Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
11.04.2022 08:11 -
И на север, и на юг
Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста,
дошла дете от розова мъгла.
от всички антигрехове по-чиста,
дошла дете от розова мъгла.
10.04.2022 20:06 -
Сърце до сърце
Още те има. Още си в мене.
Не е сън. Не е сън. Ти си живот.
Ти си магия - от извора пия.
Не е сън. Не е сън. Ти си живот.
Ти си магия - от извора пия.
10.04.2022 09:29 -
Заклевам се пред тогите на ветровете...
На Йо
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
09.04.2022 21:25 -
Невъзможна любов
Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
08.04.2022 21:18 -
Твой до поискване (Прощално)
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
05.04.2022 20:48 -
Последен танц
Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
01.04.2022 14:05 -
Финита ла комедия!
Комунистическата сган продължава да съсипва страната и да я хвърля необратимо в ръцете на хиперинфлацията. Българинът уж спонтанно протестираше срещу Гешев, срещу Борисов, срещу Кошлуков, а сега и срещу войната в Украйна. Но, уви, срещу ...
01.04.2022 04:15 -
Спомен от подземието
Спомените. Ах, спомените!
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи...
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи...
31.03.2022 19:31 -
След пролетта
Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
29.03.2022 20:20 -
Под есента
Сега си пътник в есента белязан
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
27.03.2022 20:14 -
Пред хребета на бъдещето
Погълнат от огромните вълни,
покрит от неизбродната им пяна,
аз дишам още сякаш полужив
покрит от неизбродната им пяна,
аз дишам още сякаш полужив
26.03.2022 19:43 -
Сбогуване
Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето