с устни писъците на нощта -
самотни - страховити - нереални.
Навън замръква моравообезкостен снегът,

Експериментът го бе приближил неистово към кльона на безкрайно голямата сива равнина. До нейната биметрична точка, която всъщност бе Особена окръжност. Отвъд нея започваше царството на Смъртта. Това съответстваше на безкрайната точка...

Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.

цял живот съм те чакал,
Ангел мой - моя тайна любов.
Най-последна ти слезе от влака

Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по ...