За мен си мъничкото горско цвете,
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,

Сега те моля само - остани!
Дори не зная пълното ти име.
За мен си полъхът над глухи низини,

Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори

         Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителностт...

Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби

Често се търся последен
в тихите улици вън,
но е отминал безследно

1. Първата ми среща със смъртта се състоя в един "сън". Беше след смъртта на баба ми. Тя почина през 1984г. в Сливен, където съм израснал. Това, което ще разкажа се случи през 1988г. Сънувах, че се намирам в двора пред къщата в Сливен. Н...

Очите ти са огнена магия -
ти влизаш девствена сърна.
Смутен, с невидимо усилие,

Затворен съм във нищото.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.

Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,

Смълчана пролет. Тиха е реката.
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.

Игра на сини отражения.
Безкрайно да мълчим е малко...
И в ослепяващи лъчи да съберем