На Йо
Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди.
Светът застива в кълбовидна маса, безмилостен и пепелявосив.

С всеки следващ ден ставаме все по-богати, защото губим по нещо излишно!

Има щастие тъжно - тъжно като стара любов.
То е изцяло във спомена - споменът сложен в обков...
Има щастие тихо - тихо то свети в нощта,

Тя беше годеницата на мрака
с воал от бледи призрачни звезди.
Внезапен миг, от никого нечакан,

Марийка: Иванчо, има ли нещо общо между България и Швеция?
- Да, Марийке - шведската маса и шведската тройка!

Марийка: Иванчо, знаеш ли какво е това содомия?
- Любов с негър, Марийке!

Оборен съм от този свят. -
От мислите, от чувствата, от сенките.
Страхувам се от всеки лъч дошъл от чуждото небе.

Със оцелелите мечти прави си снимки.
Приятелите отлетяха -
жерави към тъмното небе.