Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2016 19:34 - Що е и Що не е Поезия
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 4961 Коментари: 19 Гласове:
16

Последна промяна: 28.09.2016 23:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Имам ли моралното право да се произнасям по темата, уважаеми читатели? Категоричният ми отговор е - да! Защото прекарах 40 години над белия лист в търсене на отговора на въпроса от заглавието.  Защото изпитах на собствените си плещи  смазващата тежест на лутането. Защото чувствах прословутия страх пред празния лист, който предизвиква нерешителност, коя да бъде първата написана дума върху него и ще има ли сили вдъхновението да продължи след нея по беглия път, който тя загатва. Минал съм през всичко в това нелеко направление. Пътят от праведника  до еретика и обратно, но вече на по-висока кота. Там накъдето някога се бях запътил, търсейки своето словесно Елдорадо, аз отТам сега се завръщам.  Разбрах, че смисълът на Словото е в това да се избавим от думите. Да ги разглеждаме като черупки,  в които е затворена свещена празнота, но празнота различна за всяка една от тях - празнота подлежаща на съединяване. Самите думи са като елементарни частици, като корпускули. Важна е вълната, която пренасят. А Словото е в сърфирането върху тази вълна.  И ако вие не сте се научили добре да сърфирате,  не сте се научили да боравите добре и с формата. Именно в изящните движения при сърфирането се раждат порциите естетика, които възприемате като поезия. Не можете да й заповядате да застива в задължителни форми.  Както не можете да заповядвате на потока да ромоли еднообразно. Заслушвайки се в него ще установите, че външно привидно еднакъв, той остава неповторим. Само на запис ще се повтаря, но това вече не е същият поток, а "записан поток", или още по-точно - "умъртвен поток".
Често пъти се налага да сблъскваме думи, за да освободим, чрез разрушение от сблъсъка, затворената в тях естетика.  И тук нещата наподобяват на сблъскването на елементарни частици в ускорителите, но в случая ролята на ускорители играем самите ние.
За да ви накарам да почувствате по-точно как стоят нещата,

медитирайте върху това, кога една мерена реч престава да бъде поезия и кога една немерена реч се превръща в поезия
.

Поставяйки разглежданията си на тази плоскост, получавате реален шанс да се доближите до истината. И както има най-малки порции енергия, наричани кванти, така има и кванти поезия.  Квантите ги има там, където има физични полета. Но съществува едно поле, което все още науката тенденциозно подминава и премълчава - Естетическото силово поле. Това поле реализира световната хармония.  То подрежда тоновете на цветовете в една есенна гора така, че тази гора да изглежда много красива. И то при външно хаотично тяхно разположение. Това поле дирижира естетиката в глобален мащаб. Ала като всяко поле и то има математическа първооснова. Може би това е все още неоткрита математика. Наречете я за удобство метаматематика, а матрицата задаваща "възлите" на полето наречете Супертензор на естетиката и вие ще се доближите извънредно много до истината. Този Супертензор трябва да бъде инфинитен. В противен случай ще се ограничи възприятието за естетика и самата естетика би изглеждала неестетично. Парадоксално, нали?  Но без парадокси истината не би могла да съществува. Вече чувам първите протести. Какви са тези сложни и хипотетични конструкции? Дали има нещо вярно в тези бръщолевeници и не ни ли баламосва този смахнат?  Не се ли изживява като глашатай на истината, който ни натрапва болни видения на своя мозък? Защо просто не си пишем както ни идва отвътре, пък каквото се получи. Това е като игра на "ези-тура". Или пишеш хубав текст, или се проваляш.
Вижте, уважаеми читатели, отдавна е известно, че музикалната хармония се основава на т.нар. естествени логаритми, т.е. логаритми при основа е - число известно като неперово и равно на 2,718... /знаците, след десетичната запетая, са бебройно много и самото число е ирационално и дори трансцендентно/. От съблюдаването на тази хармония не можем да избягаме, ако искаме да творим музикална естетика.  Естествено композиторите не пишат музиката си съобразявайки се с тези логаритми. Те налучкват инстинктивно тази хармония. Но колко от тях успяват да я налучкат успешно, до степен да я претворят въздействащо в своите произведения?  Моят отговор е - само онези от тях, които имат вграден оператор за музикална хармония. Кажете го с по-прости думи - онези които притежават музикална дарба!
Когато пипате с пръст върха на носа си, дори не подозирате какво сложно диференциално уравнение решавате и то мигновено. Но получите ли инсулт, може вече да не успеете да достигнете носа си по този лек и скветкавичен начин и тогава вероятно близките ви /ако не и вие/  ще разберат с каква рядка дарба ви е снабдила майката природа. По същия начин, без да сте изучили законите на Естетическото силово поле и на математиката, която го управлява, и дори без да подозирате съществуването му,  вие  можете да творите естетика, единствено когато по рождение сте получили тази дарба Свише. А това означава, че в мозъка ви е имало априори  готов "чип" за реализация на естетика. На планетата на маймуните маймуните може да не открият никога знаменитите уравнения на електродинамиката на Максуел, които задават математически електромагнитното поле, но това не означава, че тези уравнения не съществуват. Самото поле ще действа върху тези маймуни и те няма как да избягат от неговото действие.
И така да се върнем на важния въпрос за поетичния квант. Що е той? Хайку! - вероятно ще възкликнат мнозина от вас. Действително в хайку-формите имаме нещо наподобяващо квант, но той е все още отворен и следователно незавършен. Ето прости примери:

1. "Лунна пътека -
писта към звездите."

2. "Спящ гарван -
грак в отвъдното."

3. "Пеперуда се блъсна в камбана -
никой не чу."

4. "Колко царствена осанка -
вятърът наметнат с плаща на мъглата."


Бих нарекъл това предестетика. Защото истинският поетичен квант, по своята природа, формира едно напълно завършено стихотворение, нетърпящо по-нататъшна редукция. Минималният брой стихове в тази форма следва да е 4. Ето как /примерно/ можем да затворим горните форми, така, че да достигнем до съответстващ им поетичен квант:

1."Лунна пътека -
писта към звездите.
Мечтите полека
безкрили отлитат..."

2. "Спящ гарван -
грак в отвъдното.
Отдръпва се бавно
всичко несбъднато..."
 
3. "Пеперуда се блъсна в камбана -
никой не чу.
Ехо застинало странно,
още напомня за звук..."

4. "Колко царствена осанка -
вятърът наметнат с плаща на мъглата.
Над побитата от тъмнината сянка
рее се в безкрая светлината..."


Нека да дам само още няколко примера на поетичен квант, за да бъда по-добре разбран:

5. "Сянка от тъга...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...
Шепа пръст за покрив..."

6. "Ненужна чаша този ден издига
и дъното обръща се нагоре -
навярно бог е искал да отпие
от краткия живот на всички хора."

7. "Животът ни не струва колкото една
строшена и изхвърлена навън чиния,
отгдето просяк стар, изпаднал в немотия,
изблизва малкото засъхнала храна."


Разполагайки с поетични кванти, ние можем да ги "раздуваме", така както се раздува край пещта горещо до втечненост стъкло и да ги превръщаме във всевъзможни поетични форми, в които те "застиват" след охлаждането им. Тук важат законите на композицията, суперпозицията и съчленяването. От малките форми се добиват по-големи. От тях - още по-големи etc.

Днес въпросът, дали необходимото условие за това един текст да бъде признат за поезия е той да бъде написан в мерена реч, въобще не стои. Еволюцията на понятието "поезия" отдавна надживя това тесногръдо ограничение. Ще се изразя с помощта на най-общата възможна формула:

ПОЕЗИЯ Е ВСИЧКО, КОЕТО Е ПОЕЗИЯ!!!

