Як пенсионер, с най-ниската пенсия, се похвалил пред приятеля си:
- Онче, специализирах се на 65 годишни вдовици. Да знаеш  - голям келепир пада.
Онче: Какъв келепир?

Жена лежи на тревата в парка и крещи: Изнасилиха ме!
Минава случаен минувач и пита: Колко пъти?
Не зная, отговаря жената - в училище не са ме учили да броя дотолкова.

Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,

Марийка: Иванчо,  от какво ли са загинали динозаврите - смъртоносен вирус, сблъсък на астероид със Земята, страховит земен катаклизъм...?
Иванчо: Не, Марийке, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...

Ти си само сън забравен,
който в миглите трепти,
звук към паметта прибавен

 
Разсече влакът любовта ни на перона
(по-леден от айсберг дори).

Иванчо пита баща си: Тате, защото мъжете са по-окосмени от жените?
Бащата: Защото не се епилират.

И в този съден ден явявам се пред Теб,
захвърлил хилядите кожи на живота...
Навярно помниш своя Син самотноклет,

Марийка: Иванчо, ти как мислиш - може ли без войни драстично да бъде намалено населението на Земята?
Иванчо: Да, може!
Марийка: Ама не ме измъчвай, моля те. Кажи ми как, че изгарям от любопитство.

Марийка: Иванчо, какво означава да си член кореспондент?
Иванчо: Да си член, който само кореспондира!

Марийка: Иванчо, би ли ми пояснил какво означава думата чучело.
Иванчо: Бостанско плашило, Марийке.
Марийка: А кого плаши?

Страхувам се от себе си -
изневерих на минало и на надежда.
Вселената е черно огледало,