Но анализираше случая. Разбра, че тези същества са съставени от друг вид материя - тъмна материя и вероятно са най-старите обитатели на тази планета. Светлината ги разграждаше. Тя бе непоносима за тях. Затова той слагаше включена най-редовно малка нощна лампа под кревата си и за да не стане пожар я поставяше легнала, така, че абажурът й да лежи върху чиния за ядене - от дълбоките.Това удачно хрумване наистина спаси положението и той дори се закани да го патентова под името антиталасъмна лампа. Спомни си, че в обичаите на редица народи е да се палят кандила. Едва ли е случайно - си мислеше. Знаеше, че има много случаи на бебета, оставени да спят сами в тъмна стая. Умираха от загадъчна и неизяснена смърт. Сега вече разбираше какво им се е случило. Но дали майките осъзнаваха на каква опасност излагат младенците си? Разбра, че всеки индивид има защитно поле - нещо като кълбо около себе си, което го защитава от посегателството на тъмните същества. Вид пространствен силов щит. При малките деца той явно беше твърде слаб. Но вероятно имаше и възрастни с недостатъчно развито силово защитно поле. За такива спането в приглушено осветени помещения бе направо задължително. Те не трябваше да заспиват сред мрак. Рискуваха живота си. Изминаха 17 години от случая с черните същества. Той се бе заел да укрепи максимално тялото си. За целта играеше редовно йога. Напредна бързо. Правеше с лекота наули, изолирайки двата прави коремни мускула поотделно и въртейки ги кръгово. Напредна в асаните и можеше с часове да стои в лотос и да медитира. А в пранаяма постигна забележителни успехи в сук пурвак. Задържаше дъха си 5,4 минути без видимо усилие и плуваше 70 м. под вода. Но най-много се увличаше от савасана - пълното себеотпускане. Правеше я чрез техника за "умъртвяване" на крайниците, започвайки от малкото пръстче на левия крак, после на десния и така алтернативно пълзеше нагоре - докато стигне кръга кан-ли на бъбреците и сърцето. Тогава се "замъгляваха" сърцето и мозъка. Тук "умъртвяването" се постигаше най-трудно, защото дишането започваше да спира, а главата сякаш да се разширява.

Една хубава утрин на 1985г. той лежеше в пълна изолация от външния свят в малката стая на леля си и пробваше да налучка дълбоката савасана. И тогава се случи!
Сякаш невидим магнит изтегли дъха му от дробовете и сърцето затрептя свръхчестотно, а после започна да се забавя и постепенно спря да бие. Пулс не се усещаше. Съзнанието бе прояснено до неимоверност. В него нямаше никаква мисъл. Невероятно спокойствие, лишено от всякаква привързаност към този свят.  И точно в този миг, когато му бе все едно дали ще се върне към живота, се случи! Изведнъж в простанството пред очите му се отвори сякаш безкраен тунел. Приличаше на сивкавотъмен комин. И в другия край на комина той видя една ярка и трептяща звезда. Получи странното и категорично усещане, че това е Сириус. Бе наблюдавал нощно време от покрива си звездното небе и познаваше отлично Сириус. По интензитет и маниер на светене, звездата която виждаше в дъното на комина бе Сириус, или клонинг на Сириус. В момента, когато тази мисъл премина почти телепатично през главата му, през комина се спусна към него синкав лъч от звездата и го прободе в междувеждието. Областта между веждите и малко наоколо, започна да трепти високочестотно. Сякаш беше включена вакуумна помпа, която искаше да изсмуче от черепа му малко капаче и да даде достъп на лъча до мозъка му. В този миг почувства съвсем осезаемо как лъчът навлезе в черепа и попадна в пинеалната му жлеза. Получи се твърда връзка между звездата и тази жлеза. Изпита странно усещане,че той е там - на звездата, а  тялото му е някаква холограма. Него го нямаше тук - на Земята. Вече беше изцяло там. Внезапно осъзна, че той всъщност никога не е бил тук, а винаги там. Тук само използваха холограмата му, а на него му бе все едно какво ще се случи с нея отсега нататък. Все едно! Той вече завинаги беше там с информационната си матрица. Беше безсмъртен. А холограмата - да върви по дяволите. Експериментът беше приключил. Неизвестна и могъща сила, дошла от онези - Могъщите от звездата, които експериментираха с неговата холограма, го върна необяснимо към живота тук - на Земята. Пулсът му се възстанови и се появи дишане. Той оживя! Но от този ден не беше  същият. Спомни си черните същества от четирите ъгъла на стаята. Те сякаш усукваха подовия квадрат и чрез релация на еквивалентност го трансформираха в тор /повърхнина с формата на спасителен пояс/, а после разрязваха напречно тора и така се раждаше коминът към звездата. Четирите същества, които съеденявайки се като четири тъмни кълба, раждаха едно единствено кълбовидно същество - Черният Джак! Той беше портал към другия звезден свят - Пазачът на прага. Черният Джак контролираше пространството между двата свята - този на Земята и този на Звездата, която прие за Сириус. От този ден той разви необичайни способности. Най-напред в състояние между будност и сън, бидейки с вцепенено тяло, от него се излъчваше същество, което бродеше по безкрайна сива равнина. От тази равнина на определени места се виждаше как излизат пушеци - сивкавобели. Адови пушеци. Но най-интересното място бе една шахта в равнината с безкрайно гладки, сякаш полирани стени и овална форма, през която той се спускаше буквално с главата надолу и попадаше в едно подземие, също с абсолютно равни и полирани стени. Това беше Залата на бъдещето. Преди нещо да се случи на Земята, то винаги се случваше там - в Залата на бъдещето. Там срещаше жени, с които се любеше, а после се запознаваше с тях в реалността и всичко видяно в Залата на бъдещето се материализираше.
При едно от гмурканията си в Залата на бъдещето той видя на една от стените написани съвсем ясно, с яркочервен цвят, две двойки числа. Бяха:

