Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2016 22:14 - Тайнството на Агнеца (езотеричен текст)
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 1631 Коментари: 6 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Крайъгълната теза на християнската религия е тази за Светата троица или за т.нар. триединство на трите фундаментални компоненти-оси на координатната теологична система - Бог Отец /Креаторът, Създателят на Творението, в което понастоящем живеем/, Логосът /Словото/, въплътен в Божия син - Иисус Христос /от Назарет/, който е едновременно проявление на божествена и човешка същност /в неделим синтез/ и Светият Дух.

Макар и малко опростенчески, бихме могли да си представим това, като триединство на Разум - Творящо начало /по изначално промислен план/, Чувство-Любов - Висша сила преодоляваща различията между сътвореното и спояваща го в Единно цяло, подчинявайки и командвайки частите му чрез Слово /произтичащо от същността й/ по формулата:"Сезам отвори се", и Воля /действащ Дух/, крепител и носител на Живота. И всеки обикновен вярващ човек, родил се с дарбата да вярва в Творителната и Крепителна сила Отгоре, дарила ни с Любов /защото способността да вярваш е специфична дарба, както дарбата да пишеш, да рисуваш, да пееш хубаво и т.н./ е изпитвал усещането за тези три компоненти и за тяхното взаимодействие. Самите ние /дори и без да вярваме в каквото и да било/ сме изтъкани от Разум, Чувство и Воля. В никой от нас кое да е от тези три начала не се среща в абсолютно изчистен вид, а само като смес - резултат от взаимодействие с останалите две.
Дотук добре. Но християнската доктрина, дело на светите отци, а не на самия Иисус /изрично и дебело подчертавам този факт/ разглежда триединството не като взаимодействие между упоменатите три начала /в подходяща пропорция/, а като тяхната тъждественост по първосъщност. Различие има само по проявление. Касае се за три различни лица, под които единосущният Бог се проявява. Такова нещо, разбира се не е дръзвал да твърди дори самият Христос, но ето че то става постулат /при това основен/ на религията, произтичаща от самия Него. Логическата първооснова на подобна аксиома буди веднага недоумение. Защо Едното следва да се проявява чрез Три. Не е ли по-естествено да си мислим три Начала, които взаимодействат помежду си /взаимопрониквайки се/, допълвайки се, в името на обща Цел, което би било по-разбираемо и по-нормално за възприятие.

Самият Иисус залага истинска мина за своите следовници и техния постулат, с казаното от него /за което и трите синоптични евангелия са единодушни/:

"Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят." /евангелие от Матей: 12: 31-32/;

"Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане." /евангелие от Марк: 3: 28-29/;

"И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости." /евангелие от Лука: 12:10/.

Според Иисус всеки грях е простим /в това число дори грях срещу Него и срещу Бог-Отец/, но грях срещу Светия Дух е непростим, дори и на Оня свят.


Не е ли това очевидно свидетелство за особената роля на Светия Дух, която няма как да бъде такава при концепцията за триединство?

Втората мина Иисус поставя, отговаряйки на въпроса, кога ще настъпи Второто пришествие:

"А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец" /евангелие от Матей: 24:36/;

"А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец." /евангелие от Марк: 13: 32/.

Всъщност Иисус, по силата на цитираното, утвърждава, че денят и часът на започване на Второто пришествие са велика тайна, която знае само Бог-Отец и никой друг. Това отново е много силен удар срещу доктрината за Светата троица. Интересно е, че Христос не споменава тук нищо за Светия Дух.

И третата - последна мина, Христос поставя с думите си:

"Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене." /евангелие от Йоан: 14:28/.

Това е едно честно и открито признание, че Бог-Отец стои над Сина, което опровергава съвсем директно идеята за тъждественост между тях.

