Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2016 08:30 - Антикарма /есе/
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 1458 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Самото заглавие на това есе подсказва, че в него ще става дума за нещо необичайно. И наистина, нямам намерение да ви лъжа, така ще бъде. Защото, когато един от бащите на квантовата механика /наред с Нилс Бор, Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг, Макс Делбрюк и др./ - Пол Дирак

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB_%D0%94%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA

(информация за Пол Дирак),

още на ученическата скамейка реши задачата за тримата рибари /вж. след есето/ и получи парадоксалния й отговор - минус две риби, съсипал нервите на бедната му учителка, която се опитвала да му обясни колко е несъстоятелно решението му в един реален свят като нашия, той вече изпреварващо бил открил антивеществото - като спомен от бъдещето. Наистина формално Дирак прави това епохално откритие значително по-късно, но припомняйки си за тези минус две риби. Така се досеща за второто решение, свързано с уравнението за електрона, интерпретацията на което е неподозирана от другите - "правилно" мислещи физици, стигайки до мисълта, че то се удовлетворява от позитрона -  откритата теоретично, от Дирак, знаменита античастица на електрона.
По подобен начин стоят нещата и с "Антикарма". Но що е това, ще възкликнат мнозина от вас, особено онези запознати с термина "Карма". Няма да ви обременявам със сложното въвеждане на последния  термин, продукт на много древни източни учения, отвеждащи ни до Индия, а може би дори и до все още хипотетичната Атлантида. Защото ако трябва научно да ви изложа идеята за Карма, то ще се наложи да ви запозная с идеята за Дхармакая - причинно-каузалното тяло на Принципите-Ейдоси, което всеки току-що умрял вижда като т.нар. Бяла светлина, след края на тунела, пробягван от душата. Ще трябва да ви запозная вероятно и с т.нар. Карма йога (а заедно с това и с Бхакти йога /йога на чувствеността и Път на любовта, свързан с чакрата Анахата, известна още и като чакра на сърцето/, както и с Джнана йога /йога на благородния Път - този на знанието - съответстващ на Пещерата на Брахман, или т.нар. Нефритен Дворец - образувание свързващо етерното тяло на пинеалната жлеза [третото око] с това на хипофизата и съответстващо на триъгълника с върхове трите чакри - Вишудха, Аджна и Сахасрара /, съответстващи на един вертикално изправен пентаграм с крака - "правда" и "добродетел", с ръце - "любов" и мъдрост" и с глава - "Истина"). Защото древните концепции говорят за Самсара - Светът на прераждането или т.нар материален свят, който е изтъкан от Мая - илюзията, че съществувате единствено в тези си тела /вероятно само съвършени холограми в Холографската вселена на Дейвид Бом и Карл Прибрам/, а Карма е просто следата-линия, която оставяте в Самсара. И тази следа се изгражда от Минало към Бъдеще, т.е. съгласно концепцията за Карма - Миналото определя еднозначно вашето Настояще.Това навява асоциация с детерминизма и с един от най-отявлените му представители - Пиер Симон Лаплас, който възкликва: "Застанал в Настоящето един всеобхватен ум може да узнае всяко Минало и всяко Бъдеще". И така - най-простичко казано, вие трупате Карма с действията си и делата си. Но никога не забравяйте, че преди вас е имало ваши предшественици, от които сте поели щафетата. Те могат да са генетичните ви предци, но могат да са още и вашите праобрази от веригата на преражданията ви, заедно с техните генетични предци. И така се образува една сложна мрежа от вериги, която е метната върху вас, както мрежата-покривало, която Клитемнестра е метнала върху съпруга си Агамемнон, за да плати той своите грехове в банята, под ударите на брадвата й. Чрез тази суматорна Карма вие изплащате грехове - отклонения от Дхармакая, или по-простичко казано - отклонения от Божествения свят, зададен чрез специфичен "чип" в гените ви, още с раждането. С една дума - вие плащате чрез Карма не само вашите, но и греховете на предците -  ваши и на реинкарнациите ви. Така гласи  най-опростенчески учението на древните за Карма. Това учение посочва и средството за излизане от Кръга на Самсара, т.е. от Кармичния кръг или т.нар. Колело на преражданията. В будизма това средство се нарича Нирвана. Но толкова ли са прости нещата? Нима така постъпателно-елементарно може да се опише Казуса на Живота? Ние, които вече знаем за "вещество" и "антивещество", за "светла" и "тъмна" материя, за "светла" и "тъмна" енергия", за "бели" и "черни" дупки, нима ще се примирим с подобно елементарно обяснение? Да ни говорят за съда на Озирис /в египетската "Книга на мъртвите"/ или за съда на Ерлик хан /в "Историята на Чойджид дагин"/. За броене на бели и черни камъчета, символизиращи добрите и лошите ни постъпки. За теглене върху везни на тези камъчета, определящо завинаги съдба ни. Не е ли това твърде наивно и неприемливо обяснение за днешния човек, застанал пред пропастта между Макроскопския - видим свят с неговите привидно твърди устои и Микроскопския  - квантовият невидим свят, изтъкан от необясними парадокси? Аз мисля, че е не само неприемливо, но дори елементарно, а което е още по-лошо - напълно погрешно. А вие, как мислите? Защо да не допуснем, че освен за минали грехове, ние плащаме и за бъдещи такива - т.е. които още не сме извършили, но предстои неминуемо да извършим. Зная как някои възмутено ще възкликнат тук, че разполагат със свободна воля и биха могли въз основа на нея и на "правилния избор", да избегнат всякакви бъдещи грехове. Но скъпи мои, интелигентни читатели, дълбоко се заблуждавате, ако мислите така. Меко казано, в този случай вие мислите съвършено наивно. Защото вашите решения и избори се основават на ситуации по-сложни от проблема за енте тела. Вие сте във взаимодействие с други величини, които едновременно с вас вземат също своето "правилно" решение. Затова бъдещият грях е неизбежен за вас. Той дори може да бъде прогнозиран в дадени граници, така както в модерната сега Теория на риска се прогнозира риска да се случи нещо нежелано /или желано/ в дадена система. И вие трябва да плащате за него.

И Антикарма е точно това - авансово изплащане на бъдещи ваши грехове /извън текущото Кармично плащане/.

Всъщност, веднъж прозрели възможността за подобен феномен, вие лесно бихте се досетили, дори логически, за следващото Прозрение. А то гласи :

Настоящето се управлява и зависи в много по-голяма степен от Бъдещето, отколкото от Миналото!

Ясно е, че това Прозрение нанася непоправим удар върху класическото учение на древните за Карма. Но аз долавям вече първия сериозен и привидно справедлив протест - нали Бъдещето все още не съществува. Как може тогава несъществуващото да детерминира съществуващото? Но точно тук е и основната ви грешка. Защото Бъдещето съществува, но под друга, съвършено различна форма от Настоящето. До този момент не съществува ум на тази планета, който да дефинира строго, що означава съществуване. Ние го подразбираме "по конвенция" като единно понятие, с помомощта на една мъглява интуиция. Говорейки, твърде често, разпалено за него, ние влизаме в ролята на онези, които говорят за виолетова врана, основавайки се единствено на представата си за черната врана. Но повярвайте, че виолетовната врана е нещо доста по-различно от черната. И така - Бъдещето използва нещо, което можем да наречем условно  Разслоено Съществуване. То има градиент на проникване в Настоящето и създава в него свои форпостове. Нещо като агенти на бъдещето или "Гората на Макбет". В Настоящето вече съществуват агентите - кълновете на бъдещето и те, вярвайте ми, са реални призраци с различна плътност на съществуване от Разслоеното Съществуване, действащи и проявяващи се в настоящето, но на принципа на айсберга - с 1/7 "надводна част", а останалите 7/8 от тях се намират в Залата на Бъдещето - нещо като Подземие, в което се намират тайните планове - "скрижалите на Бъдещето" за Настоящето. Бидейки на тази вълна известно по-продължително време, ще започнете неусетно да различавате хора и събития, за които ще почувствате, че в даден момент не са изцяло от Настоящето. Но за да постигнете такава сетивност,  ще ви е необходимо поне месец да медитирате върху цитирания феномен.
Бъдещето управлява Настоящето чрез нещо като гигантски Кули /математически би следвало да ги наречем еквипотенциални повърхнини/. Те са вид слоеве, както атмосферата е изградена от тропосфера, стратосфера, йоносфера, но тук слоевете /Кулите/ са много повече. От всяка една от тях се захваща хоризонт на събитията. И колкото по-висока е Кулата, толкова по-голям хоризонт на събитията обхваща тя. Кулите общуват помежду си чрез частици движещи се с надсветлинни и само с такива скорости /наречени тахиони от гръцкото "тахио", което означава в превод "бърз". Тези частици са хипотетично предсказани от Джералд Файнберг/. Чрез тях се изпреварва Времето и така се достига до т.нар. "дежавю състояния" /т.е. вече видяни - преживяни състояния/. Когато изпаднем в състояние на дежавю, случващото се в момента ни изглежда странно познато и вече преживяно, а всъщност ни се случва за пръв път. Причината е, че то вече е било видяно от нас, когато сме пребивавали в някоя от Кулите, преди да се случи в самото Време. Това е малко като със смъртта. Преди да умреш като тяло, ти умираш на клетъчно ниво. А преди да умреш на клетъчно ниво, умираш на ядрено ниво /ядрата на клетките ти трябва първи да умрат, преди самите ти клетки и т.