- Бягай небе над главата -
с хилави пръсти огромни
пак отброявай живота,

В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,

Кое е по-примамливо -
да чуеш
соната осем (Моцарт)

Сгъстяват се боите на нощта
и тежко диша старата надежда.
Зад нея път, пред нея самота -

Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Не мисли за бъдеще, аз съм пред зима.

Вали в очите ми неспирен ситен дъжд.
Запълва всичките отвори на душата.
От монотонност кипнал, стигнал свята ръж,

Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,

Познавах аз един заварчик бледен.
Невежеството не му беше цел.
Ала притиснат от заварките поредни

Възлизам от студените си вени
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени

Зад залеза съзирам далнината,
окъпана от утринни лъчи...
завърнало се с ехото на своя крясък ято,

В нашия политически живот всичко което се случва е по предварително решен отвън сценарий. В случая т.нар. партии на промяната бяха използвани като своеобразно съоръжение единствено за едно - да се гласува за машинния вот. Целта беше я...

Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява  небосклона