Наричаш се Земя и Трън и Стих.
А може би и с други имена.
Но осми март в косите ти трепти -

Понякога случайни погледи ще паднат върху мен,
когато съм отминал...
Градът, пустеещ от бетонните огнища, ги събира

Случайна птица
описа плавно кръг.
Изящен, сбъднат, съвършен.

Безследие ...блуждаещи очи...
и тъпа болка -  бъдещо изгнание...
Изстреляни във нас от детството лъчи...

Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.

Над бездната -  око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.

Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото

Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безмилостно отекват