Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
25.02.2021 22:00 -
Заклевам се пред тогите на ветровете
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
23.02.2021 20:57 -
Неустоимо
Проникваш пак през булото на Мая.
Прекрасна, свята - непорочен блян.
Мечтите ми болезнено те ваят -
Прекрасна, свята - непорочен блян.
Мечтите ми болезнено те ваят -
21.02.2021 22:18 -
Пролетно тайнство
Странен дъх ти носи пролетта,
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
20.02.2021 22:28 -
Лунна импресия
Във мраморно спокойствие луната
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
19.02.2021 21:11 -
Последен валс
Бъди последното му вдъхновение,
Кралице моя, в мрака на нощта.
На валс те кани Непотребния,
Кралице моя, в мрака на нощта.
На валс те кани Непотребния,
16.02.2021 23:13 -
ВИДЕНИЯ ОТ МИСЛИ
Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
16.02.2021 09:18 -
ВИДЕНИЕ ОТ ПЛЪТ
В окото ти погубен ще приседна -
последен лъч в един умиращ залез.
Душата ми е мярка за беззвездност,
последен лъч в един умиращ залез.
Душата ми е мярка за беззвездност,
15.02.2021 21:27 -
След мъдростта
Кобалтовата лудост ме превзема -
лъч черен в светлини нормални.
Неизживяното е моята поема.
лъч черен в светлини нормални.
Неизживяното е моята поема.
14.02.2021 09:59 -
Приказка за една Принцеса
Живее в мен най-тъмната луна,
която на небето не изгрява.
И мракът с нея става светлина,
която на небето не изгрява.
И мракът с нея става светлина,
12.02.2021 20:36 -
Метаморфоза
От нощите си искам да избягам,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,
10.02.2021 21:15 -
ОДИСЕЯ
Разпътна младостта сега ми маха.
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
09.02.2021 20:48 -
В тишината на изгубеното време
В тишината на здрача
олеквам пречистен.
Дълг съм - петаче,
олеквам пречистен.
Дълг съм - петаче,