Отхвърлете изискванията за мерена реч, за наличие на ритъм в текстовете и вие пак ще разполагате с достатъчно много примери на поезия. Ето ви възможно най-убедителното доказателство:

"Алеята със статуи от кал вдървена -
като отсечени дървета.
Много от тях познавах лично. Други
за пръв път виждам. Те явно богове са
на местните гори и езера, пазители на тишината
или - съсиреци от чужди и за мен неясни спомени.
Колкото до женските фигури  - на нимфи и т.н. - те
незавършени изглеждат като мисли
и даже тук, в настъпилото бъдеще, опитват
да си запазят статуса на гостенки.
Нито лалугер ще изскочи на пътеката,
нито пък птица ще се чуе, още повече - автомобил:
бъдещето е панацея срещу всичко,
което има свойството да се повтаря.
Като в ергенско жилище разхвърляни са по небето
облаците, обърнати наопаки
и тук-таме по гънките изгладени. На бор мирише -
тази субстанция бодлива на местностите непознати.
Стърчат сред мрака изваянията и чернеят
от близкото - със себе си - съседство, от пейзажа
тъй безразличен спрямо тях.
Заговори кое да е от тях и ти
по-скоро би въздъхнал, отколкото потръпнал,
щом гласовете им познати чуеш, щом дочуеш
нещо като "не е от теб детето"
или: "Донесох срещу него, но от страх,
а не от ревност" - дребни с двадесетгодишна давност
тайни на слепите сърца,
обзети от нелепия стремеж за власт
над своите себеподобни, без да забелязват
тавтологията. Най-добрите между тях
и жертви бяха, и палачи.
Хубаво е, че чуждите спомени
и в твойте се намесват. Хубаво е,
че някои от тези фигури за теб са
външни лица. Все пак присъствието им намеква
за други събития, за друг вариант на съдбата -
не най-добрия, може би, но без съмнение един от тези,
които си пропуснал. Това освобождава
не толкова въображението - паметта
и то задълго, ако не завинаги. Да разбереш,
че са те лъгали, че абсолютно
са те забравили или, напротив,
че и до днес те мразят - е крайно
неприятно. Но да си въобразяваш, че си център
на най-невзрачната вселена,
е неприлично и непоносимо.
Рядък,
а може би единствен посетител
на тези тук места, аз мисля си, че имам
право да описвам, без да украсявам
видяното. Това е тя, нашата малка Валхала,
нашето здравата запуснато имение
във времето - със шепа вписани в регистъра души
и със селения, където за наточения сърп
кой знай какъв мегдан да се разшета няма
и където кръжащите наоколо снежинки са
ни пример
за поведение във вакуум.
"

Прочитайки горните редове, не можете да не забележите някои набиващи се в очи особености. Например няколкото сентенциални попадения, остри като високи игловидни планински върхове.  И както около такива върхове обвиват воал мъглите и генерират облаци, така и около подобни редове, сякаш по мистичен начин се генерира особена, неведома естетика. Например:

"бъдещето е панацея срещу всичко,  което има свойството да се повтаря" ;

"На бор мирише - тази субстанция бодлива на местностите непознати. Стърчат сред мрака изваянията и чернеят  от близкото - със себе си - съседство, от пейзажа тъй безразличен спрямо тях" ;

"Рядък, а може би единствен посетител на тези тук места...във времето - със шепа вписани в регистъра души... където кръжащите наоколо снежинки са ни пример за поведение във вакуум".

Друга особеност е взаимната дифузия на цели редове в такива текстове. Те сякаш взаимно се проникват, но същевременно са странно еластични. Това създава някакво необяснимо движение на цели пластове в текста. Сякаш те са облаци, чиито сенки мигат над земна повърхност. Именно това вътрешно и призрачно движение е носител на естетика и поезия дори в онова, което някои презрително  наричат "вертикална проза".

В подобни текстове понятието "топос на понятията" губи смисъл. Получава се нещо като ефект от квантовата механика, сравним със знаменития принцип на Вернер Хайзенберг -


не съществуват едновременно понятия като "място" и "скорост - импулс".


Всяко едно от тях се опитва да "избута" и "детронира" другото. И всичко това създава някакъв приглушен, "подземен", а може би дори "подводен" драматизъм с непредсказуем край.
Подобни квантовомеханични ефекти са немислими в класическата - римувана и ясно ритмична поезия. Там  a = a, b = b, c = c etc. Там всичко е ясно и лесно предсказуемо. Но предсказуеми са за съжаление и естетическите ефекти. В тази поезия няма смерчове, не изригват вулкани. Не стават земетресения, които отместват оста на Земята. Няма свръхнови и комети, не падат астероиди. Най-много да се образуват дъждове от персеиди, цефеиди и леониди. Класическата поезия е сравнима в много голяма степен с картините на Леонардо да Винчи, Рембранд, Ел Греко. Естетиката в тях сякаш е замръзнала във вечна поза с музеен привкус. Ето защо този вид поезия все повече ще се превръща в еталон на


"естетическата метрология".


Тя е съотносима повече към петте платонови тела и към идеалните платонови ейдоси. Всички се спираме, за да й се полюбуваме, но после ни доскучава и търсим едно по-силно преживяване в новите поетични форми.  Тях в много голяма степен можем да оприличим на новите направления връхлетяли живописта след класическия й период. Има една очевидна неравномерност и спорност на изкуството в нея. Нещата отиват към все по-голяма степен на  абстрактност и неразбираемост, но всичко това може да бъде приписано от една страна на все още ембрионалния стадий, в който пребивава този вид изкуство, а от друга на точното прозрение осенило Кенет Кларк в "Цивилизацията" - човечеството е пред прага на огромния, всеобхватен и трудноразбираем за него космос. То не разполага с ефективни механизми да превъплъти космоса в изкуството и да намери фундаменталните му проекции там. Същевременно земното, като тема за превъплъщаване, практически се изчерпва. На границата сме между до болка познатото старо и неведомото мащабно ново и нямаме все още сили и смелост, а може би и необходимите познания, за да направим решителна крачка в неизвестността.

П.П. Търпеливи читатели! Първоначалният ми план за това есе /признавам/ бе доста по-амбициозен. Но за него липсва място, а ако бе осъществен, щеше да е по-близо до специалистите, нещо, което не ми се вижда редно в един блог за любознателни любители. Ето защо аз спирам дотук. Ще се радвам обаче, ако със скромния си текст съм пробудил известен размисъл в интелигентните ви глави. Тогава ще считам целта си за постигната, задачата си за преизпълнена и несъмнено ще изпитам морално удовлетворение.
А на вас - събратя по перо,  пожелавам по-често да отправяте взора си отвъд пределите на класическата поезия и да чувствате как океанският вятър довява мириса на нови континенти, населени с нови поетични форми!




Гласувай:
19
3



1. alhimik1 - BRAVO, MISANA, RADAM SE za ESETO ti na TEMA P O E ZI A!!!
29.09.2016 08:11
A gornia komentar na edin liohman assen... si e vizitnata mu karti4ka---karti4kata na heitara PROSTAK ahhahh

doktora ;}}
цитирай
2. missana - Мерси за вниманието, assentassevjohn!
29.09.2016 09:55
Важното е, че сте прочел есето ми. А "куку" може да се възприеме и като титла, или като основополагане на движение. Имаше у нас такова "куку" - движение и само то взе отношение по въпроса за последствията от чернобилската радиация. Да си спомним и думите на чорбаджи Марко от "Под Игото": "Пазете лудите!". А също да не забравяме, че основният образ на българина е свързан с друг герой от същия роман - Мунчо!
цитирай
3. missana - Благодаря Ви, alhimik1,
29.09.2016 09:58
за това, че сте прочели есето ми и че взехте отношение по него. Имайте хубав ден!
цитирай
4. missana - Благодаря, wonder!
29.09.2016 10:02
Трогнат съм от хубавия Ви отзив за есето ми. И хиляди пъти сте права, че думите имат душа. Трябва непрестанно да се учим от тях, защото нерядко тяхната душа превъзхожда нашата. Приемете този поздрав в знак на признателност за тези хубави редове, с които удостоихте текста ми:

https://www.youtube/watch?v=cyL30Qvpdo8
цитирай
5. blondinkas4uk09 - Missana,
29.09.2016 10:31
много добро. Благодаря, че сподели!
цитирай
6. tae - Пич, ти си пълно куку!!!(((( ( И ...
29.09.2016 10:49
assentassevjohn написа:
Пич, ти си пълно куку!!!((((
( И това, като се има предвид казаното май също може да е поезия...)