н., стигайки до гените и още по-долните етажи/. Всичко това е доста сложно за обяснение , за онези, които не са размишлявали по темата. За тях трябва да се профанизира чрез аналогии. Ще кажа само, че поради Кулите Времето не се движи по права линия, а по специални спираловидни траектории, които се завихрят около настоящето ни. И така може да се случи, че в близост с нашето настояще да попадне такава спирална траектория, върху, която е разположена "точка", да речем от 2010г. Тогава тази точка може да се окаже по-близка до нас от всички точки от 2015г. Това звучи налудничаво, но е така. Като резултат например може да се случи така, че в този ден да срещаме предимно наши познати от 2010г.  С тези спираловидни линии на Кулите се обясняват годишните кръгове на дърветата, следите по рапаните и охлювите /проекции на Времето върху екрана на Пространството/. Най-общо казано Кулите оставят спираловидни отпечатъци върху материята. Това са геометричните следи - сенки на самото време и негов брояч.
Кулите са като живи, интелигентни свръхсензитивни, същества. Тяхната задача е да събират информация за съответното разслоение на съществуването и пак чрез тахиони тя бива свеждана в онова, за което използват термина Единно информационно поле / в древните текстове именувано като Акаша/.
Дори докато пиша това есе, аз се намирам под постоянното наблюдение от най-близката Кула /първата от която е видим моят хоризонт на събитията/. Може би даже тя ми се надсмива ехидно в момента. За нея съм само мравчица, която си мисли, че може да се скрие върху гладката горна повърхност на една плътна и полирана дървена маса, над която Кулата се извисява.
Запознатите с Обобщената континуум хипотеза на Георг Кантор, вероятно вече са схванали аналогията, съществуваща между кулите и алефите - безкрайните кардинални числа, въведени от Кантор и описвани като степени от степени на двойката, завършващи с т.нар. "алеф нула" - кардиналното число на множеството на целите положителни числа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3_%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%80


(обща информация за Георг Кантор)

https://en.wikipedia.org/wiki/Continuum_hypothesis


(информация за Обобщената континуум хипотеза на Кантор)

Спиралните траектории, по които Кулите заставят Времето да се движи са предизвикани от тяхното "тегло" упражняващо давление върху неговия флуид, както тежките кораби, предизвикват водовъртежи при потъването си в морета и океани. Тези /разглеждани от мен/ спираловидни траетории са доста по-различни от т.нар. "гьоделиани" - криви на Времето при модела на вселена, изучаван за пръв път от знаменития математик Курт Гьодел:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%82_%D0%93%D1%8C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB (информация за Курт Гьодел) ,

защото гьоделианите са затворени криви:

http://vselenata.blogspot.bg/2007/08/blog-post_21.html

(пътуване във Времето)

https://en.wikipedia.org/wiki/Closed_timelike_curve

(обща информация за моделите със затворени криви на Времето)

http://fuchs-braun.com/media/91ac4f6879c27351ffff8191fffffff0.pdf (оригиналната статия на Курт Гьодел за вселената на Гьодел, за онези, които проявят интерес към нея)

http://www.vis.uni-stuttgart.de/~grave/paper/VIS08.pdf

(статия за вселената на Гьодел)

