Най-напред - честито Рождество, уважаеми читатели!
 
 

     Обаждам се аз на мой познат, за да му честитя Рождество, както му е реда. Чувам гласа му:
"Кой се обажда?"
и плахо произнасям името си. И тъкмо да му кажа

Бъдни вечер е светло начало
в този свят от недъг ослепял.
В този свят от греховното цяло

Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,

Повод за този материал ми даде един кратък разказ на мой скъп приятел - арх.Стефан Беязов, който помествам тук с любезното негово съгласие.
                                                                 Страхът
        

Имам нужда просто да забравя
този свят осеян със бодли.
Друг по рози да върви изправен

Повиках те от тъмната си бездна,
в която бях затворник на смъртта.
Яви се ти и с любовта превзе ме -

Можеш ли да станеш
по-празен от празнотата...
По-плътен от неутронна звезда...

Врагът е враг - когато е жесток!
Брегът е цел - когато е далечен!
Във най-зеленото през пролетта дърво

Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби

Намерих те за миг, но те загубих.
Не можем да сме заедно - и същите.
Усещаме и двамата - не се получи.

Тънък конец е пътеката.
Един зек оцелял по нея върви
сред пристанища на ръждясали кораби...