175 и 571 /едната двойка/. И 2414  и 4142 /другата/.

Изведнъж чу  отчетлив глас, чието местонахождение не можеше да определи. Гласът каза:"175 е числото на бог, а числата 2414 и 4142 са числата на Озирис и Изида."

Нямаше никога спомен за това, как излиза от Залата на бъдещето. Просто се оказваше буден и  на леглото в стаята на леля си.  Преживяването, свързано с тези числа беше много ярко и интригуващо. Очевидно му бе съобщена важна тайна. Но каква? Повече гласът не му каза. Трябваше той да разплете тази тайна. Но всеки опит да открие закономерност между особените числа 175 и 571 удряше на камък. Очевидно бе, че всяко от тях е огледален запис на другото. Но такива числа има толкова много. Защо 175 да е божествено число. Изминаха три години и той не постигна напредък. Затова спря да мисли повече за числата и даже си забрани мисленето за тях. Но един ден посети своя приятел Пламен. Ръководеше аварийната група за ел.подръжка на Полиграфическия комбинат до БТА в София. Пламен бе странен тип. Навремето беше завършил техникум по електроника, а след това семестриално завършил с отличен успех математика в СУ "Кл. Охридски". Но по незнайна причина не искаше да се дипломира. Предпочиташе да работи като ел. техник. Енциклопедичен ум, той превъзхождаше всеки човек с буквално смазващите си познания. Но си беше голям особняк. Пламен се зарадва на посещението и се похвали, че си купил нов и модерен калкулатор. Предложи да му подари стария си. Подаръкът бе приет с благодарност и още същата нощ, около 3 часа, той се събуди със странното усещане, че е на прага на тайната за числото на бога. Извади калкулатора на Пламен и започна да търси зависимости. И тогава внезапно откри!

1/175 = 0,00571...; 1/571 = 0, 00175...

1/2414 = 0,0004142... ; 1/4142 = 0, 0002414...

Осъзна, че това бе мистичната връзка, която гласът от Залата на бъдещето бе имал предвид. Други такива трицифрени числа нямаше, както и други четирицифрени.  Петнадесет години по-късно, той доказа, че не съществуваха други подобни числови двойки с произволен брой цифри. Тези бяха изключителни. Доказателството бе много трудно и дълго сто страници. Нарече тези двойки - двойки на влюбените числа.
Да, влюбените двойки бяха само две. А нима и в живота двойките  на истинските и мистично влюбени са много повече?
Числото на Изида се оказа много интересно. То бе свързано с числото квадратен корен от две /т.е. с дължината на диагонала на квадрат със страна дълга 1/:

1,4142...

Всъщност числото на Изида съвпадна с четирицифреното число в  десетичното развитие на квадратен корен от 2, след десетичната  запетая. Чрез прибавяне към квадратен корен от 2 на числото 1, се получава:

2,414...

А това, след абстрахиране от десетичната запетая, е  точно числото на Озирис.

Но той не се задоволи с това, а потърси и самовлюбени числа. И ги намери. Бяха 3, 316, 3162. Други нямаше. За доказателството на тази сложна теорема потрябваха цели 40 страници и познания от теорията на безкрайните редове, както и в случая на доказателството на единствеността на влюбените числа.
Самовлюбените числа /или може би - нарцистичните числа/, защото:

1/3 = 0,3... ; 1/316 = 0, 00316... ; 1/3162 = 0, 0003162...


***Поредицата ще продължи с "Високочестотни видения (2)"



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. osa - !!!
08.12.2016 06:17
Въведе ме в едно от тайнствата на Вселената, Мисана.
Почувствах те като извънземен – може би от Сириус...
Почитания!
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Оса!
08.12.2016 10:49
Радвам се, че съм те заинтригувал с разказаното.
Да имаш благословен ден!
цитирай
3. nalia - Числата ми заприличаха на звездни пратеници, Мисана:)
08.12.2016 11:19
Само с теб стават толкова поетични!
цитирай
4. missana - Честит 8-ми декември, Налиа!
08.12.2016 23:41
Нали с теб ще си останем вечните студенти /в нетривиален смисъл, разбира се/.
Ценя високо наблюдателността и финеса ти! Тази песен е поздрав за теб:

https://www.youtube/watch?v=90koWbx13Bw

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1380184
Постинги: 1044
Коментари: 7201
Гласове: 1539
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031