Между тях може да има и затворени криви, но същинските спираловидни криви, по които се движи времето са отворени. Допускането на противното би сложило с точност до симетрия знак на равенство между Минало и Бъдеще, а тогава би се оказал прав древногръцкият философ Парменид, утвърждаващ, че основите на Света живеят във вечно Настояще. Уви, бъдещето е несводимо до Минало и Настояще и именно това предопределя неизвестната засега природа на отворените спираловидни криви на Времето. Парадоксално, но именно тази отвореност на спираловидните криви позволява да виждаме от по-задните "вагони" на влака на Времето по-предните такива и така да узнаваме бъдещето си /на определени завои/, нещо от което изкусно са се ползвали ясновидци като Касандра, Тирезий, Пития и Ванга. Пак тези завои в спираловидните криви на Времето, изглежда са позволили на великия математик, астролог и лекар на папата, енциклопедичният суперум - Джеронимо (или Джироламо) Кардано (на името на когото се води формулата за решаване на непълното кубично уравнение:
y3 + py + q= 0, както и т.нар. Карданов вал, оставил ни още в наследство труда си Ars Magna /Велико изкуство/), да изчисли точния ден и час на смъртта си и изчислението му да се сбъдне


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE 


http://astrohoroscope.info/kardano.htm 

(материали за Кардано).


Разглеждането на подобни въпроси би ни отвело твърде далеч, докато моята скромна цел е повече да ви загатна за сложността на проблема и това, че този свят се описва от наредената двойка (Карма, Антикарма), в която водеща роля играе Антикарма, основана на Бъдещето. Бъдещето е главният и определящ фактор за Настоящето и с вас в момента се случва нещо, което се предизвиква от друго нещо, което предстои да ви се случи, в много по-голяма степен от нещо, което някога ви се е случило. Йерархията на причините има корените си в далечното бъдеще и напомня по-скоро на един пеадичен ред. В това няма нищо толкова странно, ако за миг си представим Бъдещето като огромен тъмен океан, пръските от вълните на който бомбардират екрана на Настоящето и го променят. От друга страна, Миналото е като шагреновата кожа на Балзак - то се е свило и спаружило и не може да се мери с могъщия океан на Бъдещето. Онова, което се случва в момента в глобализиращия се свят, във финансовата сфера, подкрепя тази моя теза. Защото се стъпва все по-често върху фиктивни и виртуални пари от Бъдещето /все още неполучени печалби/, за да се моделира Настоящето. Тоест имаме типичен пример на практическо приложение на тази моя идея, която още не е разработена и дори не е назована теоретично. Вероятно  вече сте се досетили, че океанът на Бъдещето е неизчерпаем резервоар на енергия в най-пряк смисъл - енергията на Кулите. Това прави на пух и прах т.нар. Закон за съхранение на енергията, теоретично открит от  Юлиус Роберт фон Майер /през 1841г./. Не е далеч денят, когато ще се научим да добиваме тази неограничена енергия от Бъдещето и ще си осигурим дори физическо безсмъртие в тези си тела с помощта на Кулите.
Сегашната физика прави отдавна безуспешни опити да обедини Релателистката теория на Айнщайн с квантовата механика. Чест прави на нашата страна, че един от пионерите в опитите за това обединение е българският теоретичен физик Анастас Христов Анастасов. В книгата си:
"ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА И КВАНТА ДЕЙСТВИЕ (4-АТОМИЗЪМ), София 2003 г.", той излага многострадалната история на тази своя теоретична разработка /многострадална, защото теорията му е била отхвърлена от таталитарната наука, като противоречаща на марксистко-ленинските идеи, изповядващи диалектически материализъм/. Ролята на трансмисия между двата свята - релативисткият и квантовият, играе хипотетично предложената от него субелементарна частица "квантон", която почти за квант време изскача като делфин от флуида на Времето с маса равна на тази на вселената /нещо като апейрона на Анаксимандър/. Аз съм убеден, че както Релативистката теория на Айнщайн, така и квантовата механика, са еднакво неверни и следователно необединими теории. Само една истинска Теория на Бъдещето може да обясни вселената научно и последователно. Но преди нея трябва да бъде открита теоретично предсказаната от мен субелементарна частица "пробабулон" /от probability - вероятност/ , която хвърля мъгла, изтъкана от вероятности, върху яснотата на причинно-следствените връзки, така както древногръцките богове /описани от Омир/, спасяват своите любими герои, обвивайки ги с мъгла на бойното поле в критични ситуации. Именно "пробабулонът" реализира ейдоса на онова, което познаваме като физическото явление мъгла. Следователно той е това, което създава мистичното начало във вселената и основата на т.нар.  Непристъпна светлина или Непристъпна тайна, асоцируеми с  Първосъздателя, наричан масово Бог. В сравнение с "пробабулона", т.нар. хигсбозон на Питър Хигс /обект на търсене чрез големия адронен колайдер в ЦЕРН/ е просто инфалтилна субчастица. Посредством мъглата създавана от "пробабулона", Бъдещето може да нахлува невидимо в Настоящето и да става практически неотделимо от него.
Ще завърша есето с едно свое четиристишие, което надявам се, на фона на гореизложеното, го илюстрира максимално точно:

