Прочетен: 2661 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2016 13:53
В това есе ми се иска да поговорим за морала. Без съмнение това е последният мохикан в нашето време - времето на Желязната епоха, а ако употребя заглавие от нашумял роман на Джек Лондон, един от най-уважаваните от мен автори - време на Желязната пета. Долавям как първият ви въпрос вече витае във въздуха: Що е морал? Уважаеми читатели, моралът е неразривно свързан с понятието грях. А грехът може да има само една вярна дефиниция - отклонение от Бога. Защото всеки грях е грешка, но не всяка грешка е грях, а само онази грешка, която ни отдалечава от Бога. Да не забравяме, че Бог понякога цени повече грешниците /блудните/ от праведниците. Казаното ме облекчава да дам дефиницията на морала, като нравствена категория. Моралът е съблюдаване на поведение минимизиращо отклоненията ни от Бог, защото да твърдим, че в този ужасно сложен свят можем да не се отклоняваме ни на йота от Бог, ще е силна хипербола. Самият Бог ни научи, че прекалените светци не са му угодни.
И така, да подхванем темата за морала. Аз лично не смесвам морала с нормите, които обществото задава, говорейки за морал. Тези норми са в много голяма степен изкуствени и фалшиви. Те играят по-скоро ролята на възпиращ фактор, от услугите на който най-често се ползват враговете на морала. Моралът за мен е свързан с това, което казва и Стефан Цвайг - съвестта на човека, като седалище на Бог в нас самите. Не случайно е казано /Публилий Сир/: "Чистата съвест е най-меката възглавница". Както имаме център за физическо равновесие, локализиран в малкия ни мозък, разположен в тилната област на главата, така вероятно имаме и втори център за равновесие - център за нравствено равновесие. Къде е локализиран той в мозъка, не мога в момента да ви кажа. Просто мястото не е открито. За него съдя по проявленията му. Той се развива малко след физическия център за равновесие, но в доста ранна възраст, у детето. Малкото дете има силно развито чувство за справедливост и нередност и изпитва свещен срам, когато обществото го тласка да извърша действия, квалифицирани като добри и морални, а то вътрешно не е съгласно, че са такива. Малко по малко, обаче, стъпкват това му чувство. Обществото е най-неподходящото място за еволюиране на този свещен срам. А веднъж стъпкан, той не се възстановява.
Много погрешно е да свързваме морала с целесъобразността, понеже имат коренно различна природа. Те са нещо като материя и антиматерия. Моралът не е и не може да бъде целесъобразен. Защото това би означавало да е утилитарен. В този смисъл подчиняващите се на девиза "целта оправдава средствата" са винаги аморални. Моралът е практически безполезен за този свят. Ние самите непрестанно се убеждаваме в това, когато преследваме някаква цел, която ни носи бързи дивиденти. Тогава с лека ръка пренасяме в жертва морала, особено ако не се касае за особено голям грях.
И да рекапитулирам в края на това есе. Няма фалшив морал. Има лицемерие, представяно за морал, пак с утилитарна цел. Моралът е винаги нелицемерeн. Той е проявлението в нас на онзи гълъб, спуснал се при река Йордан от небето връз Христос и превърнал го от човек в Агнеца. Говоря за Дух Светий. Моралът е пътя и средството за общуването ни със Светия Дух. Доколко успешно, зависи само от нас. Другото е от този свят, на когото Управителят се нарича Велзевул. Отказвайки се от морала, ние се предаваме в ръцете на Велзевул и подписваме договора - образец "Фауст" с Него.
Един поздрав за теб:
https://www.youtube/watch?v=bOgXJMimKzk
думи, е просто...необяснимо..
или, както казва Лао Дзъ...
“ Красивите думи не са истински,
истинските думи ,не са красиви“
страх ме е, да започнем дискусия по Библията...
няма да ни стигне и цялото блог бе ге..
Много благодарим за вашето усърдие.
многоо нови опитности ви пожелавам..
поздрав/ Юлия
Много благодаря за участието Ви! Оценявам го високо, както и критичните Ви бележки.
нали това е блог ? социал.платформа за споделяне.
а ,вие като се имате за Писател,какво правите тук..
неделни проповеди и нравоучения...морални атестации ...
къде споменах, че Морала е табу /само по-себе си това звучи нонсенс..
намирам „есето“ Ви доста помпозно,предвзето и...безпредметно, колега.
апропо,личи си, а Публиката е жестока..
Една колежка скоро ми заяви,че търсила в блога...„себе си“.
така най кратко,мисля да завърша.Вие си пишете,иначе..
„Аз съм много силен читател“ е мотото на блог бг.
поздрави/Юлия
Кръстопътно есе, Мисана, всеки решава сам по кой път да поеме:)
Ползвам случая да благодаря и за новото включване на Юлия. За мен Вашето мнение е много ценно, Юлия. Защото следва да си сверявам часовника и със средностатистическия читател. Иначе - накъде?
Есето е издържано в духа на християнските ценности, но се възприема трудно именно поради характерната за религиозната литература лексика. Откъснато е от реалността, няма примери от злободневните проблеми в живота - например бежанска криза, бедност, корупция, престъпност. Ще прочета с удоволствие допълнение по темата с включени примери. Поздрави!