Ето - привличането им /на бъбреците и сърцето/ започва, стига да успееш да повярваш в това. Сърцето ти и бъбреците се съединяват в едно същество. Това е твоят триполюсен кентавър - Съществото пазител на аза ти. Задръж меката концентрация върху кентавъра. Тялото започва да се схваща и изтръпва от намалялото кръвообръщение.  Това е добър и благословен знак, че вършиш всичко правилно. Ще усетиш леко пробождане в областта на бъбреците и как сърцето ти забавя ход. Това може да те уплаши. Но ако не си страхливец ще продължиш с концентрацията си. Извън триъгълника и по посока на периферията, тялото ти ще започне бързо да умира. Остави го да умре и не допускай и за миг съмнение, че си на прав път. Най-сетне ти и кентавърът сте едно цяло. Излишното от тялото е премахнато. Отново се съсредоточи върху кентавъра и се опитай да го свиеш максимално. Това е най-трудната част. Ако успееш, ще бъдеш възнаграден. Болката в бъбреците ти ще стане непоносима, сякаш си набоден с невидима вила в тях. И точно тогава ще усетиш оргазъма. Той е върховен и продължителен. С нищо несравним. И двата ти бъбрека участват в него. Изтича огромно количество енергия от тях и се прелива в сърцето ти. Така Платиненият остров се ражда и се издига над океана Ци-Хай вътре в теб, както стълбът Иуну се издига над протоводата на сътворението в египетската митология.

     И ето те най-после успял, човече. Имаш вече само сърце и мозък. Но това не е сърцето, а неговия прототип - Платиненият остров. Ти най-после си у дома. Ще усетиш, че не изпитваш никаква свързаност с миналото си. За никого и за нищо не ти е жал. Те престанаха да съществуват. Елиминира ги и не съжалявай за това. Сега остава най-важното - да намериш сили и решителност да напуснеш и Платинения остров. При това трябва да извършиш това без емоция, като нещо естествено и неизбежно, с което априори си съгласен. Туптенето на сърцето не отеква вече в мозъка. То бие равномерно, но слабо. Не допускай пристъп на радост, разрушаващ това усещане. Ще започнеш да изпадаш в унес, като на границата между сън и будно състояние. Наблюдавай дишането си отстрани, както се наблюдава празнота. Постепенно започваш да губиш дъха си. Той те напуска като изтеглен от гигантски магнит. Ще чуеш свистене на вятър и тялото ти ще навлезе с огромно ускорение в пространство тъмно като вътрешността на комин, който непрекъснато се разширява, раздалечавайки стените си и заедно с тях стените на черепа ти и излизайки извън тях на огромно разстояние. Това е Пещерата на Брахман, съединяваща като един подземен тунел Платинения остров със corpus pineale. По свойства напомня залата на Воланд от романа на Булгаков "Майстора и Маргарита" /известен още и като "Канцлер"/. Сърцето е силно забавено и продължава да се забавя, треперейки като малко врабче в устата на змия. Ти вече окончателно напускаш тялото си през Устата на Кобрата в междувеждието си и се преливаш във Великата празнота.

Бел. на автора. Текстът е художествена измислица. Авторът не поема отговорност за действията на лица, решили да  предприемат експерименти с тялото си.