Ще бъда сън на сънищата несънуван.
Последен сън на ветровете в падина.
Едно изгубено в безветрие хвърчило

Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.

Разпадът на душата ми започна.
В Джокондата на тъжния ми свят,
чрез антигрехове и непорочност

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават

Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално

С миналото сякаш те докосвам.
Аз съм само минало изцяло.
В златни и предвечерни откоси

Към своя връх
мъчително напредваш.
В леда забиваш котките

Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми, Драконе на

Оскъдицата днес е всичко мое.
Оставен от последните приятели,
се чувствам сигурен единствено в пороя

A)  Иванчо: Тате, как се нарича твърде шавливата жена?
      Бащата: Науйница!
 

 
         Тя изплува в живота му като руска атомна подводница от дълбините на поетичния Северен ледовит океан. Непредсказуема, властна и с хъс. Нещо в нея му напомняше за херцогиня Алба от знаменитата картина на Гоя - Голата Маха. И...

Добре известно е, че Западният свят е твърде богат на интелектуален дефицит. Същевременно на всички е известно и коварството на Изтока. Русия е особена държава - тя заема междинна географска позиция между тези два свята. Затова коварство...