Затова всеки мислещ човек, след като попадне на цитираните от мен текстове в Светото писание, с основание би се усъмнил в доктрината на Светата църква, ако се доверява разбира се повече на нейния първоизточник - Иисус Христос. И ако приемем с Разума си тази постановка, ние изведнъж се оказваме в ролята на Лев Толстой, който изисква от нас да използваме именно Разума като основно наше сетиво. По тази причина той бе отлъчен от руската православна църква, защото дръзна да отхвърли божествения произход на Иисус, запазвайки му ролята на велик морален учител. Това стана причина най-разтърсващото по дълбочина произведение на Толстой "Трактат о жизни" /за Смисъла на живота/ да не получи онази подобаваща му се известност, каквато безусловно заслужава. Друг голям изследовател на живота и делото на Христос - Жозеф Ернест Ренан /1823 - 1892/, в своята великолепна книга "Животът на Иисус", утвърждава, че Иисус се превръща в Бог чрез високоморалното учение, което ни оставя. Тоест /според Ренан/ той е Бог по заслуги, а не по произход. Проф. Джош Макдауъл привежда редица смислени и звучащи убедително доводи, в забележителната си книга "Не просто дърводелец" /издадена на български език под заглавието: "Исус Христос - Бог или човек"/, в полза на твърдението, че Иисус е наистина Син Божи. Тези теологични спорове естествено не са лишени от смисъл, но главното си остава Учението на Христос. Именно то декодира Тайната на Агнеца!
Трансмисията между Отца и Сина е Светият Дух. Той е най-мистичната компонента с особена роля в сътворението. Изначален дъх, който съживява мъртвото и го превръща в живо, който поражда Нещото от Нищото.

Светият Дух има три ВЕЛИКИ снизхождения, свързани с най-знаменателните събития /а иначе той (според църквата) снизхожда непрестанно, например на Петдесятница/.

Първото от тях е упоменато като основа на Тайнството на Сътворението в Библията още в първата глава на първата й книга "Битие", при това в първите два стиха:

"1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата."

В Битие: 2:7 Светият Дух участва пряко в сътворението на човека:

" И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа."

Второто Велико снизхождение на Светия Дух става при река Йордан, където Йоан Кръстител кръщава Иисус. Там Духът снизхожда от небето като гълъб, за да превърне Христос от Назарет в Свещения Агнец /Матей: 3:16/:

"И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него."

Тук е възпроизведен архетипът на Сътворението, описан в Битие:1:2 и цитиран по-горе. Именно това е първопричина за ритуала с кръщаването чрез Дух и вода /нещо характерно не само за християнските вярвания/.

Третото Велико снизхождение на Светия Дух е предстоящо. Той ще "слезе" на Земята персонифициран, под формата на човек, както "слезе" Иисус и ще язяви пред нас Духа на Истината. Самият Христос го нарича Утешителят. И както Иисус изяви пред нас Всемирната Любов-Истина, Утешителят ще ни разкрие Върховната Истина - онази, която ще ни остави ПОТРЕСЕНИ! За това предстоящо събитие Христос говори, разделяйки се със своите ученици и то е упоменато явно в евангелието на Йоан:

"16. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
17. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде." /Йоан:14: 16-17/;

"26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил." /Йоан:14:26/;

"26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27. а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене." /Йоан:15:26-27/;

"7. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;
8. и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9. за грях, че не вярват в Мене;
10. за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;
11. а за съд, че князът на тоя свят е осъден." /Йоан:16: 7-11/;

"13. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
14. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести." /Йоан:16:13-14/

Тук е мястото да спомена, че един безусловно голям духовен учител, като Петър Дънов, се изкуши и дръзна да нарече себе си Беинса Дуно /Духът на Истината/, т.е. дръзна да се персонифицира с Утешителя.

Както казах по-горе, след снизхождението на Светия Дух в Христос, последният се превърна в Агнеца.
Окото е нематериално по първосъщност. То е синтез на материя и Дух, но водещото начало е Духът. Самият Христос отбелязва изрично този факт, защото той е определящ за нравствеността и Тайната на Агнеца:

"22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?" /Матей:6:22-23/;

"34. Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;
35. и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.
36. Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние." /Лука:11:34-36/

Светият Дух слезе в Иисус от Назарет и освети Окото му. Превърна го в Окото на Агнеца. Едно от най-големите тайнства се състои именно в това, че от всички представители на животинските видове единствено Окото на агнето изявява в пълна мяра, като изражение, Невинността като качество в проявлението на Светия Дух. Ако приемем, че Невинността може да бъде изявена и визуализирана, то тя се визуализира единствено в Окото на агнето. Това Око не е вече материално по първосъщност. Следователно Окото на агнето се явява решение на задачата за реализиране екстремума на Невинността в материалните форми. Окото на овцата е загубило това качество. То не фигурира даже и в Окото на сърната /впрочем също въплъщаващо немалка доза Невинност/. Причината е, че съществува уникална връзка между Невинността и Обречеността. Тя идва от това, че всяка истинска Невинност е изначално Обречена да пребъдва за кратко време в този свят, чийто княз /и според Христос/ е Велзевул. Затова Иисус каза историческите думи: "Аз не съм от този свят" /Йоан: 8:23/, а Блез Паскал възкликна: "Земята не е отечество за Истината - Тя броди непозната между хората!"
Агнето се отглежда, за да бъде заклано /да бъде пренасяно в жертва/ и то "ненавършило пълнолетие". То е изначално Обречено. Освен генетично заложената в погледа му Невинност, тази Обреченост му придава сакралността на Светия Дух. Всеки, който е виждал току-що заклано агне, което умира кротко и безропотно е почувствал това. Аз съм го виждал с очите си. Гледката е с нищо несравнима. В погледа на такова агне няма упрек, няма обвинение към Заколителя. То изразява една безпределна чистота и Невинна тъга, с нищо несравнима. Тъга, че този свят е лишен от истинска Съвест. То провокира Съвестта в нас, нашето Самообвинение и с това ни заставя да направим своя избор - редом с кого да застанем - с Бога или с Мамона. С това, че прие Светия Дух в Окото си, при река Йордан /чрез Тайнството на Кръщаването/, Христос от Назарет прие погледа на Агнеца - погледа на жертвеното агне. Той стана въплъщение на Изначалната Невинност - най-високата кота, която съществува в Съвестта. Да достигнем стадия на духовно развитие в нас /който носим латентно/ обозначаван като "стадия Христос" /тук не става дума за историческия Христос, а за ейдоса Христос, едно от въплъщениеята, на които е Иисус от Назарат/, означава да пробудим това най-високо ниво на Съвест в душата си. Чрез него се отмерва всяко падение, всяка греховност. Именно то е Високият Хълм, чийто Връх-Небе е наречен царство Божие. От тази височина лесно се пада, но до нея е много трудно да се изкачим. Мнозина обвиняват Създателя и питат - докога ще бъде търпяно страданието на невинните души. Защо той не взема мерки. Отговорът е даден в Откровението на Йоан и той гласи:

Докато не бъде попълнено числото на мъчениците.

После идва Онова, което се нарича Второ пришествие. Идва Страшният съд за грехоносителите.

Иисус беше в най-висша степен Обречен. Обречен повече от всички и от всичко на този Свят. Затова е и най-невинен от всички и като такъв съставлява жертвената същност на Агнеца. Защото - там на кръста в, в деветия час и в последния си миг, той бе изоставен дори от Отца си и затова възкликна:

"Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" /Марк:15:34/

Парадоксът е в това, че когато дори Бог-Отец изостави Сина /разбира се с промисъл/, то единственият, който му отдаде почит бе един от разбойниците, стоящ разпнат до него /Лука:23:39-43/:

"39. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43. И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая."

Да мислиш и работиш за спасението на Онова, което е изцяло извън теб, без да искаш в замяна нищичко за себе си - това е голямата тайна на морала. Това ясно е осъзнато от Екзюпери с неговия класически пример за затрупания в мината миньор, за спасение на когото трябва да рискуват живота си хиляди други миньори, защото това повелява законът на нравствеността, който не се ръководи от прагматиката на принципа за средното аритметично.
Исус също ни прозоваваше, за да останем нравствени, когато даваме, да даваме с едната си ръка така, че другата да не узнава за това. Защото в противен случай ние даваме и заради себе си - за да ни се зачете деянието като добродетел, а не даваме изцяло заради другите.

Иисус постъпи като високоморален капитан на кораб - спаси целия човешкият род, оставайки прикован на мачтата-кръст на потъващия "Титаник".

Кой измежду нас би постъпил аналогично? Ако сега ни докажат строго, че няма никакъв Вечен живот и Царство Божие, а животът е само този кратък отрязък от време - тук и сега, колко от нас биха отстоявали праведността. Колко вярващи ще останат в храмовете? Ако такива има - те ще са истинските праведници. Защото мнозина се съблазняват от перспективата за Вечен живот и правят отстъпки, тук - на Земята, с надеждата, че ще получат впоследствие голяма отплата. По какво се отличават те от онези авантюристи потърсили навремето Новия континет, за да достигнат до мечтаното Елдорадо? Такива никога няма да видят Царство Божие. Защото първо то трябва да е в нас, а после извън нас. И защото Паскал говореше за двата вида страх на смъртния одър - страхът на атеиста, който се страхува да не би все пак Бог да съществува и страхът на вярващия, който се страхува да не би да няма Бог!




