Дъхът на юли силно ме замая
и скитам хълм по хълм във транс.
По-волен съм от птиците на рая,

Сянка от тъга...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...

Иванчо: Тате, може ли заек да оправи слоница?
Бащата: Може, ако заекът е от Владая.

     Нощес сънувах един от поредните си кошмари. Незнайно как се бях озовал на планета, всички жители на която, с изключение на мен, бяха жени. Аз пък, кой знае защо се оказах тесен специалист с две специалности - ендокринолог и гинеколо...

Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Не мисли за бъдеще, аз съм пред зима.

Събудих се от крясъка на самотата,
заседнал в гърлото, подобно кост от риба.
Чуждее всяка близост в пустотата -

Бъди нестихваща лавина от любов!  
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,

Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме

Беше октомври протяжен от лутане,
стелеше дълги тунели  нощта.
Ти приближи се по залез учудено,

Оставих се на вятъра в обятията нeпревзети.
Летя сред хилядите пеперуди жълти...
И виждам майките изгубили деца.

Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени

Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,