Преди броени дни, разхождайки се в Борисовата градина, пресякох траектория с възрастен господин с голям лигав пес. Човекът явно го сърбеше езика, та се отприщи на приказки. Така разбрах, че е 1939-ти набор - бивш другар от голямото комун...

Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,

В полетата на залеза живях.
В света отхвърлил ме като различен.
Изпитвах гняв, но никога не страх.

Искаш ли хапче поезия                                       
                                     и наркотици от мисли...?
Озърни се -                     

Пътувам аз, сърфист на ветровете!
И мислите неистово се люшкат -
пияни странници назад-напред.

В квадратното прозорче търся смисъл,
затворило частицата небе,
прорязано от хванатата в кадър птица,

Българските комунисти са особена порода хора. Пиша хора със свито сърце, уважаеми читатели. Защото ако нещо ходи на два крака и има две ръце, то от това въобще не следва, че е човек. В България, а още по-точно в НРБ, беше въведен модел з...

Понякога съм като вас - съвсем така.
От дребните неща съм развълнуван.
Изкъпал се в житейската река

Сънувам този свят
и той навярно ме сънува.
Взаимен сън!

Стихотворението е посветено на великия Джек Лондон
Сезонът на мълвите ме привлича.
Съзирам в него петия сезон.

След всяка нощ ми ставаш все по-скъпа.
Познава те душата по гласа ти.
Лицето-пъзел се сглобява и пристъпваш.

За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.