За нещастие на много комунисти, добре си спомням времената на зрелия и презрял социализъм. Повярвайте ми, уважаеми читатели, все едно съм бил тровен с химическо оръжие през онези гадни години. Трудно ми е и до днес да се отърся от зловон...

От нощите си искам да избягам,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,

Кобалтовата лудост ме превзема -
 лъч черен в светлини нормални.
 Неизживяното е моята поема.

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали на 1-ви януари 2023-та година.
Станков: За много години, Петров! Пожелавам ти увеличение на пенсията!
Петров: За много години, Станков! Пожелавам ти повече секс през Новата!

Сънуваш призрака на пролетта
сред голите дървета на декември...
едно кокиче - знак на близостта

Срещнали се пенсионираните полицаи Станков и Петров часове преди новата година.
Станков: Петров, къде ще празнуваш тази вечер?
Петров: Вкъщи с жената Станков. С тези мизерни пенсии не можем да си позволим друго. А ти, Станков?

 
Нека поне за миг онемеят
звездните сводове върху очите ни,

Пенсионираните полицаи Петров и Станков разговарят.
Петров пита: Станков, ти имаш ли си баня вкъщи?
Имам разбира се, Петров - докачливо отговаря Станков.

Каквото беше - беше. "Жив съм" -
сега е само непонятен звук за мен.
Животът пълнокръвен е излишък -

Защо ми е добре да съм все по-отпуснат.
Невярващ в нищо - просто безконечен.
Безличното в такива мигове коси разпуска.

Иванчо: Тате, защо не обичаш джуджетата?
Бащата: Защото не могат да пораснат!

Ти знаеш, че небе не съществува.
Не съществува даже и материя.
Осъден си от хиляди химери