Замълчете! Цапате.
цитирай
7. tae - Превъзходният текст не може да се ...
29.09.2016 10:52
Превъзходният текст не може да се засенчи от нечие нехаресване.
Хайку-формите са доста бедна рамка на кипящата безпардонност на думите. Понякога стих е и някой поглед, залутана въздишка и дори пачуърк от дреха на цветни триъгълници.
цитирай
8. milady - вътрешно ликувам ,поете! още снощи ти дадох 6 ++++++
29.09.2016 11:04
wonder написа:
Толкова съм възхитена от квантовите сравнения, трансцендентните хрумки, метаезикът като математически алгоритъм в космогонията на думите в този текст, че задъхано бих могла да напиша цяла плеяда потвърждения на естетиката му като промисъл.
Вътрешно ликувам. А усмивката ми е паралел от преживяното вече подобие и детерминацията в геометрията на простичките неща, съставляващи всичкостта. Харесват ми и междуредията с изплуваща естетика, стилната парадигма в образуването на завихрянията в зреещата празнота на думите, но оная нирванна празнота, в която има всичко. Думите имат душа, носят светове и посланичестват енергийно и умотворчески, благотворят на душата и са фойерверки от истини, чиито искри подпалват съзвучия и чуваш музика, виждаш картини, вдишваш тайфуни, отключвайки селфа си де профундис.

цитирай
9. sestra - Да,
29.09.2016 12:32
да, но "инфинитен"... Що за дума е това? Наясно съм със значението и. Питам за естетическия мотив да бъде употребена.
цитирай
10. katara - infinity :P
29.09.2016 14:35
alles klar ?
цитирай
11. milady - сестро, разбирам те интуитивно. но питаш ли ме мен...какви неща „изнамирам“ в наратива на блога
29.09.2016 16:57
Оказва се, че това е възможно далеч не във всички топологични пространства, а само в специални такива. Те са изследвани от немския математик Феликс Хаусдорф (1868 - 1942) и носят в негова чест наименованието: пространства на Хаусдорф. Така стигнахме до важен и неочакван извод. Етиката съществува единствено в пространствата на Хаусдорф. Вън от тях тя е немислима.
На всички вярващи в съществуването на Създателя, пожелавам да се надяват плахо, че пространствата, които обитаваме са пространства на Хаусдорф. В противен случай грехът е изконно неизбежен и човешката природа ще се окаже греховна не по вина на Създателя, а по силата на изначално математическо статукво. Такъв грях е уместно да бъде наречен ПредПървороден.


Мисли върху Естетиката и Етиката - есета: от vega666 (Младен ...
https://otkrovenia/bg/eseta/misli-vyrhu-estetikata-i-etikata

Бел. на автора: Това есе съдържа изцяло оригинални мисли и разсъждения, които се публикуват за пръв път в този сайт.

пп.
само се зачети,моля в т.н...„вопли“ !!!!
цитирай
12. nalia - За нас, любознателните любители,
29.09.2016 18:25
поетът прехвърля мост да "прекрачим отвъд", което е смисълът на понятието "трансцендентност". Ръката му е в пряка връзка с надматериалния свят. Безспорно фините му умения не могат да бъдат предадени само с техники. Естественото му състояние е на търсещ, креативен, освобождаващ се от формалните ограничения дух с уникалния си начин да свързва и съчетава различните квалия. И особено вдъхновен, т.е. одухотворяващ написаното.
Оставяйки се на собствената си интуиция читателят усеща всичко, което е поезия, по лекотата, освободеността, покоя, удивлението, възхитата и абсолютната волност, които тя му дарява.
Бих медитирала и върху това, кога мерената реч е художествен превод и дали художественият превод търпи мерената реч:)
цитирай
13. krumbelosvet - Като си помисля, че не съм между най-невежите,
29.09.2016 19:24
във физиката и матемзтиката, но далече.от един професионал в квантовата физика, се чудя как НЕ-физико-математиците-професионали ИЗОБЩО МОГАТ да харесват поезия. Одисей и неговото куче, Буря мглою..., Да се завърнеш...,Настане вечер..., Понякога ще идвам... Как клетите хуманитзри или инженери, или гимназисти (ами прогимназистите) успяват да усетят полет или свиване в гърлото като четат, наум най-често, поезия?
Възхитен съм от острия като бръснач ум на авторката, но със сърцето си не я разбрах. А нали поезията трябва.НА СЪРЦЕТО да говори?
цитирай
14. missana - Сърдечно благодаря на всички...
29.09.2016 21:21
които прочетоха и взеха отношение по темата на есето. Целта ми е постигната, щом съм успял да наведа на определени мисли в това направление - позитивни, или негативни. Не това е същественото. На въпроса, защо е употребен терминът "инфинитен". Можем естествено да го заменим с "безкраен". Но как да заменим термина "инфинитезимално смятане" с подходящ български термин? Може би "смятане с безкрайно малки величини"? И все пак някои термини, особено математическите, може би следва да се използват в най-разпространената им употреба, т.е. дори и като чуждици. Независимо от това ще си взема бележка.

За мен бе чест и удоволствие да чета интелигентните ви коментари, дами и господа.
цитирай
15. sestra - Здравей, радвам се на твоя отговор.
30.09.2016 10:16
Запънах се съвсем съзнателно на побългарената чуждица не защото мисля, че не бива да се употребяват изобщо, а заради конкретния случай и защото този текст е естетски и наистина много го харесах. Най-много ми допадна това, че някой е намерил силите да го напише. Заради това - поздравления :) От себе си още бих добавила, че медитацията няма да ми се получи върху това, което не е поезия по причина, че поезията за мен си е медитиране. Не мисля, че е редно коментиращи да спорят помежду си под нечия публикация, но тъй като все пак има отношение към текста, на Юлия ще отговоря така. Етиката е функция на естетиката, по-скоро последствие. Ако сме верни на естетичното всеки миг, етичните въпроси отпадат от самосебе си и вярващите знаят, че създателят или ако щем сътворението е решението на уравнението "съществуване". Но това го знаят и артистите - занимаващите се с всички изкуства. Затова изкуствата трябва да се изучават на първо място в учебния процес. Благодаря, че прочетох с поздрав и пожелания за благополучие и успех.
цитирай
16. milady - ???!!!!
30.09.2016 14:30
Не мисля, че е редно коментиращи да спорят помежду си под нечия публикация, но тъй като все пак има отношение към текста, на Юлия ще отговоря така“

а,кое е редно,другарко Учителке?
систър, аз винаги съм ..в час!

просто допълних автора с негова предишна публикация.
/ смешно е да го обяснявам..
приятна почивка !
цитирай
17. missana - Благодаря за този допълващ коментар, sestra!
30.09.2016 20:57
Ценни мисли и разсъждения споделяте. Много се радвам, че попадам на личности, които търсят обективната истина. Хареса ми разсъждението Ви за връзката между естетиката и етиката и тяхната взаимна обусловеност. Почувствах се вдъхновен да споделя и други свои мисли, оформени в есеистична форма, с аудиторията на блога и ще го направя в най-скоро време, ако Бог ми позволи това.

Тук съм длъжен да благодаря и на mlady, която избърза и предостави линка на едно от последните ми есета, публикувани в сайт Откровения, засягащо фундаменталните категории Естетика и Етика и връзката на последната с пространствата на Хаусдорф.
цитирай
18. rosiela - Драги приятелю,
17.11.2016 20:58
независимо от някои забележки на интелигентните глави по-горе, мое обобщение е, че ти с единия крак отдавна си стъпил в гениалността, а тя е неземна даденост. Това съм го отбелязала отдавна в паметта си. Другият ползваш ли го поне да крачиш по земята, че то и твоето не е лесна работа?! Сърдечни поздрави.
цитирай
19. rosiela - Драги приятелю,
17.11.2016 20:58
независимо от някои забележки на интелигентните глави по-горе, мое обобщение е, че ти с единия крак отдавна си стъпил в гениалността, а тя е неземна даденост. Това съм го отбелязала отдавна в паметта си. Другият ползваш ли го поне да крачиш по земята, че то и твоето не е лесна работа?! Сърдечни поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1439028
Постинги: 1126
Коментари: 7695
Гласове: 1638
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031