ПОД ХРЕБЕТА НА БЪДЕЩЕТО

(http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=344911)

Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!


1.
Бел. на автора: Есето съдържа изцяло оригинални мисли на автора.

2.
Задачата за тримата рибари.Трима рибари уловили известно количество риба. Решили да пренощуват заедно и на другия ден да разделят улова. През нощта станал първият от тях и решил да си тръгне. Поискал да раздели рибата на три равни дяла, но за да извърши това му се наложило да хвърли една риба. От останалото количество взел своя дял и си отишъл. Така постъпил и вторият рибар, мислейки, че другите двама спят. Постъпил така и третият. Какво е минималното количество риба, при което случилото се е възможно. Отговорът е 25 риби. Но Дирак предложил зашеметяващия отговор:
минус две риби!


3. Препращам читателите си и към следните три мои есета имащи отношение към темата на настоящото есе:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336096#

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=335750

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=341346




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dartanjan - Не може да не прави впечатление на ...
05.10.2016 18:16
Не може да не прави впечатление на по-наблюдателните хора, как днешните набедени за учени вавилонски шамани се опитват да обясняват вселената с невидими и неуловими за научната апаратура въображаеми феномени като тъмна материя и енергия, черни дупкли и неутронни звезди, квантови флуктуации, скрити измерения, бекрайно еластично геометрично пространство и др. С тези си безумия се опитва да проикрият факта че факта, че космсичекият вакуум е реална физическа среда , която има структура, физически свойства и ограничения. И свойствата на тази структура могат да се пренастроят локално или глобално от Творецът наш Създател.

Никой не може да се занимава с истинска науката ако е индокриниран от "образователната" системата да отрича самата причина за появата и сеществуването на вселената и живота в нея. Така той се обира на доброволна слепота и вмкесто наука започва да се занимава с антинаука в каквото е превърната днес фундаменталната физика.

Когато чуя за карма винаги правя асоциация със сатанински заблуди.
цитирай
2. mihala - Не можем да стигнем до същността, ...
05.10.2016 19:10
Не можем да стигнем до същността, ако тя застрашава нашето съществуване.Не може да има връщане към един и същ първоизточник ,ако във вселената има строга зависимост т.е. кармата е еднозначна за определен живот, а след това върви по своя път и не се връща при първичното положение на съществуване за да се усъвършенства.
цитирай
3. missana - Абсолютно прав сте, Дартанян!
05.10.2016 22:33
Фундаменталната физика днес е наистина Заблуда. А това наистина е трагично.

Сърдечна благодарност за споделянето!
цитирай
4. missana - Точна бележка правите, Михала!
05.10.2016 22:36
Същността наистина застрашава нашето съществуване, защото разграничавайки се от нея /което непрекъснато вършим/ ние я застрашаваме. Първото посегателство е нашето, а не нейното. Много точна визия споделихте в коментара си. Благодаря и Ви желая само успехи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5018601
Постинги: 2864
Коментари: 18568
Гласове: 3345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031