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - поздрав, Младене, хубава компилация си подредил..
12.10.2016 22:30
И защото Паскал говореше за двата вида страх на смъртния одър - страхът на атеиста, който се страхува да не би все пак Бог да съществува и страхът на вярващия, който се страхува да не би да няма Бог!

ето,това е...Истината....

Ако имаш желание за още „търсене“..
имам един любим автор,който бих ти предложила..
„БОГ Биография“
„Христос ,криза в живота на Бог“
Джак Майлс

„Каква личност е Бог? Каква е неговата житейска история? Възможно ли е да подходим към него не като към обект на религиозно преклонение, а като към главно действащо лице в най-великата книга на света - герой, притежаващ цялата дълбочина, двусмисленост и противоречивост на Хамлет? Това е провокативната интелектуална задачата, която Джек Майлс - литературен критик, бивш йезуит и професор по религии и близкоизточни езици, си поставя и реализира с блясък в книгата си "Бог: Биография". Догматиците са шокирани от богохулната интерпретация на Бог като литературен персонаж, но задълбоченото и изящно написано изследване е отличено с наградата Пулицър и е преведено на 17 езика, включително на китайски и иврит.“
цитирай
2. missana - Не, в никакъв случай не е компилация!
13.10.2016 00:02
Благодаря ти, milady, за взетото отношение по текста ми и за препоръчаната литература. Разсъжденията ми за окото на Агнето са изцяло оригинални. Не съм ги срещал никъде. Оригинална е и цялата постройка на есето ми, както и финалното заключение. Където съм използвал чужди текстове за илюстрация на тезата си, изрично съм ги цитирал, с указване на точните им координати. Казаното от Паскал се съдържа в неговата книга "Мисли". Единствено нея не съм цитирал, защото както тази книга, а така и самата мисъл на Паскал, са достатъчно добре известни.
цитирай
3. dartanjan - Догма е човешка измислица превъ...
13.10.2016 01:08
Догма е човешка измислица превърната от авторитет за определна група хора в стандарт. За разлика от догмите, Божията истина записаноа в Библията е абсолют независещ от времето и пространство.
Обичам Божието слово. Толкова е точно истинно.

Коринтяни глава 1
"18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".
20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;
24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.
25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.
26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;
28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,
29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.
30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;
31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
цитирай
4. missana - Абсолютно прав сте, Дартанян!
13.10.2016 01:21
Благодаря Ви за нещата, които споделихте, подкрепяйки ги с факти от Светото писание. Иисус отхвърли Църквата като институция, защото точно тя води до това, което Ницше оповести със своето: "Бог е мъртъв!". И защото, както правилно отбелязвате /дефакто/ - светът на догмите е един мъртъв свят, а догмите се създават и формулират от Църквата. Христос е Живата Истина. Той не се нуждае от Църкви. Затова и казваше: "Където са двама, там съм и аз!". Затова и казваше: "И не бъдете като лицемерите, които се молят по кръстопътища и синагоги /разбирай църквите въобще!/...те вече получават своята награда...а ти, когато искаш да се молиш, влез в скривалището си и като затвориш вратата след себе си, се моли така: Отче наш, който си на небето...". Всички ние се нуждаем само от учението на Иисус, а не от охранени попове, самопровъзгласили се за негови следовници. Иисус е Единственият Спасител наш.
цитирай
5. nalia - Гледала съм, Мисана, по Великден със свито сърце
13.10.2016 14:44
това, което си пресъздал по неповторим начин, и нямах обяснение.
Благодаря ти
цитирай
6. missana - Благодаря и аз, Налиа!
13.10.2016 14:50
Размишлявал съм по широк кръг въпроси, но този за връзката на Окото на агнето с Тайнството на Агнеца е крайъгълен. Затова се реших да споделя мислите си в писмена форма. Перифразирайки една известна сентенция в правото, ще кажа: "Споделеното устно отлита. Споделеното писмено - остава!". Да имаш вдъхновен и красив ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1439352
Постинги: 1126
Коментари: 7696
Гласове: 1638
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031